- Г-н Смоленов, отново този август ще отбележим годишнина от боевете на Шипка. Тачи ли народът ни и в наши дни тази победа?
- Не мога да съм безпристрастен към тези събития. Правнук съм на опълченец с ордени за храброст от Шипка и Шейново. Пушката на прадядо ми Панчо Стоилов се пази в Музея на опълчението. Заедно със стотици свои ранени другари той напуска доброволно военно-полевата болница в Габрово. Те изминават пеш в тежки зимни условия пътя през Балкана от
Габрово нагоре до връх Свети Никола, а оттам надолу до Шейново, за да се включат лично в щурма срещу Вейсел паша. Представете си колоната от ранени войници – премръзнали, бинтовани, с незараснали рани - които пеят „Шуми Марица“ и бързат да се присъединят към своите, за да участват в атаката на вражеските укрепления. И успяват, при това точно в решителния момент на битката. Това е българският народ в критична ситуация! А вие се питате тачи ли своите велики победи.
- А ние успяваме ли днес да се отъждествим с тези победи от наистина славното минало?
- Гордеем се с тях въпреки бездушните писания в някои учебници, които се стремят да ни превърнат в евробройлери. Гордеем се с бойните ни знамена, нито едно от които не е попадало във вражески плен. Народът тачи и националния си трибагреник, нищо че има хора, включително сред управляващите, които нервничат срещу това, че той се вее над Рожен. Със своята 1400-годишна история под едно и също име България е най-старата национална държава в Европа. Това дразни либералните глобалисти, заинтересувани от ерозия на всичко, което националните държави пазят в традициите си. Маниакалният стремеж да се дискредитира патриотизмът дестабилизира устоите на Европа. Защото демокрацията и патриотизмът са като близнаци, родени в кипежа на Великата френска революция. Задушаването на единия уж в интерес на другия парализира и извращава самата демокрация.
Изопачава се основното й съдържание – власт на реалното мнозинство от народа, а не на някакво изкуствено сглобено множество от мераклии да докопат ресурсите и лостовете на държавата.
- Заговорихте за извращаване или изопачаване на демокрацията. Имате ли конкретни наблюдения за това по света и у нас?
- Ами у нас например 60 процента от българския народ не са гласували на последните избори. Така наред с апатията се изразява и омерзение към лицемерието в политиката. И още 5 процента от хората са гласували, че не подкрепят никого. Не е ли това знак за огромно отчуждение и липса на надежда, че с гласуване може да се подобри положението на нещата? Има един велик писател Марк Твен (надявам се, че още не са го зачеркнали, в духа на cancel културата). Та този американски писател се шегува, че ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят. А дали само се е шегувал този прочут и дързък шегобиец? Или е усещал как може да се изопачи тази хубава процедура, наречена демократично гласуване? Как оставащите 35 процента от електоралния потенциал, и то разделени между управляващи и опозиция, дават кураж да се говори за конституционно мнозинство. То е формално, но абсолютната му стойност е твърде ниска. Би било нахално то да се отъждествява с народната воля, но кой ти гледа етика?
Явно не са оставили народът да се репрезентира, както той иска. Но откъде идва арогантността им да се захванат на бърза ръка не с някаква форма на самостимулиране чрез насилие, а с промяна (отмяна, подмяна) на националния празник?
- Сега възникна и спор, дискусия – да сменяме ли националния си празник от 3 март на 24 май. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Честваме 3 март като ново възкръсване на българската държавност. Но не го противопоставяме на други официални празници – нито на 6 септември, нито на 24 май, всеки от които има своя чар и своя всенародно-обединителен смисъл. Уважавам мотивите и аргументите на всички онези, които харесват 24 май – аз самият го харесвам и го ценя като един от главните жалони на нашия цивилизационен принос. Но се питам кой и по чия чужда воля реши да противопостави тези върхове на националното ни самосъзнание – просветителския подвиг на българския народ срещу неговия държавотворен дух? Не е ли ясно, че без суверенна българска държава нямаше да е възможна и онази стратегическа цивилизационна победа, която свързваме с разпространението на българската азбука?
- Те наистина не бива да си противоречат. Откъде тогава идва интригата и кой подстрекава разделение и по тази линия?
- Правилно: те не си противоречат, както у човека дясната ръка не пречи той да има и лява. Както е естествено, че за да се роди дете, то трябва е синтез между майка и баща. Синтез, а не политкоректно подстрекаван антагонизъм. По отношение на 3 март подстрекателството идва отвън.
- Г-н Смоленов, всички се питат накъде върви светът. Вие как бихте отговорили на този въпрос?
- Днес се повтаря като мантра изразът „устойчиво развитие“. Но ако оставим настрана баналния възторг на еврочиновниците, маскирани като еколози, то само една световна тенденция е в устойчиво развитие. Това е глобалната идиотизация.
- Толкова много ли станаха идиотите по света? И не се ли боите, че ако твърдите това, могат да ви обвинят в политическа некоректност?
- Не, съвсем не са толкова много! Но в резултат на системна антиселекция те се издигат все по-нагоре. Заемат ключови позиции в управлението по света и у нас. И медийното внимание към тях също се развива устойчиво – зрителите имат алергия от свръхчестата им поява по екраните. Но това има и добра страна – явно са незаменими, та няма как да им се прави ротация. Което отново идва да покаже, че не са чак толкова много. Но спасение от тях всъщност не дебне отникъде. Устойчивото присъствие на полезни идиоти във властта се дължи на това, че ги избират, издигат, изтъкват и използват за заблуда на омерзените от статуквото.
- Говорите за омерзение. То не е елементарно чувство като хейтърството. Има ли в обществото енергия за такова силно и мъдро усещане?
- Имате право. За това не е достатъчен само хъс – иска се дух, интелект и собствено достойнство. Има един чудесен разказ от Селинджър – заглавието му е „На Есме – с обич и омерзение“. Мисля, че един ден ще напиша нещо, озаглавено: „На българската демокрация, с обич и омерзение…“
Убеден съм, че ще ме разберат повечето от хората, които точно преди 35 години започваха борба за просветена демокрация. Ще ме разбере д-р Константин Тренчев, който основа Конфедерацията на труда „Подкрепа“, ще ме разберат и съоснователите на Русенския комитет и „Екогласност“. Мислите ли, че някой от тези доблестни граждани ще си изкриви душата да твърди, че е мечтал за общество като днешното? Нищо, че то продължава да се самоизтъква като либерална демокрация.
- Да не би да се съмнявате, че онова, което се случва в България, продължава да е демокрация?
- Не се съмнявам – сигурен съм, че не е! Демокрация ли е състоянието на нещата, при което отвратените продължават да гласуват за отвратителните? Демокрация ли е съюзът между лъжците и крадците, които се обединяват за обмяна на опит, оправдавайки се с международното положение? Ако все пак трябва да употребим хубавата дума „демокрация“, то според мен това е демокрация на апаратно дишане.
- И друг път сте казвали, че според вас либералната демокрация води до такова състояние на нещата.
- Да, затова я наричам „либерАЛЧНА демокрация“ и смятам, че тя е най-коварният враг на истинската, т.е. просветената демокрация.
Извършва се кражба на политическа самоличност – само че не на отделен човек, а кражба в мащабите на цялото човечество. С образа на нещо достойно, но вече не актуално, се прелъстяват милиони хора, които дори не знаят, че е имало алтернатива. Светът пред очите ни се превръща във „финансов концлагер“, в който заложниците имат правото да избират само някои от надзирателите. И толкова – дотам с гласуването.
На по-горните нива на световното устройство има само един начин на управление и това е диктатурата на големите пари. Осъзнавайки, че са заложници в глобална финансова пирамида (Понци-схема), голяма част от хората реагират като в така наречения Стокхолмски синдром. „Влюбват се“ в своя похитител с надеждата да получат неговото благоволение. И тук глобалният политически елит получава замаяната обич на прелъстените избиратели. И превръща тази масова емоция във финансово измерим резултат – иначе казано, в печалба. Оказва се, че всичко при либерАЛЧНАТА демокрация се върти около лудите пари…
- Ако продължите в този дух, ще ни лишите от всякакви илюзии. Някой би казал, че това ще е жестоко !
- Жестоко е това, което се случва в съвременния свят при полудяването на глобалната финансова система. Тя прилича на човек с тежка сексуално-психична перверзия. Глобалната финансова система се самостимулира чрез насилие – оттук са корените на тероризма, регионалните конфликти и войните. ЛиберАЛЧНАТА демокрация се оказва твърде кръвожадна, защото от кръвта на милиони жертви прави милиарди в банковите си сметки. Сексуално-психичното разстройство на системата е типично „садо-мазо“, което прелъстява глобалния политически елит. Опитвам се да дам ново име на тази власт, която няма нищо общо с демокрацията, макар че е откраднала нейната историческа самоличност.
Тя носи всички белези на финансово-олигархична перверзия. Затова ще я нарека перверзокрация. Ще го изразя още по-ясно: Извращаването на демокрацията = перверзокрация.
- Някой би казал, че сме вече върху терена на теорията на конспирациите…
- Всъщност просто се съмнявам в начина на управление на глобалните кризи – като се започне от пандемията COVID-19 и първите обяснения за нейното възникване. Така например не вярвам в басните за напълно спонтанен пренос на вируса от прилепи върху хора. Знам за скандалния интерес на Антъни Фаучи към т. нар. „усилване на функцията“, което позволява да се преодоляват много по-лесно междувидовите бариери. Споделям вижданията на моя добър познат Люк Монтание – нобелов лауреат и откривател на вируса на ХИВ. Питам се защо в самия разгар на пандемията световните медии сякаш по команда престанаха да отразяват неговите компетентни предупреждения. И повече от година държаха в медийна изолация един от най-големите вирусолози на света.
Ето защо се съмнявам, че светът живее в така мечтаната просветена демокрация. По същите причини не вярвам в притчите за нов световен ред, който щял да донесе прогрес и благоденствие за всички хора по земята. Мисля, че глобалният елит не е в състояние да изведе човечеството от хаоса на случващото се около нас. Той самият е продукт на системна антиселекция и като заложник на големите пари проявява типичен Стокхолмски синдром.
- Все пак не виждате ли повод за макар и малък оптимизъм?
- Смятам, че всяка битка за просветена демокрация е предпоследна, а всяка победа над перверзокрацията досега е била временна. Но временните поражения понякога са по-ценни от временните победи.
А в България отново „Балканът пее хайдушка песен“ и си припомняме пак „Епопея на забравените“. Напук врагу и на ползу роду, и този път ще устоим като на оня чутовен връх Свети Никола преди 146 години.
Това е той:
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм
Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година
Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото народно събрание
Специалист е по логика и евристика
Завършил е Московския държавен университет “Ломоносов”
През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт“ в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада)
Почетен професор във Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна
Пламен Енчев
