Т ези дни се навършиха 26 години от събарянето на мавзолея на Георги Димитров в София. И до днес продължават споровете трябваше ли най-яркият комунистически символ в центъра на столицата да бъде премахнат.
Мавзолеят не се даде лесно и трябваше да бъде взривен на няколко пъти.
Взривът
Операцията по взривяването бе ръководено лично от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. До него на покрива на Държавния архив са премиерът Иван Костов и кметът на столицата Стефан Софиянски. С притаен дъх те очакват детонацията на заложените 300 кг тротил, отекнала на 21 август 1999 г. точно в 14,37 ч. Сградата обаче само се наклонява. Тя устоява и на втората детонация и в крайна сметка е доразрушена с машини, а накрая и на ръка.
Взривяването отне повече време от построяването на мавзолея.
Гафовете
Цялата сага със събарянето на мавзолея е изпъстрена с бели петна и загадки. Първоначалното решение е това да стане с минимален бюджет. След време отговорникът по безопасността на обекта Теодор Дечев – тогава зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството - признава, че столичните общинари в стремежа си да правят икономии дори дискутирали идеята да се търсят спонсори за закупуването на експлозива. Но това е само половината от гафовете, породили навремето цял фолклор. Решението да се взривява наведнъж, а не поетапно, отначало разочарова множеството, което очаква по-дълго представление. За тяхна радост обаче то се състои, защото сапьорите не са имали понятие, че мавзолеят имал вътрешна специална дървена конструкция, натъпкана с чували с пясък, скрита зад каменната фасада.
Събарянето на сградата бе довършено на ръка.
Едва тогава се разбира, че мавзолеят може да бъде срутен наведнъж само с такова количество взрив, че покрай него да хвръкнат във въздуха и Царският дворец, и БНБ. А гафът би могъл да бъде избегнат, ако някой си беше направил труда да издири техническите заснемания на обекта, извършени от групата на професор Киров от ВИАС (днес УАСГ). От тях е видно, че общата дебелина на ограждащата конструкция е повече от 140 см.
Едва на 27 август мавзолеят е разрушен напълно, а Евгений Бакърджиев си спечели прякорите Бъки Бомбата и Женя Шашката. Разрушаването отнема 6 дни – толкова дни, колкото трае и построяването му.
Евгений Бакърджиев се записа в историята с прякорите Бъки Бомбата и Женя Шашката.
Вярва се, че мумията е в Москва
Самото изнасяне на мумията на Георги Димитров през 1990 г. поражда куп конспиративни теории. Според официалната информация мумията е изгорена в крематориума на Софийските централни гробища. Веднага обаче плъзват съмнения дали това наистина се е случило. От тогавашната охрана на мавзолея започват да говорят, че всъщност Димитров е изгорен в пещите на Кремиковци, защото изгарянето не могло да се осъществи в крематориума на Орландовци заради специалната железария, с която бил укрепен скелетът. С това обаче мистериите около мумията на Димитров не свършват. Руски балсаматори, които се грижат и досега за тленните останки на Ленин, разкриват, че истинската мумия на Димитров била откарана със секретен полет до московския институт по балсамиране, специално прикрепен към мавзолея на Ленин. Подобен слух се „връзва“ и с тогавашните твърдения на професор Иля Збарски (1913-2007), който е балсамирал Димитров и се грижел за поддръжката на мумията на Ленин. Той говори за експерименти, свързани с клониране на мумиите, в които дремело запазено ДНК, което един ден би могло да бъде активирано.
Готвят атентат на него през 1956 г.
През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев-Тони подготвя взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм трябва да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Така пред очите на хиляди хора е трябвало да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали. С тази си постъпка Стоян Зарев-Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към България. Смятал е, че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Той е успял да привлече към тази група още 14 души. Освен мавзолея Зарев е планирал да взриви и пет важни министерства. Групата среща трудности в изпълнението на плана и много се забавя, конспирацията е разкрита и те са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.
Константин Събчев
