Н аближава датата на една от големите мистерии през януари.
Цели 62 години трябваха на швейцарски и руски учени да разкрият причината за гибелта на групата на Дятлов - един от най-мистериозните инциденти от съветско време.
На 27 януари 1959 г. група от 10 туристи - повечето студенти от Уралския политехнически институт, под ръководството на 23-годишния Игор Дятлов, тръгват на двуседмична експедиция, за да се изкачат на планината Отортен, намираща се в северната част на Свердловска област. Един от тях, Юрий Юдин, преценява, че няма да издържи похода и се връща още в началото. Повече той няма да види своите приятели.
Трагедията
След като групата не се завръща в уреченото време, започва мащабно издирване. Чак на 25 февруари спасителните отряди откриват палатката, а вътре в нея - топли дрехи, завивки, раниците на туристите, обувките им, шапките, инструменти, хранителни продукти, документи. Но нито следа от деветимата младежи.
Първите тела са открити на следващия ден, като двама от туристите са били само по долно бельо. Чак през май, когато започва топенето на снега, са открити телата и на останалите туристи - на дълбочина от над два метра под снежния слой.
Следователите от самото начало обръщат внимание на множеството необясними факти. Първо не е било ясно защо туристите внезапно са напуснали палатката. При това полуголи, даже без обувки, при температури от минус 25 градуса и много силен вятър. Неясно остава и защо палатката е била разпорена отвътре. И защо, съдейки по следите, младежите са тръгнали организирано надолу по склона. Разделили са се очевидно по-късно - телата им са открити на различни места.
Лагерът след сриването на лавината.
Следствието
Съдебномедицинската експертиза установява счупени ребра при трима от загиналите, а при друг и черепно-мозъчна травма. Открити са множество признаци, типични за смърт в резултат от измръзване, но в същото време е установено, че всички счупвания са възникнали приживе. Експертизата обаче не успява да определи от какво са били причинени. Съдебномедицинският експерт категорично отрича нараняванията да са били получени в резултат от падане върху камъни например. Той говори за "голяма сила", сравнима с въздействието на взривна вълна или с удар в автомобил, движещ се с много висока скорост. В крайна сметка следствието е приключено с мъглявата формулировка, че причина за трагедията е „неустоима естествена сила“.
Модел
Йохан Гауме, шеф на Лабораторията за моделиране на снега и лавините (SLAB) във Федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария, никога не е чувал за тази история чак до 2019 г., когато журналист от „Ню-Йорк таймс“ не позвънява, за да чуят неговото експертно мнение, тъй като тогава руската главна прокуратура е започнала нова проверка на следствените материали по делото.
Заинтригуваният Йохан Гауме се свърза със свой руски колега - професор Александър Пузирин, специалист по свлачищата и лавините. Двамата проучват всички достъпни архиви от съветско време, консултират се с други учени и специалисти и създават аналитичен и числен модел на предполагаема лавина.
Според извода на двамата изследователи именно лавинно свличане на сняг може да е причина за травмите, намерени върху телата на туристите.
Разследването през 1959 г. не успя да стигне до заключение.
Доводи
Хипотезата с лавината е отхвърлена навремето по-рано заради полегатия склон, отсъствието на признаци за лавини, аномалните травми на жертвите, а както и неопределеността на причина за падането на лавина. Но в новото си изследване учените са успели да моделират условията, характерни за тази местност, където туристите са загинали. Причина за трагедията е необичайният механизъм на свличане на снежната маса. До случилото се довели такива фактори като неравна топография на местността, изкопаният от туристите разрез на склона за издигането на палатките, а също и вятърът, навяващ сняг на губещата стабилност земна маса.
В резултат на всичко това тя започва да се свлича заедно със снега и пада върху палатката и изскочилите от нея хора, уплашени от шума. Дори и травмите, получени от лавината, да не са били смъртоносни, туристите са щели да умрат от измръзване.
Подозирали отмъщение на мансите
Нерешеният от властите инцидент поражда поне 20 различни версии за гибелта на деветимата младежи - от падането на лавина, през удар от кълбовидна мълния и отравяне с неизвестни газове, до сблъсък със специални части на КГБ и изпитания на нов вид оръжие, та чак до среща с извънземни и, разбира се, „задължителните“ агенти на ЦРУ. А през 1959 година следователите първо заподозират представители на местната народностна група манси. Предполага се, че младежите от групата на Дятлов са осквернили тяхната свещена планина и те решили да си отмъстят, прогонвайки туристите от палатката на студа. Тази версия обаче бързо отпада. Заподозрените манси имат алиби, а и свещената им гора се намира на съвсем друго място. Освен това следователите не откриват никакви чужди следи по склона.
Константин Събчев
