Б ългарският износ на зърно е поставен на пауза.
Цените на световните борси явно не удовлетворяват родните зърнопроизводители и търговци на фона на нарасналите разходи за производство през последната година. И те задържат продукцията в складовете, надявайки се котировките отново да поемат нагоре.
Данните на Министерството на земеделието към 19 октомври сочат голям срив в количествата на изнесено зърно през родните пристанища.
Данни
За трета поредна седмица през пристанище Варна не е реализиран износ на пшеница и ечемик. Така от началото на настоящата пазарна година до 16 октомври през порта са изнесени общо 222,3 хил. тона пшеница, което представлява спад от 70,8% на годишна база. За сравнение, по същото време миналата година са били изнесени 762 340 тона пшеница. Тоест тази година износът изостава с повече от 500 000 тона. Експортът на ечемик през порта също изостава значително спрямо миналогодишния - с 91,4%. Миналата година са били изнесени 78 332 тона, тази година само 6706 тона.
Тенденция
От половин година насам цените на повечето борсови стоки, да не кажа почти всички традиционни, утвърдени борсови стоки, вървят надолу, коментира пред „Телеграф“ шефът на Софийската стокова борса Васил Симов. Такава е картината и при зърнените култури. Те рязко поскъпнаха в началото на март, малко след началото на войната в Украйна. Пшеницата и царевицата достигнаха рекордни котировки, неотчитани никога досега. Тенденцията обаче вече е към намаляване на цената. Така достигаме почти същите стойности в сравнение с миналата година по това време или с 5 или 10% по-високи. При хлебната пшеница поскъпването от октомври до октомври е 5%, при царевицата малко повече - около 15-20% на годишна база. Но в сравнение с февруари-март, когато бяха пиковите качвания на цените вследствие на войната в Украйна, има значително поевтиняване.
Складове
Разбира се, зимата зърнените култури винаги поскъпват. Тогава се натрупват допълнителни складови разходи, разходи по обслужване на кредити и т.н., посочва Симов. Той не се ангажира с конкретни прогнози, но дава да се разбере, че търговците няма на какво толкова да се надяват, да не чакат и да започнат да изнасят.
„Зърнопроизводителите са в много тежка ситуация, защото не могат да си продадат своята стока на цена, каквато те желаят. На по-ниска цена могат. Всеки си гледа от своята камбанария. Борсата е тази институция, която казва какви са фактите. Ако имаше недостиг на пшеница, тогава цената щеше да се качва. Ние имаме прибрана реколта от над 6 млн. тона плюс неколкостотин хиляди тона резерв от миналата година. Ще трябва да заделим по-малко от една трета, почти една четвърт, за изхранване на населението за една година. Останалите три четвърти от реколтата трябва да се изнесат, защото иначе ще изгние в хамбарите. На всяка цена трябва да се изнася тази реколта навън“, категоричен е Симов.
Трудност
По думите му голямата трудност на търговците в България е, че те не могат да изнесат зърното, защото цените, които искат, са по-високи от възможностите на купувачите. „И при нас в Черноморския басейн, когато дойдат купувачи с кораби, те ще предпочетат качествената и по-евтина руска и украинска пшеница, а не по-скъпата и с не по-добро качество българска. Затова с българската пшеница търговците изпитват трудност да постигнат желаното от тях като цена за износ и ни изпреварват по-предприемчиви търговци с много по-голяма реколта от Русия, Украйна, Румъния. Така че това е големият проблем за българските търговци и аз напълно им съчувствам. Но тенденцията на международните пазари е задържане на цените и леко поевтиняване през последните месеци.
В момента българската пшеница е на около 340 долара за тон, около 330 долара за тон е от Русия и малко по-ниско от Украйна. Тенденцията от март насам е цените лекичко да вървят надолу, сега има едно задържане и през зимните месеци може да има леко покачване.
Според Симов не е разумно да се чака да се изчерпат евтините количества от Украйна и Русия, за да се стигне до по-скъпото българско зърно. „Няма какво да чакат. Колкото по-бързо изнесат, толкова по-добре, защото цената може да падне и още. Русия има да изнася около 60 милиона тона пшеница. С Украйна още десетина милиона тона, стават 70 милиона тона. България ще изнесе около 4 милиона тона пшеница. Какво ще чакат нашите за износ? Колкото е възможно по-скоро да изнасят навън, но те си знаят. Аз просто коментирам ситуацията на пазара“, каза Васил Симов.
Скокът на долара поддържа цените високи
Скокът на долара поддържа цените на борсовите стоки у нас високи въпреки поевтиняването на суровините на борсите. Това важи и за петрола, който след пика от 120 долара за барел в момента се търгува на международните борси на ниво около 90 долара. Това е много близко до миналогодишната стойност по това време от 80 долара за барел. След пика в началото на войната в Украйна петролът непрекъснато пада с известни колебания. Още по-чувствително е поевтиняло олиото. Най-представителният борсов пазар за слънчогледово олио е борсата в Ротердам. Миналата година по това време цената е била около и над 1400 долара за тон, в момента последните котировки са 1370 долара на тон. Не само че цената е паднала на годишна база, но ако погледнем в началото на март, когато цените бяха най-високи - над 2300 долара на тон, сега цената се е сринала с повече от 40%.
Всичко това обаче не се усеща в такава степен от крайния потребител, което се дължи на факта, че цените на международните пазари са в долари. А доларът от миналата година досега е поскъпнал с близо 30%. Така че в доларово изражение суровините на борсите по света поевтиняват, но в България не може да се почувства така рязко, защото щатската валута е поскъпнала.
Половината слънчоглед от Украйна в ЕС остава в България
Светлана Трифоновска
Еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски на среща в Брюксел съобщи обезпокоителен факт, че половината от слънчогледа, който влиза от Украйна в ЕС, остава в България. Причината е, че се купува тук от наши фирми и се преработва. Това е анормална тенденция, с която ЕК е запозната и я следи, коментира пред „Телеграф“ зам.-министърът по земеделие Георги Събев.
Факт е, че има не малък внос от Украйна на слънчоглед, но истина е, че това не е първа година, в която България внася от Украйна от тази култура, допълни той.
Истина е също, че тази година беше по-предизвикателна в сравнение с предходната, имаше щети, причинени от ливадна пеперуда, маслеността и добивите на слънчогледа бяха по-ниски заради засушаване. Секторът, свързан с производството му, е изложен пред повече предизвикателства.
От друга страна, Министерство на земеделието направи изследвания на украински слънчоглед, но аз не съм запознат в пробите да са намерени остатъчни пестициди и непозволени вещества, каза Събев. Според него в интерес на украинските износители е техният слънчоглед, който внасят тук, да отговаря на всички европейски изисквания, защото ако се докаже, че има грам непозволени вещества, от това ще пострада украинският износ. Предполагам, че техните контролни органи следят за качеството на продукцията, допълни Георги Събев.
Производители на фуражи коментираха пред „Телеграф“, че не купуват украински слънчоглед. Според тях зърнопроизводителите не продават в момента, защото чакат по-изгодни цени.
София Симеонова
