У дивителни и трогателни факти от личния живот на българския белетрист Ивайло Петров, автор на любимите на българите романи „Хайка за вълци“ и „Преди да се родя и след това“ сподели голямата му любов Офелия Денкова пред „Телеграф“ по повод 100-годишнината от рождението на твореца. Тя е неговата съпруга, в която той е бил влюбен до сетния си дъх.
Шлиман и Троя
Личната история на писателя е досущ като тази на откривателя на Троя Хайнрих Шлиман. Припомняме, че самоукият пионер археолог и богат бизнесмен избира невестата си по няколко признака. Да е завършила класическа гимназия, да знае древни езици, да носи чертите на древна гъркиня, да е жена, готова да му бъде партньор, а не просто съпруга. Така се жени за бедната София от Атина, много по-млада от него, но изключително умна и образована, която се превръща в дясната му ръка в откриването на Троя. Тяхната любов и привързаност е пословична и предизвиквала истинско възхищение в съвременниците им.
Съюзът на писателите
Ивайло Петров се запознал с Офелия в кафето на Съюза на писателите на „Ангел Кънчев“ в София някъде през осемдесетте години на миналия век. По това време „Писателите“ са едно от най-бохемските места в София, където освен белетристи и поети, ходят художници, журналисти. Там писателят Васил Жеков всеки месец организирал интересни изложби на художници, а откриванията се превръщали в истински празници. Самите писатели по онова време, с доста добри хонорари се оказват не само ценители, но и реални клиенти на съвременна живопис, графика и скулптура.
Ивайло Петров, който освен писател е и художник, не пропуска тези събития, за да сфери часовника с колегите си от Художествената академия. В артистичния свят всеки е странен посвоему, но Ивайло Петров е един от тези, за които и най- непредубеденият без колебание ще го нарече особняк.
Като нелегален
Например той можел да седи сам на маса и дълго да изследва с проницателен поглед света. Нищо не убягвало от тренираното му око на художник и ловец. Това обаче не означавало, че всеки може да се радва на компанията му, независимо дали е усетил одобрителния му поглед. Легенди са се носели за тези негови странности. Стигал е дотам, че ако не желае на публично събитие да среща определени хора, си пращали знаци като на нелегална явка през прозорците със съпругата си. Например два пръста означавало идвай, един, не влизай, спомня си днес със смях Офелия.
Амазонка
В онова време Ивайло Петров често започнал да ходи до Съюза на писателите. В крайна сметка на всички станало ясно, че е привлечен от младата и умна преводачка от френски език, която работела към съюза - Офелия. Когато научил, че владее до съвършенство и стенография, не скрил възхищението си. Още повече го впечатлило, че тя след шестмесечен стаж в Париж като филолог се върнала и не криела възмущението си, че там никой не знаел къде се намира България. А най-много бил пленен от пламенния й характер и увлеченията й по нестандартни за жени спортове. Оказало се, че стройната и нежна на пръв поглед дама ритала футболната топка не по-зле от мъжете на игрището. Истинска, независима амазонка, чули го да мърмори впечатлен на масата.
Неприлично предложение
Един ден след дълъг разговор на чаша вино, без да се церемони й поискал ръката. Не го притеснявало това, че е с около 24 години по-голям от нея. Ивайло винаги изглеждаше добре, усмихва се на спомена съпругата му днес. В предложението имало повече разум, отколкото романтика.
Офелия разбрала посланието и оценила мъдростта в него. Ивайло Петров бил впечатлен не само от външността й, но преди всичко от ума, характера и уменията й. Беше наясно, че само гений или силен мъж може да оцени истински жена като мен, при това без да я тормози с комплексите си, простичко обясни тя. Тогава обаче по-скоро усетих, че той няма нужда от готвачка, а от приятел и духовен партньор. Заяви, че няма смисъл да ходя на работа, защото ще съм му необходима в писането, освен това ще ми осигури добър живот, спомня си със смях Офелия.
Балчик
И ако някога Шлиман е построил на любимата си красива като древна гъркиня София цял замък в най-скъпият квартал на Атина Кифися, на брега морето, то Ивайло Петров качил Офелия в колата и я откарал направо в Балчик. Там се настанили
във вилата му, която е на брега на морето и се намира на няколко метра от задния вход на Ботаническата градина, бивша резиденция на румънската кралица. Дали го на писателя, за да твори. Цялото семейство толкова заобичва мястото, че в един период от живота им дъщеричката им София ходела на училище в Балчик до Нова година, след това всички се премествали в София, където тя продължавал в столично училище, и през лятото дружно отпрашвали за Балчик.
100 лева
Така семейството започват новия си живот на високия бряг, от който се вижда ясно лентата, където хоризонтът и морето се сливат. Един ден Ивайло написал пълномощно на съпругата си, за да вземе от пощата паричен превод, вероятно негов хонорар. Тя му донесла парите и след около два часа той гневно й заявил, че му е взела 100 лева. Гордата амазонка толкова побесняла, че за няколко минути опаковала багажа си и отпрашила към автобусната спирка за София. Няколко минути по-късно към нея препускал Ивайло Петров, който поискал извинение. Оказало се, че се обадили от пощата да му кажат, че са изплатили 100 лв. по-малко погрешка.
Салата и ракия
Горе-долу по това време е писан и романът „Хайка за вълци“. Сядахме вечер на салата и ракия, говорехме само за „хайката“ на терасата към морето. Неусетно минавахме на вино. Ивайло не беше лаком, нито капризен. Той обичаше простата храна. Приготви, каквото на теб ти се яде. Не е необходимо да готвиш всеки ден, храна не бива да се хвърля, казвал той.
Доматите като пъпеш
Сутринта ставал. Кафето го пиел, докато пише. Пишел на ръка. След това предавал ръкописите на съпругата си, която ги дешифрирала, редактирала с негова благословия и печатала текстовете на пишеща машина. Така било, докато смъртта не ги разделила.
Следобед копаел в зеленчуковата градина. Сам отглеждал домати, колкото малък пъпеш, краставици, чушки. Имал лози, ябълки. Правел вино и ракия. Другото му занимание било да ходи на лов.
След градината започвал да рисува. Опъвал си платната, грундирал ги и започвал работа. Не чакал музата да кацне на рамото му. Бил наясно, че един ден, ако не рисува или не пише, губи форма, а възстановяването ще му коства седмици. Малцина зная, че великият писател е завещал на поколенията стотици живописни платна, много от които са портрети на съпругата му, дъщеря му и жизнени композиции.
Учил рисуване в класа на проф. Илия Бешков
Ивайло Петров е учил в Художествената академия в София в класа на проф. Илия Бешков. След двугодишно старателно изписване на етюди, учебни композиции, през които задължително минава всеки студент, в един момент той хвърля молива и напуска. Мога да рисувам и без да ми казват как да го правя, лаконично обяснява той и записва право. Общо взето, и там се случва същото, благодарение на неспокойната му и нетърпяща монотонност природа. Така той започва да твори, с перо и четка. Много от книгите му са илюстрирани с негови рисунки, а в дома на „Солунска“ има негови керамични пластики. През деветдесетте години творецът направи първата си самостоятелна изложба в галерия „Крида Арт“ в София. Стогодишният му юбилей бе ознаменуван с едни от най-ценните му живописни творби от семейната колекция в изложбата на Столична библиотека.
Светлана Трифоновска
