Р умен Жерев
Александър Стамболийски чупи писалката на две, след като подписва Ньойския договор, което става на днешния ден преди точно 100 г.
Жестът е символичен, твърдят свидетели на подписването. Стамболийски заминава с делегация за Париж на 12 ноември 1919 г. Той заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата – 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.
Делегация
В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. В състава й влизат Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др. Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка „Мадрид”, където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат от там. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проектодоговора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.
Церемонията
Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: „Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Многобройна публика пред кметството поздрави съюзническите делегати при пристигането им. Две пехотни роти и един взвод кавалерия образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха последователно местата, запазени за тях в залата. На церемонията присъстваха освен това представители на французкия и чуждия печат, на българската Дирекция на печата, някои видни лица. Председателят на конференцията г-н Клемансо пристигна малко време преди влизането на председателя на българската делегация г-н Стамболийски, който се придружаваше от пълномощния министър г-н Станчов и от секретаря г-н Помянов. След като произнесе няколко думи, г-н Клемансо покани българския министър-председател да подпише договора. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договора, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. След това делегатите на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.”
Спомени
Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември? Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой, до Париж, някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А на 27 ноември 1885 година българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война - сразен е и втори нашественик в българските земи. Така на 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.
До наши дни достигат спомените и дневниците на участници и съвременници на събитията от края на 1919 г. Историкът Цочо Билярски прави най-обективен прочит и анализ на разказите на Константин Муравиев, Коста Тодоров, проф. Венелин Ганев, Михаил Сарафов, проф. Стефан Панаретов, Харолд Никълсън и др. На водещо място сред посочените издания трябва да наредим книгите на нашия сънародник Теодор Димитров, публикувал важни документи от архива и библиотеката на Обществото на народите в Женева. Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население - над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация. Буквален геноцид и физическо изтребление на хората от цели селища, от дядото до пеленачето.
Преговори
България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Главният мотив на цар Фердинанд и на правителството беше да се поправи неправдата, сторена в Букурещ, спрямо страната ни на 28 юли 1913 г. Съгласно Букурещкия договор от територията ни бяха откъснати от Сърбия, Гърция и Румъния вековни български земи, населени предимно с българи – Вардарска и Егейска Македония, а към заграбената през 1878 г. Северна Добруджа беше присъединена и Южна Добруджа. Въпреки безбройните български победи по бойните полета и проявения героизъм от българския войник войната завърши катастрофално за нас. Пробивът при Добро поле и последвалото Солунско споразумение от 29 септември 1918 г. бяха едни от ранните сигнали за очертаващата се Втора национална катастрофа. Подписаната военна конвенция на практика представляваше пълна капитулация на България.
Губим излаз на Бяло море и Южна Добруджа
С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил. кв. км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния. България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20-хилядна полиция и 10 хиляди митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още... Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации. Опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците” от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа.
