Повече от 20 години ежегодно една малка пещера в близост до село Орешец , намиращо са в Димовска община разказва на археолозите историята за първите хора в Европа. Всяко година от 15 юли до средата на август, българо-френски екип от учени, е на терен в пещерата Козарника . Пласт по пласт, разкрива нейните тайни, включително едни от най-ранните доказателства за човешко присъствие на нашия континент, каза доц. д-р Николай Сираков, който ръководи проучванията в пещерата. 
„На обекта има възможност да се работи още много години – ние сме разкопали по-малко от една десета от отложенията. Така че има достатъчно непроучен материал за още едно поколение археолози, които да правят проучвания. В бъдеще методите за анализ на находките ще се развият, лабораториите ще използват по-съвършени апаратури и с развитието на науката ще стане възможно да се правят по-точни проучвания“, категоричен е доц. д-р Николай Сираков. Той е убеден, че резултатите от досегашните проучвания са повече от достатъчна причина и в бъдеще пещерата да продължи да се проучва. „Този археологически обект е уникален за Балканите – всъщност, в цяла Югоизточна Европа няма подобен. И е един от малкото в Европа, в които са запазени следи от обитаване на първите човешки същества за нашия континент – иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване“, подчерта ученият.
Първите хора в Европа
Археологът разказа, че континент Европа сравнително по-късно бива населен, в сравнение с Африка, където човешкият вид възниква и от където след това се разселва из света. Първото разселване е преди някъде между 1 200 000 и 1 800 000 години. „Нашият обект е един от половин дузина в Европа, които са били населени преди повече от над 1 000 000 години. За първите обитатели – това, от антропологическа гледна точка, са предшественици на нашия вид – хомо-еректус и хомо-ергастер („изправен човек“ и „работещ човек“/, за които нямаме много материал. Имаме открит фрагмент от зъб. Най-ранните намерени от нас следи са датирани отпреди между 1 100 000 и 1 300/400 000 години. Това е ранният палеолит. Чак по-късно, в средния палеолит, в Европа се появяват неандерталците – откриваме следи в по-късните пластове, отпреди
300 000 години. След това откриваме следи отпреди около 45 000 години, тоест от късния палеолит. Става дума за хомо-сапиенс или т. нар. модерен човек, при който се наблюдава развитие на символичното мислене, развитие на изкуство и т. н.“, обяснява доц. д-р Николай Сираков.
Археологът дава пример с находка, открита сега при теренните разкопки – зъб от животно, по който има следи от обработка, и по-точно, пробиване, вероятно за да бъде носен като украшение. „В малко по-късните фази на късния палеолит намерихме в няколко пласта различни видове охлюви – някои от тях са били съвременни на обитателите на пещерата видове, но има и фосилни, явно събирани и пробивани за направа на колиета и други украшения“, разказва археологът. Той допълва, че вероятно тези украшение са имали някакъв ритуален характер, но по-същественото е друго – украшенията са използвани за персонална идентификация, както и за обозначаване на собствената група. „В този ранен период това е началото на етносите“, обяснява археологът. Ученият допълва, че част от намерените находки дават основание да се смята, че отделните общности са контактували помежду си и дори, че е имало някакъв обмен между тях. „В друг намерен материал имаме индикации за контакти с друга културна традиция. Става въпрос за периода на късния палеолит – намираме няколко сечива, стъргалки, които са от друг вид кремък, не локален. Това ни дава основание да смятаме, че е имало някакви контакти, може би обмен“, обяснява ръководителят на проучването на Козарника.
Имали ли са първите хора символно мислене?
Доц. д-р Николай Сираков отбелязва, че и в по-ранните периоди са открити данни за развита символика. „Имаме открити кости с нарези, датирани от ранния палеолит – това са едни от най-ранните в света. Като се каже нарези, в нашата гилдия веднага казват, че става дума за нарези от транжирането на плячката. Обаче тук не става въпрос за това – нарезите от транжирането биха били хаотични, докато тук говорим за добре подредени, успоредни линии, и то няколко групи. На най-ранния фрагмент, който е от ранния палеолит, нарезите са на четири групи по четири успоредни врязвания, направени по един и същ начин. Това означава, че се е работило да се изобрази нещо“, казва доц. д-р Николай Сираков. А какво точно е изобразено – това вече само можем да гадаем. „При всички положение сигурното е, че това е свързано със символично мислене“, категоричен е ученият. Той допълва, че от намерените оръдия, може да се съди, че още неандерталците са имали и пространствено мислене, което им е давало възможност да извършват необходимата обработка на скалните късове, за да бъде направен връх на стрела или на копие, нож или друго сечиво. „Следвали са и последователност в производствения процес – това не става само с надничане над рамото на този, който може повече. Сто на сто те са имали вербална комуникация“, смята ученият.
Балканите – „входната врата“ на праисторическия човек към Европа?
Откритията в Козарника променят разбирането за това как първите хора са навлезли в Европа от Африка, категоричен е доц. д-р Николай Сираков. Преди около 1.7 милиона години прачовеците започват да се разселват – откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа. „Първоначално се е считало, че те са минали през един от тесните протоци, през Гибрелтар. Днес знаем, че да – минавали са оттам, но много по-късно, няколкостотин години по-късно, защото най-ранните следи в Испания са отпреди около 1 000 000 – 1 100 000 години, докато тук са от няколкостотин години преди това“, обяснява археологът.
За по-точното датиране на находките в пещерата помогнало случайното откриване в Козарника на следи от тефра, или иначе казано вулканска пепел, разпространила се след изригвания на вулкани в Италия и пропътувала 2700 км, носена от въздушните течения. „Тъй като тефрата е много точно датирана, тя ни потвърждава резултата, получен при датировка на находките, направена по други методи“, обяснява доц. д-р Сираков.
„Друг метод за датирането, само че с не толкова голяма точност, е по фауната – особено дребната фауна, която има по-бърза еволюция, например дребните гризачи. Те са били храна на кукумявки и сови, които разкъсват плячката си и я поглъщат и след това повръщат топче – това се нарича погадка, в което са костите и останалото несмляно и ние откриваме много такива останки. Те са добър индикатор и на екологичните условия – има видове гризачи, които са характерни само в района на водни басейни, други – само в скалист райони, трети са северни видове, тоест имало е застудяване“, обяснява ръководителят на проучването.
Намерените находки дават възможност на учените постепенно да си изградят картина за бита на нашите антропологични прадеди, живели в Козарника през палеолита. „Имаме пълна представа за плячката на тези хора, които са ловували успешно. Имаме много интересни останки от животните, които са ловувани – това ни дава индиректна индикация за климата. Например намерени останки от слонове – тук не става въпрос за съвременните слонове, както и праисторически лъвове, пантери, носорози ни говорят, че в началото, когато е първото разселване на човешкия вид в Европа, климатът тук е бил какъвто е сега в Африка“, посочва доц. д-р Николай Сираков. Той допълва, че именно това сходство на климата е причината праисторическите човеци да се заселят точно в тази част на Европа и едва следващите поколения лека-полека да се аклиматизират и да населят и другите части на нашия континент.
„Детството“ на човешкия вид
В България проучванията на палеолита остават малко в страни от фокуса на вниманието, в сравнение със значително по-големия интерес, който пораждат сред обществеността разкопките на археологически обекти, свързани с траките. Според доц. д-р Сираков това се дължи на факта, че при нас проучванията на обекти от палеолита нямат голяма традиция. „Французите, с които работим повече от 30 години – преди Козарника, заедно работихме на друга пещера, имат традиция. При тях сериозните проучвания на епохата на палеолита са започнали още преди 120-130 години – затова във Франция, но не само там, а и в Италия и Испания, широката публика знае за този период и търси находките в музеите, а обектите от палеолита се посещават“, обяснява ученият.
Защо е важно да познаваме този период от човешкото развитие? Питаме това доц. д-р Николай Сираков, който е посветил живота си на проучвания на този период от човешката еволюция. „Това е толкова важно, колкото е важно един човек да знае като дете как се е развил. Палеолитът е единственият период, в който действащите лица – от антропологическа гледна точка – се сменят. Изключително съществено е защо не сме останали маймуни. Защо сред всички примати само един вид продължава развитието си и достига до съвременния човек? Изключително важно е, защото съществените неща, които ни правят това, което сме – нашата култура, например, възникват тогава. Ние сме единственото същество, което заселва цялата планета и това не е защото сме много устойчиви – напротив, има много по-резистентни животни, но нашата култура е това, което ни е дало тази възможност“, категоричен е доц. д-р Николай Сираков.
Пещера Козарника е дълга около 200 метра. Разположена на около 3,5 км от село Гара Орешец по посока за град Белоградчик. Намира се на 480 метра надморско равнище.
За пръв път пещера Козарника е отбелязана като обект от интерес през 1928 година. Ако човек застане с гръб към входа на пещерата, на срещуположното било се вижда скален „венец“ – в лявата му част се намира една още по-малка пещера, носеща името Миризливка. Там през 1928 година Рафаил Попов, един от най-известните български палеонтолози за времето си, а и изобщо, с двама учители – от Видин и Белоградчик, правят разкопки и за пръв път споменават, че отсреща на Миризливка има една по-голяма пещера. Българо-френските проучвания в Козарника стартират през 1996 г., организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо.
Монитор
