В ъв военните комюникета, отразяващи настъплението на украинската армия в Курска област, се появи името на малкия град Рилск, близо до който в първите дни на операцията бе разгромена руска военна колона. Градът засега е в руски ръце, но на 23 август Роман Алехин, съветник на губернатора на Курска област, призова жителите на Рилск да се евакуират, опасявайки се от настъпление на въоръжените сили на Украйна. Той подчерта, че забавянето на евакуацията би застрашило не само самите жители, но и тези, които ще бъдат принудени да рискуват себе си, за да ги спасят. Руското командване призна, че градът скоро може да сподели съдбата на Суджа, Глушковския район и Коренево, вече завзети от властта в Киев. В резултат на този призив две трети от 15 000 население на Рилск вече е напуснало града, основан от български монаси през далечния XII век. В района се намира Рилският Николаевски манастир. Там хората се молят за мир на двете големи реликви – иконите с мощи на св. Йоан Рилски и св. Николай Мирликийски. Летописът свидетелства за чудотворната помощ, оказана от св. Йоан в град Рилск в трудни времена. През 1240 г. според хрониста „само Рилск оцелява от погрома на хан Бату“. Има дори свидетелства за явяване на св. Иван при нашествията на татарите.
Граница
Рилск се намира в Курска област на 40 км от руско-украинската граница и се смята за един от най-старите руски градове. За пръв път е споменат в летопис през 1152 година. Но той е интересен преди всичко за българската църковна история. И по-точно – с култа към свети Иван (Йоан) Рилски. Историята за връзката на Чудотвореца и това населено място е обект на множество проучвания на исторически документи и народни предания.
Легенди
През 986 г. в битката при Траянови врата в помощ на цар Самуил участва и киевска дружина, пратена от княз Владислав. При завръщането на киевци към родината им с тях тръгват и български монаси от Рилската обител, които взели със себе си и десницата на св. Йоан Рилски. Те се заселили близо до днешния град Рилск и дали името на течащата там река Рило, по името на реката в Рила планина, а оттам и името на града Рилск.
В поселението те построили малка дървена църква, където се съхранявала десницата на свети Йоан Рилски. А близките хълмове били наречени в чест на светията – планината на свети Йоан Рилски.
Учените
Достоверността на легендата се потвърждава от няколко историци. Българският Йордан Иванов в книгата си „Свети Йоан Рилски и неговият манастир“ твърди, че легендата е известна не само на братството на манастира, но и на българите от околните села. Известният наш изследовател на средновековната ни история доц. Веселина Вачкова в интервю за „Телеграф“ разказа, че тази теза се защитава и от съвременния руски историк Н. Чалих, който в своя книга уточнява, че Рилск е създаден от монаси бежанци от Рилския манастир след падането на България под византийска власт през 1018 г. Те донесли със себе си много книги, както и мощи (дясната ръка) на св. Иван Рилски.
Самите жители на град Рилск също ревностно пазят преданието, че десницата на българския светец е била донесена от български монаси и положена в нарочно построена на светията църква на близките възвишения, които били наречени в негова чест.
Фолклор
Преданието се потвърждава и от друг руски изследовател - Владимир Качановски, който през 1881 година посещава България. Събирайки песни и предания от българите в село Невестино, попада на следната песен, изпята му от местните: „Рилци отломиха дясната ръка на свети Иван и я отнесоха в Русия“. Потвърждение на преданието е и писмото, написано през 1836 година от братството на Рилския манастир до представителите на фамилията Мустакови в Букурещ, молбата да им помогнат да издирят десницата на свети Йоан Рилски в Русия и да им кажат къде има издигнати храмове в чест на светителя по руските земи. Това писмо обаче остава без отговор.
Договори
За култа към св. Иван оттатък Черно море говори и по-особеният статут на основания от него манастир. През 1466 г. е сключен договор между руски манастири и Рилската обител, в който първите обещават помощ при беди. През 1558 година, по време на управлението на Иван Грозни, в Москва пристига игуменът на Рилския манастир (Григорий) заедно с група монаси, където сключват Договор за помощ и взаимнопочитане на българските и руските светци. Нещо повече, Иван Грозни дава царска грамота на българската обител и отпраща иноците с щедри дарове. През 1584 година игуменът Калиот пристига с молба към новия цар Фьодор да разреши на българските монаси да събират помощи. Той разрешава и таксидиотите на рилската обител тръгват по руските градове, което спомага за разпространението на култа към свети Йоан Рилски.
Откриха чудотворна икона наблизо
Днес близо до град Рилск в хълмовете, кръстени на Чудотвореца над река Рило, се издига Рилският Свято-Николаевски мъжки манастир, основан през 1505 г., многократно разрушаван и издиган наново в миналото. Една от главните реликви е чудотворна икона на св. Николай, открита в близкото село Асмолово.