- Момчета, честито, в края на миналата година представихте своя дебютен албум Satellites. Как се подготвя такъв проект по време на пандемия?
Тодор: - Подготвя се с много вяра, че това, което правиш, има даже по-голям смисъл заради извънредната ситуация. Във времена на криза изкуството придобива още по-голяма стойност - стига да улови по някакъв начин духа на своето време. Надявам се, че ние сме го направили.
- Каква е историята на албума и кои са вашите „спътници/сателити“?
Матей: - Албумът започна да се заформя като идея за нас преди около година, година и нещо. Очакваше се да имаме няколко концерта, които бяха отменени в последния момент заради локдаун за пореден път, което беше, меко казано, вбесяващо, но и леко обезсърчаващо. Вместо това обаче ние решихме, че е време да потърсим друг подход до хората и да им предоставим музиката си по друг начин. Албумът ни се стори естествен ход и започнахме да го изграждаме. Бих казал, че в последно време наши спътници и сателити са няколко модерни групи (освен старите любимци, които винаги ще бъдат с нас) – Coldplay, Twenty One Pilots, Dua Lipa, The Weeknd и други. Надяваме се ние да бъдем “сателити” за нашите слушатели и почитатели и за хората като цяло и да ги свързваме, обединяваме, вдъхновяваме и да им даваме сила в хубави и трудни моменти.
- Експлозия от рок, алтърнатив, денс, фънк, трап и дъбстеп – така описвате музиката в своя албум. Какво ви привлече в алтернативната музика и кои са вашите музикални учители?
Петър: - Истината е, че ние нямаме нужда да я описваме с толкова етикети. Това се налага основно при медийни участия или обяснявайки на някой познат, който иска да разбере повече. Като цяло смятам, че сме далеч от рок и алтърнатив група и изобщо от по-разпространените формати за група. Музиката ни привлича с всичките си превъплъщения и откриваме учителите си всеки ден, понякога и в неочаквани творби. Понякога са фолк и блус изпълнители от 60-те. Понякога са по-малки от нас, но правят нещо уникално. Във времето на социалните мрежи и количеството изкуство и творци, които човек вижда всеки ден, не е трудно да се види истинското - плодът на нечия любов и страст, търсейки начин да се реализира и изрази себе си.
- От какво според вас има нужда българската алтернативна сцена?
Тодор: - Не са едно и две нещата, които не й достигат на нашата сцена. Но аз бих предпочел човек първо да гледа себе си и да опитва да се подобрява, а не да страда от обстоятелства извън неговия обхват. Затова ще отговоря така: преди всичко ние, музикантите, трябва да направим повече за сцената и след това се намесват всички останали по веригата - публика, организатори, лейбъли, промоутъри, мениджъри, клубове и клубни собственици и т.н.
Трябват ни по-качествени композиции, по-оригинален облик, повече собствен стил, повече познания как самите ние да се промотираме. С Innerglow уверено можем да кажем, че се подобряваме във всички тези аспекти.
- Откъде черпите вдъхновение за своите песни?
Тодор: - Животът никога не спира да ти предоставя вдъхновения на всяка крачка, остава ти самият да отвориш сетивата си и да не пропускаш тези вдъхновения да минат покрай теб. С годините все повече разбирам, че най-скучното вдъхновение е някаква друга актуална в конкретния момент музика. По-ценните вдъхновения се откриват, когато посмееш да се вгледаш по-дълбоко в себе си и в света наоколо.
- Има ли парчета, които най-много обичате да изпълнявате на живо?
Петър: - През лятото забелязахме супер бурни реакции от публиката, която за пръв път чуваше новите ни песни. Оттогава за мен Hurt Ya и Satellites са винаги забавни за изпълнение на живо и създават онова настроение на стадионните хитове.
- Кои всъщност са Innerglow и какво ги събра заедно?
Матей: - Ние сме трима приятели, които се забавляват да творят заедно и намират убежище и вдъхновение в компанията на другите двама, както и на нашите почитатели вече. Реално ни събра идеята да създаваме модерна музика, която обаче не е „продала душата си“ на поп-чалгата, а да има красивите мелодични, леко ретро елементи, поднесени с щипка (или по-скоро шепа) подправки за модерен звук с участие на компютрите. Музиката напира отвътре и заедно си помагаме да я възпроизведем за вас.
- Къде могат да ви срещнат хората през уикенда?
Матей: - Мен – на планината, в гората, във водата или във въздуха. Обожавам спортовете и природата и гледам да прекарвам максимално много време с нея. Уикендите не са най-подходящото време за някои дейности, тъй като тогава всички се втурват да се възползват от почивката, но аз си правя собствени уикенди. Другият вариант е да сме захапали клавиатурите/мишките/контролерите – игрите също са начин за почивка за нас.
- А какво ви предстои в близките месеци?
Петър: - Предстои да изследваме всички звукови перспективи и да се понесем на още по-смело пътешествие в стремежа си да изразим себе си и да задоволим музикантския глад, да открием ново вдъхновение, да бъдем приятели и колеги. Ще издадем нова музика, която се надявам да бъде възможно най-искрена и носеща посланията, в които вярваме.
- В свое интервю пред „Лицата“ споделяте, че мечтаете за „Гластънбъри“. Това ли е най-големият връх, който искате да покорите?
Тодор: - Дано да не звучи твърде философски, но върховете са нещо много относително. На мен ми се струва, че всеки слушател, чийто ден стане по-хубав заради наша песен, си е някакъв своеобразен връх.
- Ако имахте възможността да споделите сцената с ваш идол – кой ще бъде той и защо?
Тодор: - Изкушавам се да посоча Володя Стоянов, дори само заради начина, по който свири на китара. Но ако се разтърсим из международната сцена, аз бих преследвал Том Йорк.
Петър: - Аз бих искал да съм на сцената с Роби Кригър от The Doors. Представете си колко история носи такъв човек в ума си и в ръцете си и я разказва с китара.
- Какво си пожелавате?
Тодор: - Аз си пожелавам нашите слушатели да продължат да ни зареждат с толкова голяма позитивна енергия, както досега. А ние да сме все толкова ентусиазирани при всяка среща с тях.
Моля, отговорете кратко:
Музиката е... Пресягане към вечността.
Любовта е... Безценен източник на вдъхновение и смисъл.
Животът е... Един от най-сложните.
Приятелството е... Важно да се поддържа.
Вдъхновението е... Винаги на една ръка разстояние.
България е... Страната на ограничените невъзможности.
Екатерина Томова
