М улчът е слой от растителност, мъртъв, разлагащ се или жив, който действа като защитно покритие върху почвата. Природата реално си мулчира своите територии, ние заимстваме от нея и вкарваме тези практики в реалното земеделие. За първи път е регистрирано и записано като земеделска техника в Китай 500 години преди Христа. През 17-18-и век фермерите са започнали да слагат слама на ягодите. Мулчиращите материали могат да се разделят на две големи групи – органични и неорганични, съобщава в онлайн семинар на Националната служба за съвети в земеделието доц. Милена Йорданова от Лесотехническия университет.
Органичните мулчове също могат да се разделят на живи и разлагащи се. Като живи се определят т.нар. покривни култури. Разликата между живия мулч и покривната култура е времето на тяхното унищожаване. Покривните се окосяват преди засаждането на следващата култура. Докато при живите мулчове трябва известно време да има съвпадение във вегетацията с другата култура. Някои живи мулчове си остават активни, като просто се окосява горната част. Като жив мулч може да се използва ръж, която не се окосява, а се намачква и върху нея се засява някаква бобова култура. Те се развиват много добре в съвместителство. Разлагащите се мулчове могат да бъдат с растителен или животински произход. Предимствата им са, че са леснодостъпни и могат да бъдат заравяни в почвата след приключване на вегетацията на растенията. Недостатък – разлагането им може да доведе до азотфиксация. Естествените фитотоксини, които се отделят при разлагането, могат да потиснат и културните растения.
Когато се подбират органични материали, трябва да се вземат предвид няколко основни момента. На първо място това е цената на материала. Хубаво е да се използват налични, такива, които се явяват растителен или животински отпадък. Така ще ги вземем на ниска или никаква цена. Следващият момент е културата, с която ще се мулчира. Не трябва да се използва растителен отпадък от същата култура или от същото семейство. Най-лесен е примерът с ранни картофи, които сте прибрали, и техните стъбла, които искате да ги смелите и да ги използвате за мулчиране на късни картофи или други култури от семейство Solanaceae. Не е добре да се прави по този начин.
Трябва да се гледа и сезонът, през който ще се мулчира. Цветът на мулча е много важен. Светъл мулч се използва през лятото до началото на есента, за да може да отразява топлината и по този начин да имаме една по-умерена температура до корените на растенията. И обратното – мулч в тъмен цвят използваме в началото на пролетта, за да може той да помага за по-доброто затопляне на почвата. Много често се чудим какво да правим с вестниците и хартията. Вестниците могат да се ползват за мулчиращ материал. Като високоцелулозен материал при тях има много високо съотношение въглерод-азот. Това трябва да ви подскаже, че преди да ги сложите, почвата трябва да е добре подхранена. На бедна почва не се слагат вестници, за да не се получи азотфиксация и растенията ви да страдат от липса на хранителни елементи. Обикновено вестниците се използват по-скоро като слой, върху който ще се сложи основният мулчиращ материал. Когато нямате достатъчно компост или друг органичен материал, който би подхранил растенията, е по-добре да сложите няколко слоя вестник и след това да сложите този мулч, който ви е ценен.
Шредираната хартия също може да се използва като мулч при същите условия като вестниците – имайте едно наум, че почвата ви трябва да е добре подхранена. Възниква въпросът дали няма да си замърсим почвата – мастилото, което се използва вече във вестниците не е толкова отровно, както беше едно време. Но ако се притеснявате, съветът е първо да компостирате шредираната хартия и после използвайте материала, който ще се получи. С мулчовете, получени от дървесина, също трябва да се внимава, защото една част от тях имат високо съотношение въглерод-азот. Това са кората, която може да бъде на едри или дребни парчета. Някои от дървесните видове имат склонност да вкисляват почвата. Това няма да стане много рязко, но може да окаже ефект върху растенията. Боровите иглички също понижават pH на почвата. Положителното при тях е, че не са склонни да образуват плътна мокра постеля. Тези два продукта с дървесен произход са препоръчителни не толкова за използване при зеленчуци, а при озеленяване с дървета и храсти или ако ще мулчирате трайни пътеки.
Дървесните стърготини имат недостатък, че когато са много ситно смлени при навлажняване започват да слепват, при което няма добър достъп на въздух до корените на растенията и може да се получи асфикция и недостиг на кислород. Подобен ефект имат листата. Те са добър органичен мулч, но когато са само листа, могат да слепнат едно в друго и по същия начин да не допускат въздух до корените на растенията. Поради тази причина често се препоръчва листата да бъдат смесени със слама. Царевичните кочани, когато са ситно смлени, при навлажняване образуват плътна кора, при което растенията се задушават.
Сеното разнася плевели
Сеното обикновено не се препоръчва, защото в него почти винаги има плевелни семена, тъй като то се окосява тогава, когато растенията са в по-напреднала фаза. Подобен проблем може да се получи и при сламата, когато тя съдържа цели класове от растението, от което е получена. Тогава може да се получи вторично заплевеняване. Тревният откос е добър мулч. Някои препоръчват да се използва както е зелено окосен, но не го слагайте на много плътен слой още в началото, защото започва да гние и да отделя неприятна миризма. При тази ферментация може да започнат да се отделят и някои други вещества. Друга препоръка е да се използва след 1-2 дни след окосяване, за да изсъхне малко. Но не трябва да е кафяв, а да си е запазил зеления цвят. Друг такъв материал, който може да доставя хранителни елементи, е компостът. През сезона на вегетация, ако имате достатъчно количество компост, може директно да покриете лехите. Ако количеството не е достатъчно, може първо да сложите кашони и върху тях тънък слой компост. Добре угнилият оборски тор може да се използва и за торене, и за мулчиращ материал.
