0

Google, Facebook, Twitter и други технологични компании ще трябва да предприемат мерки за противодействие на дълбоките фалшификати (дийпфейк) и фалшивите акаунти в своите платформи или рискуват огромни глоби.

Това гласи актуализиран практически кодекс на Европейския съюз за подобни случаи, видян от Ройтерс. Очаква се Европейската комисия да публикува актуализирания кодекс за дезинформация като част от своята война срещу фалшивите новини в медиите, както традиционни, така и социални.

Регулация

Въведен през 2018 г., доброволният кодекс вече ще се превърне в схема за съвместно регулиране на информационния поток, като отговорността ще бъде споделена между регулаторите и подписалите кодекса.

Актуализираният кодекс излага примери за манипулативно поведение като дийпфейк и фалшиви акаунти, с които подписвалите го ще трябва да се справят.

„Подписалите страни ще приемат, засилват и прилагат ясни политики по отношение на недопустими манипулативни поведения и практики в техните услуги, въз основа на най-новите доказателства за поведението и тактиките, техниките и процедурите, използвани от злонамерени участници“, се казва в документите.

Дефиниция

Дийпфейковете са хиперреалистични фалшификати, създадени от компютърни техники, които създават тревога по целия свят, особено когато се използват в политически контекст. Кодексът ще бъде свързан и със строги нови правила на ЕС, въведени под формата на Закон за цифровите услуги (DSA), приет от Европейския съюз по-рано тази година, който има раздел за борба с дезинформацията. Всъщност компаниите, които не изпълнят задълженията си по кодекса, може да бъдат глобени с до 6% от глобалния си оборот въз основа на този закон.

Срок

Компаниите имат шест месеца да вземат съответните мерки, след като са се присъединили към кодекса. Подписалите страни също ще трябва да предприемат мерки за справяне с рекламите, съдържащи дезинформация, и да осигурят повече прозрачност на политическата реклама.

„DSA представлява правната основа на практическия кодекс срещу дезинформацията, като включва и тежки възпиращи санкции“, каза в изявление за Ройтерс комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон, който ръководи политиката на ЕС срещу дезинформацията.

Заместник-председателят на комисията Вера Йоурова каза, че инвазията на Русия в Украйна, която първата нарича „специална операция“, е в основата на някои от промените в кодекса.

„След като кодексът започне да действа, ще бъдем по-добре подготвени да се справим с дезинформацията, идваща включително и от Русия“, каза тя в свое изявление.

Опити

ЕС от години се бори с фейковете. Самите визирани компании също от години демонстрират, че вземат мерки срещу дезинформацията.

Според ЕС обаче въпреки техните твърдения някои компании изостават в изпълнението на своите ангажименти или направо „не си дават зор“ да се борят с менте новините.

До септември 2020 г. комисията призоваваше за структурирана програма за мониторинг, която да следи компаниите.

Вече е ясно обаче, че дезинформацията и фалшивите профили остават огромен проблем на всяка платформа.

Изтекли документи като Фейсбук Пейпърс например, показват, че компанията е знаела за разпространяването на фейкове, но е направила съвсем малко, за да предотврати това. Конкретно там става дума за информации, довели до събития като бунта в Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г.

Точно този бунт се случи две години след като Facebook бяха обещали, че ще вземат мерки срещу дезинформацията. Не е ясно доколко Twitter е изиграл роля в щурмуването на Капитолия, но за там има все повече доклади, че трудно се справят с пороя от фалшива информация, разпространявана на тяхната платформа за войната в Украйна.

Качество

Същевременно качеството на дийпфейк видеата се качва толкова бързо, че има опасения, че скоро трудно ще се прави разлика между тях и реалността.

Изследване, публикувано в журнала на американската Национална академия на науките, сочи, че синтезираните чрез изкуствен интелект (AI) текст, аудио, изображения и видео се ползват все по-успешно за копрометиране на хора, финансови измами и кампании за дезинформация.

Според изследователите реализмът на картините е толкова висок и способностите на AI да генерира фейкове толкова мощни, че създадените лица са на практика неразличими от реалните. Технологиите напредват изключително бързо в областта на синтезирането на образи, замяна на самоличност и генерирането на глас.