В ръзката между бабите и дядовците и собствените им внуци е изключително важна. Те дават на децата любов, грижа и мъдрост, които остават с тях за цял живот. Но понякога, желаейки да направят най-доброто, по-възрастното поколение може да допусне грешки, които могат да повлияят негативно на психиката на детето.
Психолозите, които изучават детските травми, открояват седем неща, които бабите и дядовците трябва да избягват, когато общуват с внуците си. Тези съвети ще помогнат за поддържането на доверие, емоционалното здраве на детето и хармоничните отношения в семейството.
1. Я стига се лигави!
Децата реагират остро на малки неща: счупена чаша, чорапи с грешен цвят или отказ да се купи играчка може да предизвика сълзи. Възрастните може да не мислят, че това е важно, но за едно дете това е истинска трагедия.
Ако кажете на внучето си: „Стига плака, не се лигави“, то ще почувства, че емоциите му нямат значение. В бъдеще това може да доведе до степен да не се доверява на чувствата си или да се научи да ги потиска.
Какво да направите вместо това? Признайте чувствата му: „Виждам, че си разстроен/а. Нека помислим как да го поправим.“
2. Ще играят шамарите!
Някои баби и дядовци отглеждат внуците си по същия начин, по който някога са отглеждали собствените си деца: пляскане, викане, игнориране или казване на неща като „Срам те е!“. Но такива методи не учат детето да разбира действията си - те само го плашат.
Когато детето се страхува, мозъкът му превключва в режим на оцеляване. Вместо да осъзнае грешката, то мисли само как да избегне наказание. Това може да отключи агресия или да доведе до потайност.
Какво да направите вместо това? Обяснете спокойно: „Счупи ваза, нека почистим парчетата заедно“.
3. Насила хубост не става
Много възрастни вярват, че детето е длъжно да проявява обич към роднините. Но ако внучето не иска да прегърне леля или дядо и е принудено, това го учи, че границите му не са важни.
Децата имат право да отказват физически контакт. Ако бъдат принудени, те могат да израснат несигурни или, обратно, твърде толерантни към нежелано докосване.
Какво да направите вместо това? Попитайте: „Искаш ли да прегърнеш баба?“. Ако детето откаже, уважавайте избора му.
4. Петърчо слушка повече!
Фрази като „Брат ти е страхотен, а ти...“ или „Не те е срам, виж Петърчо как слушка!“, „Пък Катето има само шестици, не като теб“... изглеждат безобидни, но нараняват. Детето започва да мисли, че е обичано само заради успехите му, а не просто така.
Сравненията пораждат ревност, негодувание и съмнение в себе си. Те развалят отношенията между братя, сестри и приятели.
Какво да направите вместо това? Похвала за усилията: „Положи много усилия, гордея се с теб!“.
5. Умничето ми то!
Когато внук донесе шестица вкъщи, ви се иска да кажете: „Браво, на баба умничето!“. Но такава похвала кара детето да се страхува от грешки. То ще си помисли, че е важен само резултатът, а не усилията. Ако не успее следващия път, може да се разочарова от себе си или да измами само и само да не загуби одобрението ви.
Какво да направите вместо това? Подчертаване на усилията: „Работи толкова усилено и това даде резултати!“.
6. Забравяне за важността на играта
Съвременните деца са заети с уроци, клубове и секции. Но свободната игра не е просто забавление. Тя им помага да се научат да общуват, да фантазират и да се справят със стреса. Ако едно внуче просто иска да тича из двора или да си построи къща от възглавници, това не е загуба на време. В играта то се учи да решава проблеми и да изразява емоции.
Какво да направите вместо това? Да дадете на детето време за свободна игра без строги правила.
7. Ти си най-важният!
Бабите и дядовците често поставят внуците на първо място, забравяйки за себе си. Но ако сте уморени, раздразнени или стресирани, детето го усеща. Децата „отразяват“ емоциите на възрастните.
Ако сте постоянно нервни, внукът ви може да стане тревожен. Ако потискате умората, той ще се научи да игнорира нуждите си.
Какво да правите вместо това? Намерете време за почивка. Дълбоко вдишване, чаша чай или кратка разходка ще ви помогнат да бъдете по-спокойни, което означава, че детето ви ще се чувства по-комфортно.
Никой не е перфектен. Случва се да загубите самообладание и да не забележите как преминавате към обиди. Основното е да се усетите и да спрете навреме. И да си признаете, когато сте прекалили. Извинете се: „Съжалявам, сгреших. Хайде да се сдобрим.“ Така детето ще научи, че грешките са приемливи и че любовта е по-силна от споровете.
Автор: Цвета Дилова
