О тец Константин Велев вече над 20 години служи в Суходолския манастир „Света Троица“. Миряни разказват, че нерядко там се случват библейски чудеса – болни оздравяват, а скръбни намират щастие – работа или партньор в живота. Това ставало по застъпничеството на един не толкова популярен у нас светия – Фанурий, чийто празник се чества на днешния 27 август.
- Отче Константин, откога датира почитта към св. Фанурий в Суходолския манастир „Света Троица“?
- Аз съм вече от над 20 години тук и така съм я заварил. Акатистът на светеца е дошъл от Асеновград. Четем го в неделя от 10,30 часа, правим и водосвет. Според установения обичай миряни донасят тогава в храма брашно. То се освещава с молитвите и чрез наръсване със светената вода. След това го занасят в домовете си и там в продължение на седмица палят свещичка и четат молитвата към св. Фанурий. От това брашно накрая се прави питка, която се разделя на девет части и се раздава.
Святото място изглежда неугледно на фона на лъскавите храмове в центъра на София, но заради благодатта тук богомолци не липсват.
- Защо на девет?
- Това идва от символиката на ангелските чинове. Те се отбелязват и на просфората вдясно под формата на триъгълничета. Самата питка се раздава, като обичаят идва както и при проскомидията се отчупват трохички за живи и за мъртви.
- Св. Фанурий не е особено популярен по нашите земи, разкажете нещо повече от неговото житие...
- Той е ранно християнски мъченик, живял през III век. Неговото житие обаче е намерено през 1500 г. в една пещера. Малко по-късно на остров Родос е открита неговата икона. Това станало, след като местната администрация (алжирска - б.р.), намираща се в подчинение на османската, взима решение да направи ремонт на крепостните стени. Строителите, докато копали, попаднали на засипана църква от ранните векове. Всички стенописи и икони били повредени с изключение на една. Разбирайки, че явно се касае за някакво чудо, християните отиват при тогавашния епископ Нил. Той вижда, че на иконата е изографисан млад човек с униформа на римски офицер, държащ кръст, от който излиза свещ – символ на молитвата и застъпничеството пред Бога. Според надписа това е бил свети Фанурий. Иконата има житийни сцени, които показват как е пострадал този човек за Христовата вяра. Накратко казано, той е бил мъчен подобно на нашите софийски светци, както св. Николай Софийски. Бил е прободен, горен, но както е казал на мъчителите си - „космите на главата ми са преброени от Бога и един не можете да откъснете“.
Кръстът, указвал мястото по комунистическо време, а зад него камъкът, изваден от основите на древния храм.
Много чудеса се свързват с неговото небесно застъпничество. Спасил е например доста хора по времето на османското робство на о. Крит. Така трима дякони били пленени и продадени в робство. След молитви към него били освободени.
- Казано на съвременен език всеки светец си има някакви ресори така да се каже. За какво се счита, че св. Фанурий помага?
- Стига да е силна вярата на човека чрез неговото застъпничество може всичко да се изпроси от Исус Христос. При нас идват хора и благодарят за много неща. Наскоро мога да ви споделя, че млади се молиха за рожба. Постиха, пристъпиха към църковните тайнства, четохме молитви, идваха и на акатиста на св. Фанурий в неделите. По едно време ми направи впечатление, че спряха да идват. Точно в началото на седмицата ми се обажда младата булчица с молба да направим 40 дни за детенце - чиста молитвичка.
- Какво представлява тя?
- След като роди жената, до 40-ия ден се води нечиста. След като е постила и се е изповядала, й се чете молитвичката. Все пак четиридесет дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария го донася в Йерусалимския храм.
Та жената ме пита кога ще ми е удобно, отвърнах й - когато на вас и според режима на детето, аз ще се съобразя. Например, ако в 10 ч му е рано и ще е кисело, ще го направим в 12. И когато дойде, тя разказа, че семейството вече си има рожба. Има и други подобни случаи, но не съм си поставял за цел да ги записвам. Както знам и от по-стари свещеници: „Остави хората, които са получили благодатта Божия, на светците, нека да ги славят и да им благодарят. А рано или късно те ще дойдат и ще благодарят и в храма, от който са измолили чудото – спасение на техен близък, за рожба или друго трето“.
Трябва винаги да благодарим на Бога, не само в нужда, а защото сме живи и здрави. Ето едно момченце без никаква видима причина (не се удря, няма инцидент – нищо), както се седи, изведнъж изпада в кома. Бяха го отписали. Идва майка му, плаче неутешимо. Казах й - спри, давиш и детето в сълзите си. Дадох й кураж, че ще се оправят нещата, защото наистина майчината молитва е по-силна от всичко друго. Прочетохме молитвичка за успешна операция, помолихме се и пред копието на чудотворната икона Богородица Тихвинска, което имаме тук. Мен не нямаше, тъй като свещениците се редуваме в храма, но тя е дошла и е съобщила, че детенцето е излязло от комата и ще си го приберат вкъщи. Два месеца обаче беше голяма борба. Споделяха, че се гласят след това курбан да дадат. Аз ги предупредих: никога не обещавайте, че ще правите курбан.
- Защо?
- Има доста показателни случаи в тази посока. Още преди 9 септември в семейство с 6-има синове единият се разболява тежко. Майката казва: Свети Йоане, спаси ми детето и ще ти дам агне. Момчето се оправя, ежедневието ги затиска и не изпълняват обета си. След години синът, вече женен, със свое семейство, е застигнат от абсолютно същата болест. Сещат се какво не са изпълнили навремето, качват го на волска кола и го карат право в Рилския манастир. Търсят да вземат агне, че да го дарят на обителта, обаче такова било времето, че нямало. Накрая в едно населено място наблизо намират и го даряват на монасите. Човекът после живя до над 80 години. Историята е показателна за това, че ние помежду си можем да си обещаваме всичко, обаче трябва да сме внимателни, когато го правим пред Христос, Богородица или някой светец. Затова на миряните давам за пример харизмото, което се прави в Обрадовския манастир „Св. Мина“. При него се записва името на човека три години поред. През това време се четат молитви, а може да занесете и бутилка олио, да речем, за кандилата в обителта. На третата година на празника за св. Петър и Павел дарявате пиле, тъй като тогава за Петровден там правят курбан.
- Българите много залитаме по курбаните, но нали с идването си Христос отмени тия кръвни старозаветни жертви?
- Навремето масово в манастирите имаше стопанства с крави, с кокошки и овце. И тук, в Обрадовския, монахините се грижеха за тях. Сега, както е новата сграда, вдясно беше магерницата, бунарът и отзад беше оборът. И дарявайки животно, то отиваше там, а не се убиваше.
- А как възкръсва изчезналият храм в Суходол, който датира от времето на турското робство, ако не и по-рано?
- Виновник за вдигането на първата сграда на параклиса е покойният отец Ангел Ангелов, който служеше в „Света София“. След това манастирчето се разрасна, направиха камбанарията и оградата. А що касае разкриването на храма, може би трябва да побеседвате с баба Любка, която продава свещите. Тя е местна и хората от нея могат да научат от извора така да се каже цялата история с имената на хората, които тя лично познава. Но накратко ще ви я разкажа.
Лъчезарната баба Любка е живата история на святото място.
Един овчар си пасял овцете и му се дава знамение свише да не опорочава мястото, защото е свято. Той не се подчинява и се разболява. По-късно при разкопки местните хора откриват камък, който е бил от стария олтар. Преди години, когато гръмна газопроводът в района, изкараха, че аварията е между Суходол и село Иваняне, a тя е била в двора на военното училище. В крайна сметка дойдоха да копаят тука. И както ровиха с багера уж за да търсят спуканата тръба, се показаха основите на стария храм. Т.е. това беше поредното доказателство, че сегашната църква е построена точно върху основите на старата.
Приказният параклис пази много стари икони и чудодейни реликви.
- Да ви върна на св. Фанурий. Към него особено на Балканите и в островна Гърция се обръщат за помощ за задомяване на стари моми и ергени, а у нас...?
- Да, за женитба много помага, за работа също. И при нас имаме такива случаи. Но пак ви казвам, нито аз, нито моите предтечи духовници сме си поставяли за цел да описваме всичко, както някъде се прави в книгите. При мен идват хора и питат: „Отче, случиха се нещата, започнах работа, какво да правя“. Съветвам ги да отделят два лева от първата си заплата, да влязат в първия храм и да си запишат благодарствена литургия. Друго не се иска Горе, нито банкети, нито фанфари, само с молитва трябва да се благодари за получената помощ.
- А защо е толкова трудно в днешно време човек да си намери спътник в живота?
- Проблемът е масов, защото генерално поколението е изпуснато. Първо родителите не са въцърковявани, а покрай това и децата тръгват по път, различен от Божия. Ето моето поколение знаехме горе-долу от баби и дядовци какво и как се прави в храма. А сега младите елементарни неща не знаят. Миналата седмица влизат две момичета и две момчета на по двайсетина години. Девойките бяха почти голи. Пуснах момчетата да си запалят свещички, а на тях им казах: „До тука, защото ако сте в Рилския манастир и в двора нямаше да ви допуснат“.
- С оглед на това, че св. Фанурий се счита и за закрилник на младите, как ще коментирате трагедиите, причинени от млади шофьори по родните пътища? Какво става, защо Дяволът не спира да вършее в нашата България?
- Въпросът е доста сложен. Трябва да се види откъде идва това усещане у младите, че когато вземат книжката и седнат зад волана, всичко им е позволено. Явно нещо куца както у семейството, така и в обучението щом не им се насажда чувството на отговорност, че шофирането не е шега или игра. От друга страна, обучителните полигони масово ги съсипаха. Последният беше от банята на „Овча купел“, като завиете за „Красна поляна“. При „Орландовци“ в двора на училището пък имаше отпреди 10 ноември 1989 г. колоездачна алея с пътните знаци, за да се учат от малки децата. Всичко това днес тъне в разруха. Е, как искаме да ги научим младите да спазват правилата. Да не говорим, че масово в обществото те не са на мода.
- Сега патриарх Даниил се е заел да промени тази пагубна тенденция, като въведе вероучението в училищата, но среща сериозен отпор?
- Още след 10 ноември имаше отпор. Спомням си, че по времето на правителството на Иван Костов дойде заповед от Министерството на образованието да се направи курс за преквалификация на педагози. Направихме три групи, но беше голямо мазало. В 12-о училище директорката въведе вероучението и заради тази й добрина я пенсионираха две години по-рано.
Трябва все пак да отчетем, че тогава времето беше мътно, имаше църковен разкол и въпреки това се направиха безплатни учебници по вероучение до 4-ти клас. Сега на Негово Светейшество патриарх Даниил също не му е лесно. Защото някои все гледат да сложат пръчка в колелото. Как обаче ще имаме поколение с християнски морал, да се труди честно и да създава потомство за пример. Вместо това вървят младите по улицата, срещат някой възрастен човек и започват да го бият. Родителят излиза на работа, слага една бележка на магнита на хладилника – „Ядене имаш тука, там имаш пари“. Оправяй се и пей сърце.
Добре, че има Божии угодници като св. Фанурий да се застъпват за нас грешните. И пак казвам, те правят чудеса, ала трябва да имаме силна вяра. А който вярва, неминуемо става и по-добър човек.
- Кога сте роден и как открихте пътя към храма?
- (Смее се.) Роден съм в София по времето на Априлския пленум през 1956 г. Още от дете целият ми живот мина в църквата покрай майка и баби. Още като малък баща ми с неговата бригада помня как откопаха църквата в Кремиковци, която беше вкопана от времето на турското робство. Подуенската черква е строена на имот на прапрадядо ми. След завършване на гимназията влязох в Духовната академия. Благодарен съм за късмета си, че там се обучавах от плеядата стари професори като Благой Чифлянов, Боян Пиперов, Николай Шиваров, Радко Поптодоров, Антоний Хубанчев. Дядо Неофит (последният ректор на академията и първият декан на Богословския факултет след промяната в статута на ВУЗ-а) ни преподаваше църковно пеене. А проф. Вълчанов казваше така: „Аз съм недостоен ученик на моя професор. Той владееше 35 наречия на иврит, а аз само 25“.
Работих в Богословския факултет, като стажът ми на свещеник беше в „Св. Неделя“, след което дойдох тука. После служих в Иванянската църква малко и 10 години в манастира „Седемте престола“. Една година обаче мина, докато ме приемат там, че балканджиите са си особени хора. Слава на Бога доста неща направихме, покрива на чардака на Иван Вазов, паметна плоча на изгорените живи монаси, дори горе в селото вдигнахме паметник на загиналите осеновлагчани.
Любомир Старидолски
