Г ъските често са пренебрегвани за отглеждане в задния двор. За тях се смята, че са агресивни и не много полезни. Но повечето негативни неща, които сме чували за гъските, са заблуда. Това са едни от първите животни, които човекът е започнал да отглежда. За някои породи се смята, че дори са спасили хората да оцелеят през критични времена, осигурявайки им постоянен източник на месо, яйца и мас.
Най-малко гъските са чудесно допълнение към домашното стопанство дори само като заместител на кучетата. Те са много териториални животни и не се поддават толкова лесно, колкото кучетата. Не можеш да метнеш пържола на гъската, за да не кряка. Затова гъските вършат чудесна работа, за да пазят стопанството от нападения на хищници или нежелани гости.
В същото време са много толерантни към стопаните си. Но ако непознат ги доближи, те започват да крякат, съскат, могат дори да го нападнат и кълват.
Лесно
Друго предимство на гъските е, че за разлика от кокошките, те се отглеждат лесно. Те са много калени и дори нямат нужда от толкова много храна като кокошките. Те са пасищни животни, тревата е основната им храна. Вършат чудесна работа, като кълват плевелите в градината. Някои породи са отглеждани именно с тази цел. Разбира се, ако бъдат оставени сами на себе си, те могат да унищожат градината. Но ако се управляват правилно, ще ви помогнат в борбата с плевелите. Понякога, но не често, ядат бръмбари и червеи, но не и охлюви като патиците.
Гъските живеят доста дълго – продължителността на живота им може да достигне 20 г. Те не са толкова податливи на болести като кокошките.
Двойка
Когато започваме да отглеждаме гъски, трябва да си вземем двойка. Гъските са лоялни към своя партньор и обикновено се събират за цял живот. Някои хора предпочитат да си вземат три птици – един гъсок и две женски за разплод. Обикновено се купуват малки на един ден през късната пролет или ранното лято. Ако ги закупите в края на пролетта или началото на лятото, грижите за тях са много по-лесни, тъй като времето навън е благоприятно. Можете да ги оставите да търсят храна и да си вършат работата, стига да са оградени и температурата да е над 10 градуса.
Малките трябва да заякнат за 4 седмици, когато времето е топло, преди да бъдат пуснати свободно да се разхождат навън. В същото време трябва да им осигурите заслон – дървена къщичка. На пода се полага дебел слой постеля (за възрастна птица - около 50 см, за млади птици - не повече от 15 см). Сламата е най-подходяща за тази цел, но много използват дървени стърготини. Подът трябва да е повдигнат над земята на 15 см. Ето основните изисквания за къщата: височина на тавана - 2 метра; площ: за гъски - на възраст 2-3 седмици - не повече от 10 глави на 1 m2, на възраст от 9 седмици - не повече от 4 глави на 1 m2, за възрастни птици - 1-2 глави на 1 m2; влажността в къщата не трябва да надвишава 75%. Не забравяйте да осигурите възможност за вентилация и наличие на прозорци.
Сухи
Докато са малки, гъските не трябва да се мокрят, защото перата им още нямат защита срещу вода. Гъските не снасят толкова яйца като кокошките. Броят на яйцата зависи от възрастта на животното. През първата година продукцията е скромна, но от втората година нататък плодовитостта се увеличава.
Гъските са пасищни животни, диетата им е по-близка до тази на коня, отколкото до тази на кокошките. В същото време те трябва да получават и зърна, за предпочитане домашно отгледана царевица. Зърнена смеска за водолюбиви птици също е подходяща.
Отглеждат се заедно с кокошки
Няма проблем гъските да се отглеждат заедно с кокошки. Гъсокът обаче може да убие кокошките, които се опитват да се чифтосат с него. Но ако имате достатъчно мъжки птици в стадото, този проблем няма да се появи.
Второ, на гъските трябва да се осигурят поне легени или кофи с вода, в които те да си потапят главите. Това обаче може да разкаля двора и да създаде проблеми на кокошките.
Най-хубаво е, когато се събират пернати, те да са на приблизително еднаква възраст. Първо, гъските и кокошките трябва да са разделени от ограда, през която те да се виждат. Когато свикнат достатъчно едни с други, оградата се премахва.
София Симеонова
