П рез юли (12-и) се чества една от най-големите християнски реликви – Богородица Троеручица. От нея тръгва цял стил в иконографията, при който към лика на Дева Мария с Младенеца Иисус има добавена трета ръка. Тя присъства най-често не върху изображението, а върху обкова. За много вярващи, когато застанат пред образa на Богородица Троеручица, остава загадка чия е тази трета ръка.
Противници
Корените на тази чудна реликва идват от зората на християнската иконография. В началото, когато религията започва да си проправя път, иконите не са били често срещани – малко са били опитите на художници да нарисуват божествените образи, а единен канон все още не е съществувал. На всичкото отгоре през VI-VII век във Византия протичали иконоборчески процеси. Императорите един след друг се обявявали против изографисването на икони, а движението, което се обявявало против тях, се наричало икономахия.
Йоан Дамаскин
Иконоборчеството имало своите противници, като един от тях бил сириецът Йоан Дамаскин. Той със слово и дела се опитвал да покаже, че иконопочитанието е част от християнската вяра. В тази борба за власт на авторитети Йоан (по-късно канонизран за светец) бил посрещнат от тогавашния император Лъв III (717-741) като заплаха за императорската му власт, каквато опасност представлявала и почитта към самите икони. Така бива изфабрикувано фалшиво писмо, което набеждава Йоан като заговорник на халифа в Сирия, чийто министър бил той по онова време. Наказанието било тежко за Йоан – за назидание, той бил свален от длъжност, а ръката му била отрязана.
Чудото
Той получил отрязаната си ръка обратно. Започнал да се моли на Девата. Веднъж когато заспал след горещи молитви, като се събудил, видял ръката си отново като част от тялото си. В чест на Богородица той отлял сребърна ръка и я положил върху икона на Светата майка. Напускайки Дамаск свети Йоан взел със себе си и чудотворната икона, пред която получил изцеление. Оттогава светата икона „Троеручица“ останала за постоянно в Константинопол. Подарена е на свети Сава архиепископ Сръбски през 1219 г. след знамение и като благословение за дадената от Вселенската патриаршия автокефалност на Сръбската църква.
Мулето
Светата икона била натоварена на едно муле, а то било оставено на волята на пътуващата на него божествена икона. Животното, без да бъде водено от хора, стигнало до Света гора и спряло пред Хилендарския манастир като заковано. Братята тържествено приели иконата на Божията майка и я поставили в олтара на съборния храм. Странстването на мулето с божествената икона и появяването му пред манастира са живописно изобразени на паметник край пътя, издигнат на мястото, където животното било намерено от хилендарските отци с безценния товар на гърба му.
Има копия в целия православен свят
Църквата не дава яснота за потвърждаване на легендата, но образът на Троеручица до ден днешен е чудотворен в много икони в християнския свят. Нейни копия има в целия православен мир. Всяка от тях освен мистичния й образ заради третата ръка има чудодейни истории за нея, за пренасянето й от едно място на друго, за установяването и т.н. Такава е историята и на най-известната Троеручица в България - тази от Троянския манастир, а също и на Троеручицата от Арбанаси. Като символ, който може да бъде тълкуван, сребърната трета ръка в иконата е ръката на вярата, тази, която прави чудеса.
Очаквайте скоро още за чудесата на Троеручиците по света и у нас заедно с чудотворните икони
