Д остъпът на МВР до камерите на АПИ, благодарение на който се налагат глоби за превишена средна скорост и други нарушения на пътя по записи от ТОЛ камерите, е атакуван във Върховния касационен съд, научи „Телеграф“. Основанието на оспорването е свързано с последните промени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които влязоха в сила на 7 септември и допуснаха камерите за пътни такси да следят за средна скорост и други нарушения.
Събиране
От 7 февруари 2026 г. трябва да влезе в сила и промяната в ЗДвП, с която камерите ще следят и за шофьори без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Всички тези нови текстове в закона са свързани с достъпа на МВР до електронната система и данните от камерите на АПИ, описани подробно в Инструкция №РД-02-21-1 от 16 април 2020 г. В нея са разписани правилата за обмен на информация и достъп до информационни системи за контрол и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси, между АПИ, МВР и агенция „Митници“.
Оспорване
Във ВАС са оспорени основните текстове в инструкцията за достъпа на МВР до данните от камерите на АПИ. Главният аргумент за това е, че към момента на издаването на инструкцията тя е била единствено за установяване на неплатени пътни такси в чл. 10 от Закона за пътищата, а не за всякакви нарушения на правилата за движение.
Искането е на това основание ВАС да обяви нищожност и евентуална незаконосъобразност на издадените фишове от МВР по камери от АПИ, свързани със средна скорост, липса на предпазен колан, движение без дневни светлини в светлата част на денонощието, ползване на мобилен телефон без „свободни ръце“ и движение в аварийната лента на автомагистрала.
„Дори и след влизане в сила на промените в ЗДвП законът отново не допуска МВР да получава данни за всякакви нарушения на ЗДвП и КЗ, както общо е записано в чл. 8 от инструкцията, а само за конкретно посочени от законодателя“, се посочва в мотивите. В жалбата е цитирана и обширна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като се посочва, че оспорените разпоредби противоречат на правото на зачитане на личния и семеен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека), на принципите и изискванията в чл. 5, 6, 12-13 и чл. 23 от Общия регламент за защита на данните, както и на чл. 7, чл. 8 и чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС.
