М асово градинарите се отказват от вносните сортове пипер и започват да отглеждат една от най-новите родни селекции Ивайловска капия. Чушката вече е много популярна особено в Югоизточна България. Пиперът освен, че е много вкусен, е устойчив на болести, а добивите от него са забележителни от порядъка на 6 т. от декар. За това разказа пред „Телеграф“ Христина Недева, асистент в Опитна станция по поливно земеделие Пазарджик, където е създаден сорта. Това стана по време на празника на българската агронаука „Деня на плодородието“. Той се провежда всяка година в навечерието на Димитровден в красивата градина в двора на Селскостопанска академия в София. На този ден институтите и опитните станции от цялата страна, които са структури на Селскостопанска академия представят своите постижения в земеделието. Различните сортове или породи животни се представят във вид на храни, върху красиво подредени маси. Така двора на академията се превръща в истинска фиеста от цветове, аромати и изобилие.
Гордост
Ивайловската капия е една от гордостите на учените и е сравнително нов сорт, вписан в сортовата листа на България през 2018 г. , създадена от доцент Христина Георгиева съвместно с Института по зеленчукови култури в Пловдив „Марица“. Двете научни структури отглеждат Ивайловска капия и правят семепроизводство, разказа с основателно въодушевление Христина Недева.
Характерното за нея е, че е адаптивна, устойчива на болести и неприятели, много високодобивна при добра агротехника. Когато не е узряла е светлозелена, и много търсена от търговците за прясна консумация. При узряването е се отличава с това, че месото е плътно и затова не е подходяща за сушене. С високо съдържание на сухо вещество и е подходяща и за консервиране.
Лесно се бели
Това, което я прави особено атрактивна е изключително тънката ципа и при печене много лесно се отделя. Докато при повечето от другите сортове ципата се напуква, при тази капия с едно или две движения печената чушка може да се обели, обясни Христина Недева. Хората вече я познават, преработвателите също и много се търси. Въпреки това, пипер без вода, няма как да стане, подчерта Христина Недева.
Учените от Пазарджик бяха изложили на щанда си няколко вида лютеници от капията, за да демонстрират вкусовите й качества. Едро смлени, пикантни и др, а минаващите от там посетители мажеха с хъс лютеници върху късчетата хляб.
За спортисти
Сред многобройните щандове на празника се отличаваше и масата на Института по консервиране и качество на храните в Пловдив. Те с видимо удоволствие показваха и предлагаха за дегустация невероятно вкусните си няколко вида фъстъчени масла, които вече могат да се продават и на пазара. За това разказа асистент Теодора Петкова. „Те са наша гордост, лично производство по рецепта на нашия институт. Разработката е съвместна с института в Садово, където е родната генбанка за семена. Рецептите са изключително само български сорт фъстъци от селекцията на Садово, разказа Петкова. Традиционно правят 6 вида фъстъчените масла сред които натурално със стевия, екзотик- с брашно от рожков, какаови зърна , есенция от портокал с екзотичен приятен вкус, фъстъчено масло с мед, с какаов крем и фъстъчено масло с конопени семена, богато на протеин и е за хора, които се занимават активно със спорт.институтът вече притежава всички документи за продажба и поризводство и търговците могат да си го поръчват, увери Петкова.
Слънчогледов протеин
Учените бяха изложили и разработка от майонеза на растителна основа, която е чудесен продукт за вегетарианци. Тя е обогатена с протеин от остатъците при преработка на слънчоглед. На щанда привличаха погледа и шишчета от зеленчуци, които бяха забодени в зелка обвита с хитозан, опаковка от естетествени материали, която запазва свежестта на храните за дълго. Гостите на щанда се наслаждаваха и на свежа напитка от червени боровинки, която се приготвя без захар, леко ферментирала със свеж вкус.
Турция
Главен асистент Иван Алексиев от Институт по генетични ресурси в Садово разказа, че новата им селекция ечемик вече е вписана в сортовата листа. Турция отдавна се интересува от разработката и тази есен започва износ на семена от ечемика за Югоизточната ни съседка, каза Алексиев.
Мариана Милтенова, Националния съюз на градинарите в България:
Водата от реките - в изоставени рудници
Каквито и сортове да имаме, ако нямаме напояване и вода, не можем да отглеждаме зеленчуци. Това коментира пред „Телеграф“ Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България по време на Празника на плодородието. Тя предупреди, че площите със зеленчукови градини все повече намаляват, а най-притеснителното е, че това го правят и най-големите и сериозни зеленчукопроизводители. Милтенова, сподели нестандартно хрумване на бившия председател на асоциацията агроном Ради Радев за това как да си съхраним вода за напояване. Според него всички бивши галерии на рудници и тези, които предстои да бъдат затваряни, могат да се превърнат в огромни резервоари за вода. Преди това трябва да се адаптират, и след това да се отклонява вода от реките, които основно служат на Гърция и Турция. Грубите изчисления на агронома са, че за напояването на един дка градини са нужни 1000 кубически метра. По негови сметки , ако напълним галериите, ще си осигурим необходимата вода.
Милтенова за пореден път изтъкна, че цялостната ни политика не е в посоката на подкрепа на сектора плодове и зеленчуци.
Напояването е за тези, които са близо до канали на „Напоителни системи“, а преобладаващат част от земеделците нямат, защото всичко се ликвидира. Сондажи до реки, езера и язовири може да се прави, но само ако се промени нормативната база, а тя не е променяна. Тя посочи, че това трябва да стане веднага, ако искаме да имаме земеделие. Според нея, първо трябва да се намали времето за регистрация, защото сега за процедурата се чака понякога година и половина, при това е страшно скъпо, защото към нея са прикачени такси за геодезисти, инженерни проекти, разправии с „Басейнова дирекция“, самата инвестция също е много висока, има изисквания всяка година се правят анализи за сметка на производителите, и накрая цената на самата вода, разказа Милтенова.
Наплив да отглеждат шаран, амур, сом и щука
Доцент д-р Ангелина Иванова,директор на Института по аквакултури в Пловдив разказа, че интересът да се отглеждат аквакултури в България е огромен и непрекъснато нараства.
Институтът е производител на растително ядни видове, и притежава най-голямата риболюпилна на Балканите, която се намира в Три водици до Стамболйски. Интересът е огромен и в последните години много хора започнаха да се занимават с рибовъдство, каза Ангелина Иванова.
Институтът произвежда личинки на зарибителен материал на шаран, амур, сом, щука, бяла риба.
На щанда бяха сервирани блюда с рибите, които се отглеждат в института, като тази година те бяха пържени. Споредучените качеството на месото зависи най-вече от качеството на храната. Те обясниха, че белият амур е внос от Китай, интродуциран вид, и се размножава само по изкуствен начин.
Интересът към рибовъдствто нараства,защото търсенето се увеличава, тъй като рибата има ценна хранителна стойност, изтъкна Иванова.
Светлана Трифоновска
