Обслужва 4 села, обикаля махалите с моторче
Един от ветераните на медицинското дело в Еленския балкан е фелдшерът Христо Захариев от село Тодювци. Той помага на хората вече близо половин век.
Всеки ден с моторчето си бай Христо обикаля махалите в региона и се грижи за здравето на забравените дори и от собствените си деца старци. За пациентите обаче фелдшерът е всичко - лекар, приятел, събеседник, пред когото спокойно могат да излеят душата и мъката си. Самият той смята, че това е негово призвание и че просто си върши работата, за която е учил и на която е посветил живота си. Съпругата на Христо Русанка също е медицинско лице. През 1970 г. младото семейство идва да живее в село Тодювци - той като лекар, а тя като медсестра. Оттогава вече 45 години двамата помагат на хората от региона.
Фелдшерът обслужва 4 села
Тодювци, Дрента, Буйновци и Мийковци и още десетки, забутани в дебрите на Стара планина махали, до които се стига само по тесни кози пътечки. В дългогодишната си практика се е сблъсквал с какви ли не предизвикателства. С усмивка разказва, че има над 20-ина израждания. При това някои от тях направени при полеви условия. „Една вечер към 22 часа идват вкъщи две циганки и викат: „Докторе, бързо. Детето тръгна.” „Чакайте, как така ще тръгне? Къде е родилката”, питам ги аз. Оказа се, че бременната е на къра, под една ябълка и че раждането наистина бе започнало. Запретнах ръкави, рязахме шалварите и детето се роди живо и здраво, направо там под ябълката, през нощта.”
В кариерата си медикът има и доста случаи на ухапани от отровни змии. „В съседната махала Мирчевци имаше бригадирски лагер. Само за един ден трима бригадири бяха ухапани от пепелянки. Единия откарахме в болницата в Елена, а на останалите двама поставих антидот тук, на място и ги спасихме”, разказва Христо. През соца в Тодювци имало Дом за деца. Хлапета от дома взели препарати от кабинета по химия в училището. Отишли на реката и ги запалили. Последвал взрив. След като им оказва първа помощ фелдшерът ги откарва в болницата в Елена. Едното от децата обаче остава без ръка и без едно ухо. При друг случай пък дете се блъска с велосипеда си в стълб и при удара си гълта езика. Фелдшерът без да се бави бърка в устата му и го изважда.
Христо Захариев разказва, че по времето на соца държавата полагала големи грижи за здравето на хората по селата. В съседното село Буйновци
имало линейка на денонощно разположение
А общинската болница в Елена била само на десетина километра. Селските лекари пък са разполагали с богат набор от лекарства и ваксини за всякакви случаи. Днес джипитата нямат право да разполагат с пълен набор от лекарства, за да не би да започнат да търгуват с тях. А болницата в Елена от няколко години е закрита. Там има само една линейка и дежурни екипи. Всички спешни случаи се транспортират до болниците във Велико Търново и Горна Оряховица. При един инсулт или инфаркт обаче подобно разтакаване може да се окаже фатално.
Самият Христо работи като помощник на едно от петте джипита в Елена. Кабинетът е в стая в дома му и там той посреща пациентите си от Тодювци. А при останалите в съседните села и махали ходи лично. През зимата с личния си автомобил, а през останалото време с мотоциклета си. С вярното „симсонче” той пътува денем и нощем по прашните селски пътища. И тъй като в останалите села няма кабинети, посещава пациентите по домовете.
„Аз си ги познавам на пръсти. Зная кой къде живее, от какво е болен, какви лекарства взема. Повечето са старци самотници с един куп болежки. Обикалям по къщите, меря кръвното, изписвам рецепти. После си вземам тези рецепти и отивам до Елена да им купя лекарствата и им ги нося. Защото до тези села автобуси има веднъж седмично. Как да накарам бабите да слязат до града 10 км? Пеш ли? Не става. Помагам с каквото мога”, с тъжна усмивка обяснява фелдшерът.
Обиколките по селата и махалите Христо Захариев извършва изцяло за своя сметка.
На месец навърта над 300 км
Горивото плаща с пари от джоба си. Разходите за резервни части на двете возила и за амортизация също са изцяло за негова сметка. Труда си изобщо не го брои. Всъщност като помощник на джипито той получава някаква заплата, която може би всъщност стига за покриване на разходите по колата и симсончето. Тоест печалба от труда и ентусиазма си няма. Единственото, което му остава, е признателността на пациентите. А тя е огромна. Хората в Тодювци не пестят похвалите си към към него. Случвало се е като се наложи и зъби да вади, че даже и да бие инжекции на прасетата в селото.
Според фелдшера ветеран здравната реформа у нас през последните 20-ина години никога не е работила и хората реално нямат достъп до медицинска помощ.
„По света семейните лекари отговарят за малък брой семейства. Те познават членовете си по име. Знаят болежките им на пръсти. У нас джипитата имат по няколко хиляди пациенти, повечето от които дори никога не са виждали лично. Защото и самите хора търсят лекар само когато ножът опре до кокала. Прегледите и профилактиката смятат за губене на време и пари. Джипитата работят като на конвейер. Затова и у нас семейните лекари официално се водят еднолични търговци. Те търгуват с най-ценното, здравето на хората, все едно продават домати и краставици на пазара. А не бива да е така”, негодува старият фелдшер.
Монитор
