К апитан в Калифорния описва група хора, оградени от снежни преспи. Видението приключва с успешна спасителна операция
По света постоянно се случват различни катастрофи, които отнемат стотици животи. Може ли да бъдат предотвратени? Да се отговори на този въпрос е доста сложно. Но надежда все пак има.
Шведският философ, теолог и мистик от XVIII век Емануел Сведенборг веднъж се намирал на гости у свой познат в Гьотеборг. Внезапно той станал и излязъл от стаята. Върнал се извънредно блед, със застинала гримаса на паника и съобщил на присъстващите, че в Стокхолм е избухнал силен пожар, който е превърнал в пепел дома на негов приятел, а огънят се придвижва и към собствения му дом. След известно време Сведенборг казал, че огънят е бил потушен. Няколко дни по-късно пристигнали новини от Стокхолм. Всичко се потвърдило.
Удивителни предсказания е имало и във връзка с гибелта на „Титаник”. 16 човека от спасените пасажери (на борда е имало 1320 пътници и 899 члена екипаж) признали, че са видели насън сблъсъка на суперлайнера с айсберг. Една от пътничките още преди отплаването рисувала пред близките си сцени от катастрофата. К. Макдоналд бил канен настойчиво да стане старши инженер на „Титаник”. Той отказал трикратно изгодното предложение, тъй като го гнетяло предчувствие. Човекът, който приел работата вместо него, загинал.
Изследователят В.И. Кокс изяснил, че броят на пасажерите в 28 влака, претърпели катастрофи, бил значително по-малък, отколкото в седмицата преди всяка конкретна авария или няколко дни след нея. Освен това броят на пътниците в повредените или излезлите от релси вагони се оказал също по-малък, отколкото в останалите. Очевидно хората неосъзнато избягват приближаващата се трагедия.
Далече
Известни са много случаи, в които хора описват картина на бедствия, които нямат никакво отношение към тях самите. Така някой си капитан Йонит от Калифорния, живял в миналото столетие, веднъж имал странен сън: някакви хора в гориста местност умирали от глад и студ, заградени от снежни преспи. На следващата нощ сънят се повторил. Йонит можел да разгледа подробно лицата на хората.
Капитанът разказал на приятел ловец за странния кошмар, който го споходил два пъти и му описал мястото, където се намирали нещастниците. За негово учудване, приятелят му разпознал мястото. То се намирало на 150 мили от Напа Валей, където живеел Йонит.
Капитанът уговорил няколко човека да отидат с него дотам. Взели провизии и вълнени одеяла. Пристигайки на набелязаното място, те действително открили там група емигранти, които били затиснати в гората от снежна лавина. Някои от тях вече били умрели.
Ужас
На 21 октомври 1966 г. аваланж от пръст и скали затрупва училище в Аберфан, Уелс. Убити са 148 души, предимно ученици. Основното училище било разположено под хълм, където се изхвърлял боклука от миньорски операции. Ден преди това да се случи деветгодишната Ерил Джонс видяла насън, че отива в училище, но вместо сградата, пред нея се показала някаква черна купчина пръст. Близките на Ерил си спомнили за съня й, докато организирали жалейка за нейната гибел. Ерил била едно от децата, затрупани в този фатален ден.
Сънища, предрекли страшната катастрофа в Аберфан, имали и други хора на стотици километри от това място. Една жена сънувала, че по непозната улица бяга дете, а зад него се движи черна лава, друго момченце крещяло от ужас в телефонна будка, преди лавината да я помете. Друг човек сънувал табун от черни коне, които препускали бясно. Трети просто чул насън думата „Аберфан“. До момента, когато медиите съобщили за страшната катастрофа, той не знаел какво означава това. Някоя мис Милден насън наблюдавала как земекопачи изгребват телата на загиналите деца заедно с пръстта. Три дни по-късно тя видяла този епизод на телевизора. Жител на Кент получил по време на сън информация за датата на престоящата ужасна катастрофа. Това били само цифри – тогава той още не знаел какво ще се случи.
Номер 4
Шведската психоложка Ева Хелстрьом сънувала истински пророчески сън. Двамата със съпруга й летели над Стокхолм. Погледнала надолу и видяла парка Кунгстрадгарден и железопътен вагон, който се сблъсква с трамвай. Ясно запомнила номера - 4. Друго, което й направило впечатление било, че вагонът е зелен. Не можела да не го запомни. Точно така реагирали и познатите, на които разказала за странния си сън. Докато не разбрала, че е станала катастрофа и то точно по начина, по който я е сънувала. Били минали две години от пророческия й сън. А само няколко месеца преди катастрофата в движение били пуснати не какви да е, ами зелени вагони.
Цяла редица подобни факти кара учените и парапсихолозите да отчитат като даденост съобщенията за бъдещи катастрофи, получени от хора насън или по друг паранормален начин. Английският психиатър И. Баркър издига идеята за създаването на единен център, където може да се изпраща такава информация от цял свят, за да се подлага на компютърна обработка. През 1967 г. в Лондон се появява бюро за предупреждения, където се изпращат данни за пророчески сънища. През 1968 г. такъв център възниква и в Ню Йорк. Оглавява го журналистът Робърт Нелсън, специализирал в областта на парапсихологията и аномалните явления. Ръководителите на тези организации се надяват, че по този начин ще съумяват да предупреждават обществеността за предстоящи катастрофи и да се избягват жертвите.
Обяснения
Такива случаи на интуитивно усещане на опасността, и отдалечено във времето, и непосредствено преди тя да настъпи, отдавна интересуват учените. Съществуват няколко възможни обяснения на това явление. Най-реалистични от тях изглеждат три. Когато опасността се усеща няколко секунди или минути преди да възникне, човекът бива предупреждаван за нея от подсъзнателни възбудители. Вие не ги забелязвате или във всеки случай не осъзнавате, но мозъкът реагира на тях и ви заставя автоматично да се отклоните от опасността, за да я избегнете. Това може да бъде тих звук, някакво движение, забелязано с крайчеца на окото, незабележимо изменение в мимиката на събеседника... Друг вариант: такива предчувствия се появяват у всеки от нас често, но ги запомняме само в случаите, когато се оправдават. Трета възможност: когато се е случило някакво нещастие, човекът със задна дата, опитвайки се да си припомня ситуациите и събитията, които са го предшествали, си измисля „спомени” за нещо, което уж е почувствал тогава.
Психологът Дин Рейдин: Шестото чувство е реален факт
Английският психолог Дин Рейдин смята, че действително притежаваме някакво „шесто чувство“, което понякога ни спасява от опасност. Той е направил серия от експерименти, които по негово мнение потвърждават наличието на такова чувство за предвиждане.
Изпитваният се поставя пред екран, на който компютърът по случаен принцип показва фотографии – едни с неутрално съдържание, например спокойни пейзажи, а други заплашителни или неприятни, например фотографии на паяци и змии. Снимките се сменят на три секунди, с паузи между тях от осем секунди. В хода на опита се измерва електрическото съпротивление на кожата и кръвообращението. Опитът преминава в спокойна обстановка, в отделна стая, без непосредственото присъстване на експериментатора.
Резултатите от експеримента на пръв поглед са в рамките на очакванията: когато се появи неприятно изображение, кривите на физиологичното състояние се покачват рязко нагоре, докато при спокойните фотографии остават непроменени. Но внимателно вглеждане сочи, че две секунди преди появата на неприятната фотография на екрана, когато компютърът още не я е избрал, физиологичните показатели регистрират подем. Тоест организмът реагира на неприятните емоции малко преди да се появят. Рейдин смята, че резултатите от неговите опити потвърждават това, което така или иначе знаят много от нас: някакво предчувствие на несъзнателно ниво нерядко ни предупреждава за наближаващи нещастия.
Руска рулетка и спасена годеница
Една история от 2006 г., описана в сп. Psychology Today, доказва, че интуицията не е за подценяване. Алекс работел като сътрудник в университет в щата Орегон (САЩ). Той имал навика периодично да чисти и смазва револвера си. Винаги оставял едно свободно гнездо. Но в този ден, пристъпвайки към рутинната процедура, почувствал някакъв прилив на безпокойство, който го накарал да остави на масата още един от подготвените патрони. Някакво предчувствие го спряло. Помислил си, че нещо може да се случи точно с него и не го вкарал в барабана. Никога в живота си, разказвал впоследствие Алекс, не бил изпитвал нещо подобно.
След две седмици в дома на Алекс се събрала шумна компания. Сред гостите била и неговата годеница. Внезапно между двама от гостите избухнал спор, единият от скандалджиите грабнал пистолета на стопанина, който се озовал пред очите му, и го насочил към опонента си, но така, че на линията на прицела се оказала и годеницата на Алекс. Той скочил и я закрил с тялото си. Тогава се чуло прищракване. Изстрелът можел да е смъртоносен, защото това било мястото, което заради предчувствието си Алекс оставил празно.
Кристи Петрова
