Е дин от доайените на кръчмарството в старата българска столица премина от ресторантьорството в здравеопазването.

Причината са несигурните обороти в кръчмите в пандемията и търсенето на всякаква работна ръка по болниците. За да оцелее в кризата, известният в града Григор Шиков се хванал огняр в пукащата се по шевовете търновска лечебница.
История
Историята на доайена на търновските кръчмари е повече от вълнуваща, както става ясно от обширен очерк за него, публикуван в местното издание „Борба”. С баба и дядо учители и баща известния в града финансов ревизор Иван Шиков Григор избира собствен път и на млади години върви стремглаво по него. Роден е на 10 юли 1962 г. в старата столица и където и да ходи, пътищата винаги го връщат в нея. След училище се записва на кадрова служба в армията, но след няколко години се уволнява, узнал, че униформата не му е „по мярка и вкус”. По време на службата обаче намира своята съпруга Дидка. Върнал се в родното Търново и през 1983 г. Григор работи в радиозавода, но не го свърта. Идва 1989 г. и Григор решава да замине за Германия, за която отдавна си мечтаел.
Това обаче нямало как да стане законно и така в един момент той, жена му и тригодишният им син се озовали на зелената граница между Чехословакия и Западна Германия. Първо ги хванал чех граничар, но се оказал разбран и ги пуснал. 10 км по-късно, на границата с Бавария, зарязали колата и на автостоп тръгнали за Мюнхен. В себе си имали 1000 марки и хартийка с някакъв оказвало се фалшив адрес. На него не открили никого и се запътили към мюнхенската гара.


Арест
Още първият полицай обаче ги арестувал. Жената и детето завели да спят в Червения кръст, а Григор попаднал в затвора. „Сутринта ме нахраниха и в 8,30 часа ме извикаха на разпит. Повече ги интересуваше да хванат каналджиите, пък аз на никого не бях плащал”, спомня си Григор. Накрая му дали документ за бежанец и го пратили с жената и детето в малко село край Мюнхен. Условията били прилични, живеели в къща, но в документа му пишело „без право на работа”. „Дадоха ни 1600 марки помощи, не бях виждал толкова пари. Не можехме да ги похарчим. Цял ден спиш и ядеш”, разказва Григор. Скоро обаче му писнало и се хванал на черно да сортира картофи. Изкарвал по 100 марки на ден на онези цени, а и го хранели добре. Жената се хванала в пицарията на италианец от Сардиния. За 10 месеца спестили 40 000 марки, но в България комунизмът си бил заминал и им казали, че имат три месеца да си тръгват. Пратил жената и детето у нас и останал необезпокояван още две години. Следващите години кандидатствал за работна виза и още няколко пъти пътувал, като по едно време започнал да купува коли и да ги продава у нас, като ги докарвал на собствен ход. За целия си престой продал 95 коли.
Прощъпалник
През 1996 г. е прощъпалникът на Григор Шиков в кръчмарския бизнес. Като не броим, че в Германия вечер ходел в един ресторант да мие чинии, да пече пържоли и да пакетира меса, всякаква обща работа. Докато бил още в радиозавода, завършил курсове за барман в Стара Загора („Там карахме всякакви курсове”, вметва той) и започнал в Интерхотела. „Повечето ми смени бяха нощни, работех на барчето до рецепцията и всичко беше точно. Но като го взе Илия Павлов, нещата се разбутаха и реших да се върна за пореден път в Германия. С едномесечната си виза стоях две години и нещо. Продължавах да препродавам и коли, но взе да ми писва, защото тука започнаха да ги искат едва ли не без пари”, продължава разказа си Григор.
Механа
Тогава на хоризонта му се появява възможността да купи механа „Хаджи Минчо”, което рязко променя живота му. Култовото заведение той знаел още от дете и имал хубави спомени от най-славните му години. През 2002 г. обаче момчетата, които го държали, позакъсали, кръчмата била почти пред фалит, а Григор разбрал, че се продава. „Тогава реших заради самата кръчма да я купя. Взех я почти без пари, за 16 хиляди долара при курс 2,20 лв. за долар. Направих цялостен ремонт, ново обзавеждане. Е, останах без средства, защото ги бях похарчил за имоти и забавления. Но оттогава животът ми е свързан най-вече с тази кръчма и тя е моята кауза, защото е име, което трябва да пазя. Каквото изкарвах, реинвестирах в нея. Но и животът стана по-различен. Много пиянства, купони, жени, но си пазим семейството. Не съм ги напечелил от „Хаджи Минчо”, но сме станали като музей. Идват тук бивши курсанти и студенти да си водят децата и внуците, за да им покажат къде са лудували на младини. Правят си снимки, разказват спомените си”, споделя Григор Шиков.
Скара
След десетина години обаче в близост е построен хотел „Реал”, а механа „Хаджи Минчо” остава без лятна тераса. Находчивият Григор Шиков обаче не стои със скръстени ръце, а се впуска в летни мероприятия: „Сцена на вековете”, Овцевъдния събор на Арбанаси, Международния фолклорен фестивал в Летния театър. „Най-вече ми е като хоби, защото ми е интересно. Три пъти съм ходил на съборите на Рожен - 2015, 2016 и 2019 г., Копривщица, Южен парк в София. Обикаляме с бусове, с персонал, създаваме им работа. Някой път печелим, някой път губим, важното е да сме в играта.” А „Хаджи Минчо” продължава да събира известни имена на знаменити купони. Това лято Григор Шиков повел Владо Пенев, Теодора Духовникова и още десетина души в 12 часа през нощта, направили една голяма софра, та чак до сутринта.
Препитание
Пандемията, която удари жестоко ресторантьорския бизнес, се отразила и на него. Но винаги находчив и без да хленчи, той отново е намерил изход за препитание. Тъй като има изкаран и курс за парнаджия, от юни 2020 г. започнал като огняр в областната болница. И той, и механа „Хаджи Минчо” ще посрещат клиенти на Нова година, както правят в последните десетина години. Разбира се, ако епидемичната обстановка позволи. „Много колеги си пишат „дъждовни” по тези празници и тогава в центъра няма къде човек една чорба да изяде. А хора във Велико Търново винаги ще има, защото е прекрасен град за разходки и за любов”, коментира той. И тъй като мнозина знаят и помнят „Хаджи Минчо”, той ще бъде на поста си.