Д ържавите, които ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев посещава в качеството си на изпълнителен директор на СИЛЕКТ – Международната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища, всяка година оформят внушителен списък. И сега са не по-малко от 12-13 – българският професор изнася лекции на конференции по целия свят, следи кинофестивали, инспектира нови и нови университети, напиращи за членство в организацията...
Държавите, които ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев посещава в качеството си на изпълнителен директор на СИЛЕКТ – Международната асоциация на филмовите и телевизионните висши училища, всяка година оформят внушителен списък. И сега са не по-малко от 12-13 – българският професор изнася лекции на конференции по целия свят, следи кинофестивали, инспектира нови и нови университети, напиращи за членство в организацията...
Някои от страните, където кракът му неведнъж е стъпвал, няма с какво да го изненадат, но други се развиват толкова динамично, особено в областта на седмото изкуство, че всеки път му показват променено лице. Преди борени дни проф. Семерджиев се завърна от конгреса на СИЛЕКТ в Индия, където основна тема бе обучението по кинорежисура. „Методологията на преподаване в някои от водещите висши училища в света започва да става драстично различна от всичко, което познаваме. Примерно в Китай преподавателят дори не се явява пред студентите лично, работи основно чрез Интернет. Ако случайно е в сградата, комуникира с десетки или стотици студенти едновременно – всеки със своя компютър и с поставена отделна задача, чието изпълнение той контролира. Нещата се случват в реално време“, възторгва се професорът. По тази система вече се действа в Австралия и в няколко университета на САЩ, а в Европа са я прегърнали швейцарците. На Стария континент и в Латинска Америка са малко по-консервативни и все още възприемат филмопроизводството повече като деликатно и бавно изкуство, но и там се чуват гласове за промяна. Очевидно времето изисква по-бързоходни и скорострелни методи, наясно е кинаджията Семерджиев. „Миналата година бях в Университета по комуникации на Китай, където се изучава кино: контролната зала на преподавателите
прилича на космически кораб
работят със стотици екрани...“, обяснява той, сякаш разказва научно-фантастичен филм. Всъщност, ректорът е направил груб разчет колко би струвало полагането на основите на подобна технологизация и в НАТФИЗ: според него цената не е абсурдно висока – 5-6 млн. лв. биха помогнали на първо време, а 10 млн. биха поставили по нов начин цялото обучение за години напред. Но без разбиране и подкрепа от държавата няма как да стане.
Въпреки всичко в Индия Семерджиев и младите му колеги, които го придружавали, се убедили, че са на прав път и системата, която преди няколко години въведоха в кинофакултета на НАТФИЗ, е наистина авангардна – от технологична гледна точка може да не е на нивото на Китай, Сингапур, САЩ, но от методологична дори ги изпреварват: „Успяхме да изградим пълна синхроничност на процеса – студентите са в непрекъснат контакт помежду си и работят в екипна структура, което за нас бе ключът към модернизиране на педагогическите параметри. Така че не сме „купили“ новости отвън, по-скоро от нас „купиха“ опредени неща“, доволен е ректорът. През февруари от аналогичната хърватска академия ще пристигнат в София да проучат системата им, а само след седмица идва деканът на факултета по кино и телевизия от Университета в Лас Вегас, който ще изнесе мащабен уъркшоп по виртуална реалност за нашите второкурсници с перспектива съвместно обучение в бъдеще.
За утеха на страните с по-скромни финансови и технологични възможности като нашата, понякога и без големи пари и висока дигитализация се създават добри филми и престиж в света на киното. Доказателство за това са международните успехи на Милко Лазаров и Симеон Венциславов или на Илиян Джевелеков (всички те са възпитаници на проф. Семерджиев) със заглавия като „Ага“ или „Везедсъщият“ - българския претендент за чуждоезичния „Оскар“. Вярно, машината на китайската киноиндустрия произвежда 700 филма и над 15 000 сериала годишно, но не повече от 10-15 имат истински естетически достойнства и не повече от 30-40 са гледаеми, дава пример професорът. В Индия, която продължава да бъде водещата киноиндустрия в света с 1300 филма годишно, вероятно картината е подобна...
„В целия свят става ясно, че игралното кино е на изчезване, то ще бъде заместено от софтуерни програми, които ще създават персонажи, драматургия, режисура...“, хвърля бомбата Станислав Семерджиев. И допълва, че именно затова голяма част от обучението
днес се насочва към документалното кино
което все още има възможност да покаже истинския живот, да общува с истински хора, да търси истински проблеми и да задава истинските въпроси. Игралното кино ще остане фантазна област, убеден е той, ненапразно то все повече залага на комиксови, приказни, фентъзи сюжети и герои. „Още при създаването на филм по света се мисли дали продуктът ще може да се превърне във виртуална реалност, в компютърна игра, в мобилно приложение, как ще успее да намери пазарната си ниша – естетическите характеристики и самият разказ остават на заден план“, обяснява шефът на СИЛЕКТ.
Но в Индия например, която притежава толкова много и дълбочинни културни и исторически пластове, го има и другото – привързаността към народната традиция и духовната същност на изконното. Преди година Стенли, както го наричат колеги и студенти, е там, за да подготвя конгреса, но успява да стигне и до едно от най-новите местни висши филмови училища, където изцяло на държавна издръжка следват деца на бедни семейства. „То се оказа дълбоко в планината, в район, където няма нищо друго освен природа и малки, чисти, подредени селца. Построено е там неслучайно – за да се запази духът на индийското кино такъв, какъвто хората по цял свят си го представяме. Студентите са откъснати от влиянията на цивилизацията и от грижите на собствения си може би мизерен живот. Имат време за самовглъбяване, за концентрация на усилията“, отбелязва българският професор и уточнява, че като влезеш вътре обаче, оборудването е ултрамодерно и НАТФИЗ може само да мечтае за такава техника... Семерджиев е поразен и от това как в друг ВУЗ – Университета по изкуства
в щата Бангалор обучаващите се активно общуват
с местното население: Всичко, което те снимат, се гледа не само от преподавателите им, но още на първо въртене – и от тамошната публика. Зрителите си казват мнението и дават препоръки, които могат да помогнат как материалът да се редактира. „Това е нещо, което аз по принцип съм въвел и тука в междинен вариант – студентите от кинофакултета гледат филмите на своите колеги, обсъждат ги, гласуват. Мисля много скоро да направя тези дискусии отворени и за широката общественост“, категоричен е ректорът.
Станислав Семерджиев признава, че напоследък времето за творчество не му стига (той самият е сред най-изявените родни сценаристи с близо 70 наши и международни филмови и тв проекта зад гърба си), но това, което дава на студентите си, е сериозно перо в неговия времеви бюджет. Все пак скоро ще завърши и два свои лични документални проекта. „Документализмът все повече ме вълнува. Гледам и прожектирам на студентите много документални ленти от зората на нямото кино – те са изключителен извор на идеи, защото тогава хората са наблюдавали с широко отворени очи и всичко за тях е било важно и значимо. Винаги съм вярвал, че първото нещо, което студентите трябва да разберат, е равнопоставеността на обектите: всичко има значение в този свят и ти можеш да го направиш интересно, ако си поставиш задача да го изследваш в дълбочина и да го покажеш в неговата многопластовост“, казва Стенли, зает в момента и с подготовката на гала-концерта за 70-годишнината на НАТФИЗ на 17 декември в Народния. Театралния елемент в празничния спектакъл е поверил в ръцете на проф. Пламен Марков, а архивния филмов акцент – на проф. Светослав Овчаров. Проф. Семерджиев пък ще обедини в окончателен сценарий емоциите от миналото, настоящето и предчувствията за бъдещето на любимата Академия.
Монитор
