- Капитан Данов, руският президент Путин не спира да заплашва Европа. Напоследък обяви, че Русия няма намерение да води война с Европа, но ако Европа иска това, няма проблем. Сериозна ли е тази риторика?
- Подобно поведение е като на „агресивния хулиган в квартала“, който вече се е сбил с много момчета или младежи, те се събрали и рано или късно ще го натупат. И той усеща, че вече е в по-слаба позиция, тъй като еостанал без съюзници, а другите са се съюзили срещу него. Той авансираагресивно поведение, за да сплашиевентуалния противник. Това са превантивни заплахи.
- А реално ли е да се стигне до фактическа агресия?
- Аз мисля, че не е реално, защото агресорътв момента няма ресурси и няма възможностда воюва с Европа. Каквито и сега приказки да говори Путин, съотношението на силите -въоръжени сили, личен състав, ракети, кораби, торпеда, танкове, самолети, каквото и да извадим като данни от справочниците - европейското НАТО, без Съединените щати, само ние, европейските държави, в моментапо всички разчети превъзхождаме руската военна машина от 3,5 до 4 пъти.
- Това е много интересно.
- Има го във всички справки. В момента европейските натовски държави разполагат сприблизително от 2 милиона и 700 хилядидо 3 милиона редовни, добре обучени, добре структурирани и подготвени войници. От Скадинавия до Италия и от Португалия до нас с Румъния и Турция. Ако някой тръгне да бие Европа, да кажем Путин, той разполага вече с много ограничени технически, военни и главно човешки ресурси.
- Може ли да се стигне до някакво спиране на огъня?
- В момента това е почти невъзможно от сегашната ситуация. Някакви просвети, някакви осветляване на хоризонта може и да дойде скоро, но в момента е доста мрачно и доста тъмно.
- Но на този етап никой не е принудил Украйна да отстъпи от това, на което тя държи - червената линия с териториите. Дали все пак може да се стигне до някакво компромисно решение?
- Рано или късно трябва и ще се стигне до компромисно решение. Сегашните разговори за прекратяване на огъня сега са сложни, защото Путин иска да извлече максималните дивиденти от това, че той едва ли не ще подари мир на Украйна, доколкото той като агресор е поставил жертвата си в по-неудобно положение. Ежедневно, еженощно ракети, изтребители и всякакви други средства бомбардират мирните украински градове, избиват мирни жители, с които извършват поредните военни престъпления.Не можем да гледаме напред, докато тече кръвта на жертвата. И освен това ще се създаде една ситуация, която ще е невъзможна за контрол. И създава прецедент за следващи агресори. Разрушена е значителна част от инфраструктурата.Пораженията върху територията на Украйна са за стотици милиарди или вече за трилиони. Това също трябва да се вземе предвид.
- Смятате ли, че Зеленски ще падне жертва в постигането на мира?
- Ами вижте, засега няма изгледи някой да принесе Зеленски в жертва, освен неговия собствен народ и политическото и военното ръководство на Украйна.
- И смятате ли, че това ще се случи?
- Аз смятам, че е възможно. Съгласувано със самия Зеленски, ако неговите приближени,ако хората, които са във военното и политическото ръководство на Украйна,кажат - господин Зеленски, благодарим ви за службата, както се казва на военен език, но дотук. Ние смятаме, че вие си свършихте работата, но сега вашето оставане не е далновидно, тъй като първо путинската кремълска пропаганда, след това самият Тръмп и неговият екип, всички скочиха срещу Зеленски, сякаш той е виновен, сякаш той е разпалил войната.
- Така е, но той издържа геройски засега.
- Той издържа геройски, но вие разбирате какво му струва.
- Именно, затова ви питам.
- В един момент този човек може да превърти, той може просто да получи инфаркт или инсулт, да каже - каквото дотук е било, аз си тръгвам, не мога да издържа. Примерно. И отделно, вижте какво направиха в кабинета на самия Зеленски. Взривиха този скандал с Андрий Ермак.Нека да кажа нещо по този въпрос, защото имам някаква информация. Андрий Ермак е кинопродуцент. Там някога преди политическата кариера на Зеленски те са били колеги, близки, приятели. Той бе един вид неговият началник-щаб. Той досега се е справил прилично. Но има втора страна. Оказва се, че той е бил корумпиран човек. Играл е в корупционни схеми за лично обогатяване. В един момент си е създал врагове в самия команден център на украинската държава, като е влязъл в конфликт, започнал е да напада и да иска отстраняването на един от най-талантливите генерали в момента. Човек, от когото всички ние се възхищаваме като изключително даровит талантлив шеф на разузнаването. Това е младият генерал Кирило Буданов, който организира и сам ръководи перфектни военни операции, интелигентни, дълбоко в тила на руската армия. Той беше един от стратезите в Курска област – офанзивата в руска територия, която доста стъписа и изплаши екипа на Путин...
- И какво ще стане, така интересно го разказахте.
- Самият Зеленски се подписа за отстраняване на олигарси, които бяха досега в неговото близко обкръжение и са помагали финансово и политически на бойните действия, но се оказа, че са въртели и корупционни схеми. Зеленски ги даде на правосъдието,изгони от офиса си Ермак. Той заяви, че ще отиде на първа бойна линия,за да заслужи доверието на обществото.
- Вие добре познавате украинците. Защото сте живял с тях в тази държава…
- Само 4 години…
- Самите украинци имат ли помежду сипроблем с идентичността си и с руския език?Хората, които се бият рамо до рамо? Има ли разделение сред украинците?
- Десетилетия имало неприязън между украинците от Източна Украйна, част от които са рускоговорещи, и другите украинци, „западненците“, където аз учих 4 години – в областта Галиция, която е била дълги години част от Полша. Югозападна Украйна - Ужгород, Карпатите, тя е била в Австроунгарската империя, в Чехословакия... Тоест тези парченца от Украйна, по-късно в СССР, са били ту в една, ту в друга посока, но тези западните украинци са били клани много пъти от НКВД. При всяко разместване на границите там са отивали или руснаци, или най-вече НКВД, КГБ, и са клали наред всички заможни, читави, грамотни хора.
И тези украинци са се гледали с неприязън, главно поради това, че когато през юни 1941 г. при мощното си настъпление германският Вермахт минава през Западна Украйна, стотици хиляди западноукраинци са посрещали германците с хляб и сол като освободители. Защото не са искали да живеят в болшевишкия рай. Веднага, за седмици, в Лвов, областта, която се нарича Галиция открай време, са се създали и две есесовски дивизии от младежи украинци, доброволци. Две по 10 хиляди, 20 хиляди млади, силни, подготвени хора, са се влели в редиците на Вермахта. Те са искали да се бият на източния фронт, срещу руснаците. Груба грешка на германското командване е, че ги пращат в Източна Украйна да се бият с партизаните. И там се получава така, че западни украинци, „западненци“, колят и преследват източни украинци.
Това е останало като национална травма, която Путин изличи през 2014 година,защото им напомни да се обединят. И те се обединиха. Още когато рускитеокупационни сили в Източна Украйна раздаваха паспорти през 2014-15 година, от 3-3,5 милиона жители приблизително в Донецка област, около 600 хиляди души получиха руски паспорти и се декларираха като руснаци, бивши украински граждани.Обаче останалите 2,5-3 милиона си останахарускоговорещи украинци.
И те сега пак са на бойното поле и се бият.
- Ще се съгласят ли да им вземат територията украинците?
- Аз имам роднини и приятели в Украйна. И това, което чувам от тях и от другите хора, е, че те няма да се предадат. Те няма да се предадат до последния украинец, както се казва. Те може да загубят войната, да ги избият всички, но те няма да се предадат. И това е твърдо решение на огромно мнозинство. По социологически изследвания те са от 71 до 80 процента. Но да кажем, че този процент се мени след всеки нощен удар по мирни градове. Да, но това е много голямо мнозинство. След вестта, че синът, бащата, който и да е близък, е загинал на фронта и семейството му е потресено, тези хора също променят отношението си към войната. Нека да свърши по-бързо, ако ще половината да се избият, но останалите да оцелеят. Става дума вече за оцеляване на нацията.
- А в самите въоръжени сили на Русия имат тежки междуличностни отношения между команден състав и личен състав. Вече има доста сериозна наркомания и алкохолизъм. Има вече въоръжени сблъсъци между малки подразделения, между командири и началници. Това се крие на фронта. На първобойна линия. Но е пораснал броят и на дезертьорите. Защо? Вижте как една политика, грешно водена, предизвиква контрапродуктивно явление. Защо повече руснаци се предават, а по-малко украинци? Издевателствата, мъченията, грубото, цинично, варварско отношение на руснацитекъм пленените украинци ги принуждава да се бият докрай - по-добре да загинат, отколкото да се предадат.
- Да, това е също голям проблем. Защото при размяната вече на военнопленници, което става неведнъж, виждате, че от автобусите с пленени руснаци, които се прибират, са изведени хора нормални. Докато от украинските автобуси слизат скелети. Хора, които разказват ужасяващи неща.
- И сред тях, доколкото знаем, има и бесарабски българи, което е много тъжно.
- Да, има. Част от тези бесарабски българи първоначално се страхуваха, че ще ги използват като пушечно месо. Украинските власти не ги пипнаха обаче и сега имаме вече доброволци. Доброволци бесарабски българи, които се сражават.
- Тоест вие като човек, който познавате добре Украйна и сте живял и учил там, в Лвов, имате и роднини, абсолютно убедено твърдите, че украинската нация е силна, хомогенна и ще издържи. Да го обобщим.
- Това исках да кажа. Да, вие го направихте.
- А ще бъде ли това един с десетилетия напред замразен конфликт, който ще зависи от международни мироопазващи сили?
- Възможно е конфликтът по-скорода прилича на корейския. Тоест няма да има мирен договор. Няма да има някакво разбирателство. Това, което се чуванапоследък, че Великобритания и Турциямогат при решение да разположат мироопазващи сили, за мен звучи доста добре. Агресорът, Руската федерация, руските войски, няма с голяма охота да стрелят срещу турски и британски войници.
Това е той:
- Капитан I ранг о.з. Васил Данов е български военен експерт, журналист и публицист.
- Роден е през 1952 г.
- Завършил е ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и военна журналистика в Лвов, Западна Украйна.
- Работи във вестника на ВМФ и във Военното издателство.
- Магистър по политология от Пловдивския университет.
- Стипендиант на НАТО с научно изследване.
- Основател и първи редактор на вестниците „Легия“ и „Свещен завет“.
- Член на Атлантическия съвет.
Михайлина Димитрова
