Д ържавата остава без праскови, кайсии и череши.
За ябълки и круши има шанс.
Студовете през изминалата седмица погубиха голяма част от реколтата. В Меката на бг черешата – Кюстендил, даже обмислят да обявят частично бедствено положение. Кайсиите в Русенско пък си заминаха още през февруари, а априлски сняг доунищожи градините. Затова кайсиева реколта тази година реално не може да се очаква.
Ако има български череши, пък те се очаква да бъдат на много високи цени.
Проблем
Проблемът с адекватното застраховане на земеделска продукция отново излезе на дневен ред след поголовното измръзване на овошките.
Препъникамъкът е отказът на застрахователните компании да застраховат реколтата срещу осланяване преди 20 април. Това е така, защото вероятността от слана преди тази дата е много голяма и те ще бъдат на загуба. Това пък предизвиква недоволството на земеделските производители, които от години настояват датата да бъде изтеглена по-напред във времето. Защото застраховката иначе за тях губи смисъл.
Именно за да бъде решен този проблем, един от най-известните ни земеделски производители Красимир Кумчев повтаря от години, че трябва да се създаде земеделска застрахователна компания с 50% участие на държавата и 50% на земеделските стопани. Той бе пресметнал, че капиталът на това дружество трябва да е 1 млрд. лева. Фермерското участие бе изчислено на 500 милиона лева, което приблизително означава всеки производител да е съдружник в компанията, внасяйки по 10 лева за всеки обработван от него декар. Отделно от това ежегодно стопаните трябва да си плащат застрахователна полица, за да има оборотен капитал в дружеството.
Решение
Пред „Телеграф“ Кумчев отново припомни, че по този начин ще бъдат решени два от основните проблеми за стопаните – нежеланието на застрахователите да покриват щети преди 20 април и оценяването на качествените щети при бедствие. “Историческите данни сочат, че в България слана пада до 1 май. Това означава, че сега земеделският производител застрахова само за едни 10 дни. Моето предложение е да се застрахова против осланяване от 1 април и тъй като рискът е много по-голям, тарифното число да е двойно по-голямо. Ако сега то е 6%, нека да стане 12% за периода до 20 април, но така земеделският производител ще има право на избор. Другото, което ни тормози, са качествените щети. Сега при бедствие застрахователят вижда каква част от плодовете са на земята и за него това е щетата. Не ги интересува, че плодовете, останали на дървото, са силно наранени и отиват за преработка на много ниска цена“, обясни Кумчев.
Алтернатива
Вместо застрахователна компания с участието на държавата обаче управляващите са на път да вземат алтернативно решение – да се създаде взаимоспомагателен гаранционен фонд. Идеята е той да подпомага стопаните както при бедствия, така и при големи пазарни флуктуации на цените и финансови сривове, обясни пред „Телеграф“ бившият земеделски министър и настоящ президентски съветник Явор Гечев. Това е стара идея, заложена е в стратегическия план и има инструмент, по който може да се приложи от страна на Европейската комисия, обясни той. По думите му застраховането покрива това, което земеделският стопанин е изгубил. Но трябва да има механизъм, който да дава пари за издръжка и за текущите разходи, за да оцелееш като земеделски производител.
Гаранционен фонд не е добро решение, защото решава само едната част от уравнението – събирането на парите, коментира обаче Красимир Кумчев. По думите му остава проблемът с оценката на щетите. „Хората от общинските поземлени комисии не могат да извършват такава дейност, защото тя е строго специфична. Нея могат да я извършват само специалисти, които трябва да са и агрономи “, е мнението на Кумчев.
Препарати пазят
цветовете, но са скъпи
Любомир Славов
До 20% са щетите по овощните дръвчета във Варненско, коментира агрометеорологът от местния филиал на Националния институт по метеорология и хидрология Мирослав Ганчев. Според него тук няма да има унищожена реколта, но в Силистра, Търговище и Добрич, където снегът е повече, цъфналите дръвчета е много вероятно да бъдат унищожени. Сняг валя на два пъти тази пролет. Освен това заради ниските температури през март до 50-70% от цветовете на овошките бяха измръзнали – предимно на ранните сортове кайсии. След снеговалежа сега големи ще са щетите още при прасковите и сливите, които също цъфтят по-рано.
Крушите и ябълките няма да бъдат засегнати, защото цъфтят по-късно. Снегът и ниските температури няма да се отразят негативно и на посевите, дори напротив, допълни Ганчев. Той прогнозира високи добиви за пшеницата – на места между 800 и 900 кг зърно на декар.
Има начини да се опазят цъфналите дръвчета при валежи от сняг и рязко падане на температурите, но в България никой не използва тази технология, каза още Мирослав Ганчев. Това се специални препарати, с които се напръскват цветовете и се създава нещо като топла мъгла, която предпазва от измръзване. Използват го земеделците в Гърция и Турция. У нас никой не ги ползва, защото са много скъпи.
Прогнозата на Мирослав Ганчев за насажденията в цялата страна е за добри добиви на зърнените култури. При овощните дръвчета щетите ще са между 20 и 40% заради ниските температури на въздуха в края на зимата и снега през април.
Производителите очакват нищожна реколта от кайсии, праскови и череши и прогнозират повишение на цената им с 80%.
Снегът през април не е необичайно явление по думите на Ганчев.
Априлският сняг доунищожи градините
Жанета Йорданова
Априлският сняг унищожи в овощните градини в Североизточна България и това, което беше оцеляло от февруарските студове. Това коментира пред „Телеграф“ Мирослав Черников, член на Управителния съвет на Съюза на дунавските овощари.
В Силистренско в нощта на 10 срещу 11 април валя обилен сняг и натрупа 10 сантиметра покривка.
„На пазара тази година няма да има български кайсии, това е сигурно. Дори за прясна консумация едва ли ще съберем. За съжаление февруарските студове поразиха и насажденията с праскови и сливи в Силистренско“, допълни Чеников.
По думите му все още е рано да се каже в каква степен априлските ниски температури са засегнали ябълките и крушите, които цъфтят сега. Овощарят очаква и при тях да има големи щети, но трябва да се изчака и последното застудяване и едва след това да се определи размерът на пораженията.
Около 80-90 процента от площите с кайсии у нас се намират в Силистренско.
„Не смятам, че нещо е оцеляло. При нас наистина в момента е голяма зима. Занимавам се с овощарство от 1997 г. и така лошо да тръгне годината досега не е било. Очакват ни много трудности и без помощта от държавата няма да можем да се справим“, посочи Черников.
Той каза, че в Силистренско има цели села, които разчитат на овощарството за прехраната си. Това са Искра, Добротица, Босна и много населени места в Тутраканско.
„А какво ще се случи с цените на плодовете? Не знам. Може би ще са няколко пъти по-високи от предишни години, защото Турция и Гърция също са засегнати. Тази година няма да има български плодове“, смята Черников.
Земеделци покриват разсад с черги, за да не измръзне
Владимир Симеонов
Черги и юргани влязоха в употреба на земеделски стопани в Пиринско заради студеното време и падналия сняг. Много от тях още не са започнали да засаждат, но разсадът само под найлон също измръзва. Затова се покриват лехите не само с найлон, но с черги, юргани и килими, за да се спаси препитанието на земеделците.
„Вадят се всички неща от чеизите, за да се осигури топлина на разсада. Лошото е, че почти всички плодни дръвчета в района измръзнаха. Май ще ядем гръцки плодове тази година. Всичко, което бе цъфнало по-рано, бе съсипано от минусовите температури и снега“, сподели за „Телеграф“ земеделецът от Хаджидимово – Иван Сабахлъков.
По-добрите новини в региона са от района на Сандански и Петрич, където времето е по-меко и по-благосклонно към фермерите. Въпреки че също има загуби, особено по овошките, които обаче не са в такива мащаби, както това се случи в Северна България. Унищожено е и всичко, което не е било под найлон или в оранжерия – разсад, посеви.
„Спаси ни това, че тук започваме масовото засаждане към и след 1 май. Това важи и за бостаните, и за доматите и краставиците. Овошките няма как да не измръзнат, когато падне дъжд и сняг, а през нощта температурите са отрицателни. При нас обаче е по-топло и загубите са незначителни“, коментира петричанинът Никола Попов, който се грижи за ябълки, череши и аронии.
София Симеонова
