0
В т талия никой не може да каже колко са на брой нейните „сагре” или казано на български – събори, панаири. Защото общините в страната са 8 206, а почти всяка от тях през годината си има поне един такъв фестивал на всенародната радост. Но за разлика от нашите събори или панаири, които обикновено са посветени на някой светия и са царство на лакомствата за деца и възрастни, на всевъзможни сергийни стоки и на импровизираните луна-паркове, на Апенините сагрите са винаги тематични. Тоест те могат да се определят като „празник на нещо си”, покрай който се завихрят и познатите от двете страни на Балкана шарени фиести. Да не говорим за историческите възстановки, които също са си чиста проба панаири, тъй като ведно с бутафорните битки и съвсем истинските конни надбягвания, се харчи яко за хапване, пийване и дребни подаръци. А що се отнася до „нещото си”, то то на Апенините може да бъде някакъв типичен за дадено населено място хранителен продукт, изделие, природна забележителност, плод, зеленчук, дивеч, гъба, та даже и трева. Като понякога „нещото” може да няма нищо общо с честващата го територия, но важното е да се намери  повод, за да се завихри купон.
В Милано празнуваха лютата чушка,
Бегъл поглед на сагрите, случили се през последния уикенд на август и първия на септември на територията на областта Ломбардия с главен град Милано, показва, че те са били общо над двайсет. Сред тях се откроява „най-горещият панаир” – този на лютата чушка, който се състоя на 29 и 30 август в намиращото се до Комо градче Вила Гуардия. Гвоздеят на програмата бе надяждането с пресни чушлета, като победителят в него трябваше да изгълта най-много бройки в рамките на 30 минути, „гарнирайки” ги само с хляб и зехтин. За настроението на дошлите за събора на лютата чушка стотици местни хора и гости пък се грижеха музикална банда, улични артисти, скари-бири и ред още атрибути на народното веселие.
В Ломелина наблегнаха на манджите с охлюви
Другият забележителен панаир бе този на охлюва, състоял се от 3 до 5  септември в разположеното южно от Милано селище Ломелина. Тук пък основното събитие бе вечерята–дегустация за всички мераклии, които срещу доста скромната за тези географски ширини сума от 15 евро можеха да опитат куп специалитети – охлюви с лимон, спагети със сос от тях, качамак пак с този сос, пържени охлюви, печени на шишчета и т.н. В Олмо ди Брембо недалеч от Бергамо пък вниманието на лакомниците бе насочено към местните горски гъби, в близкото до Милано - Сареньо към телешките наденички, а в недалечното Сенаго – на мидите, нищо, че най-близкото море е на 140 км. Любопитен бе празникът на скалните пещерички в намиращия се в Алпите на Ломбардия град Киавена. Но само някой да не си помисли, че поводът за събора са въпросните природни образования. Не, той е чисто гастрономически, тъй като обектът на интереса на малки и големи са съхраняваните или оставени да отлежават в тези пещерички храни, вина, грапи и т.н.
Е 100 хил. оборот в малко градче, милиони в мегаполисите
Ако се приеме че през същите два уикенда в останалите двайсетина области на Италия са се състояли долу горе еднакъв брой сагре като в Ломбардия, то общият им брой между Алпите и Сицилия ще надхвърли 400. Като трябва да се знае, че краят на август и началото на септември не са най-оборотния период за тези народни панаири. Те се вихрят преди всичко през есенните месеци и пролетта, при това навсякъде. Като отговорът на въпроса защо става това е съвсем лесен – причините за популярността им са няколко и №1 сред тях е  икономическата. Ами според публикациите в италианския печат стокооборотът на един събор варира от 50 – 100 хиляди евро в малките населени места, до няколко милиона евро в градове като Сиена, Фолиньо, Орвието и др., известни със съборите си за конски кушии или рицарски „битки”. На второ място сред причините би трябвало да се постави популяризирането на даден район, неговата пряка и косвена реклама по конкретния повод в медии, по билбордове и т.н. Сагрете или панаирите на Апенините са важни и като социален отдушник, защото хората отиват на тях сигурни, че ще се повеселят и забравят проблемите на всекидневието.