В живота на богатия предприемач Оливър Уинчестър няма големи сътресения. Всичко се променя, когато той решава да закупи оръжейния завод Volcanic Repeating Arms и наема оръжейния майстор Бенджамин Тейлър Хенри да усъвършенства и модернизира карабината Volcanic.
Първият модел „Уинчестър’66” е реплика на карабината „Хенри”, но с нов дизайн и с уникалната за това време способност да произвежда един изстрел на всеки три секунди. Изобретението носи много пари на предприемача, който умножава състоянието си, след като сключва договор с правителството за доставка на оръжия и редица други изгодни сделки. Но това изобретение преобръща не само неговата съдба, а и много други.
Наследство
След смъртта му състоянието на бащата наследява неговият син Уилям, който се жени за най-красивата девойка в Кънектикът, Сара Перди. През 1866 г. тя ражда дъщеря си Анна. Родителите не успяват да се порадват дълго на момиченцето си, което се разболява тежко и умира. Мъката на майката няма край. Тя прекарва седмица, без да продума, като ден и нощ ридае над тялото на мъртвото си дете. След това изпада в тежка депресия, която продължава няколко години. Но постепенно Сара идва на себе си и се връща към нормалния живот. И точно тогава семейството е сполетяно от ново нещастие - Уилям се разболява от туберкулоза и през 1881 г. умира. Така Сара се оказва самотна душа, но и притежателка на състояние в размер на 20 милиона долара, което по това време е приказно голямо. Освен това вдовицата притежава 50% от акциите в компанията, която произвежда стрелково оръжие, което й носи поне 1000 долара на ден.
Восъчна фигура на мадам Сара.
Независимо от огромното си богатство безутешната наследница се чувства най-нещастния човек на света. Тогава неин познат я съветва да се обърне към медиум, за когото се говори, че владее способността да се свързва с духове на умрели. Сара е много набожна и отначало не иска да се свързва с мистични сили, но в края на краищата се съгласява на тази рискована стъпка.
Сеанс
По време на спиритичния сеанс медиумът произнася: „Вашият мъж е тук” и описва с точност външността на Уилям Спирит, без някога да го е зървал приживе. Сара е потресена от начина, по който той е описал любимия й съпруг, и от този момент всичко, което медиумът й казва, се приема безрезервно за чиста монета. Така тя лесно е убедена, че над семейството тегне тежко проклятие, резултат от изобретяването и производството на смъртоносното оръжие на Оливър Уинчестър. Десетки хиляди хора в различни краища на света са загинали от дулото на карабината и техните души жадуват мъст. Духът на мъртвия й съпруг настоявал Сара да продаде всички недвижими имоти в Кънектикът и да тръгне по посока на залязващото слънце. Мъжът й обещавал да е неин гид в това пътешествие и да й даде знак, когато стигне до мястото на своя нов пристан. Според медиума Сара е длъжна да построи нов дом за себе си и за духа на Уилям. Освен това духът предупредил, че строителството никога не трябва да приключва, в противен случай Сара също ще се гътне скоропостижно.
Загадъчното имение, в което винаги кипи ремонт.,
Наследницата на Уинчестър е наясно, че няма вечен живот, но и не иска да последва мъжа си в отвъдното. Тя решава да последва съвета, продава имуществото си и се отправя към Калифорния, като вярва, че покойният й съпруг ще я следва през цялото време. Тя се установява в Сан Хосе, Калифорния, през 1884 г., като купува неголям имот от шест стаи, принадлежал на доктор Келдуел. Докторът няма никакво намерение да продава имението, но мисис Уинчестър е толкова настоятелна, а и предлага сума, на която никой не би могъл да откаже.
Ремонт
Сара наема работници да срутят стария дом и започва строежа на нов с намерението довършителните работи никога да не спрат. Дърводелците работят на смени без прекъсване ден и нощ. Всяка сутрин Сара се среща с инженера, който ръководи строителството, и му дава нареждания какво да прави през деня. Строителството не върви по определен план, както обикновено се прави, а е с абсолютно хаотичен характер. Помещенията се дострояват и надстрояват непрекъснато, навсякъде има врати и безкрайни стълбища, които не водят на никъде, дълги и завъртени коридори. В някои от стаите има камини, общата им бройка е 47. На покрива има капандури, които се отварят директно от стаите. Фалшиви тръби красят покрива. Сара смята, че по този начин ще измами духовете на умрелите и те няма да проникнат в дома й. За външните стени са закрепени десетки пожарни стълби.
Година след година етажите се множат, добавят се нови крила, които стоят като кръпки и всичко изглежда объркано и неестествено.
Мания
Сара буквално е побъркана по числото 13. Прозорците имат 13 стъкла, паркетът на пода съдържа 13 секции, стените се състоят от 13 панела, на покрива има 13 купола и т.н. Вдовицата вярва, че по този начин прогонва духовете на злото и омаломощава хората, които възнамеряват да й сторят нещо лошо. Денем стопанката се разхожда из стаите. Тя познава отлично шантавия си дом и се ориентира с лекота в хаоса. Нощем свири на пиано. Изглежда, че Сара е намерила покой и смисъл на живота й е станало това безкрайно строителство. Но през 1906 г. дамата е сполетяна от ново нещастие - силно земетресение люшва Сан Франциско и когато приключва, имението се оказва разрушено.
Екранната двойничка на неутешимата вдовица.
Сара приема това с възторг - ето повод да започне всичко отначало. Кипи неспирен труд. Навсякъде има огледала, защото стопанката е убедена, че духовете се страхуват от тях. Има тайни проходи, по които стопанката се движи и цъфва внезапно от единия в другия край на имението. Освен това има навика да облича няколко рокли една върху друга, за да сменя бързо облика си и да излъже духовете, така че да не я разпознаят. Всички тези хитринки целят да предотвратят отмъщението, от което тя се бои. Тази лудост преследва Сара до края на дните й. Тя умира на 4 септември 1922 г. на 83-годишна възраст. Цялото си имущество оставя на племенницата си Франсис Мариот.
Трудни сметки
Наследницата е убедена, че някъде в имението на хаоса има сейф, пълен със злато. Така и не успява да го намери. Банковите сметки се оказват изтънели, защото Сара е потрошила повечето си средства за преустройствата на дома си. След време имението е продадено на група предприемачи, които искат да го превърнат в туристическа атракция. Те искат да направят план на сградата, но това се оказва трудна задача.
Отначало са преброени 148 стаи, после ги докарват до 160, но при всеки опит да се изясни точната бройка на помещенията изникват нови и нови. Това се дължи на различните по височина етажи в различните части на имението, коридорите, стълбите и стаите, които се преливат по кошмарен и зловещ начин една в друга. За да има място за духовете, които са се заселили там.
Кристи Петрова
