Т о е елегантно и красиво, има копринен оттенък. Наричат го още „мъхово цвете“. Родината на калдъръмчето е Южна и Централна Америка, започва да се отглежда като декоративно растение в началото на 20-и век.
Цветовете му са обагрени в различни нюанси - червено, оранжево, розово, циклама, бяло и жълто. Създава красота и уют в дома. Цъфтят от май до октомври. Цветовете се опрашват от насекомите, в тъмната част от денонощието и при облачно време остават затворени.
Калдъръмчето обича светлината. При засаждане на сенчести или полусенчести места се издължава и изтънява. Листата му се разреждат и не цъфти. Заради това е добре да го засадите в градината на местата, където през деня светлината се задържа най-дълго. Същите условия получава и при отглеждане в съдове на тераси и балкони с изложения юг, югозапад или запад. Растението е сухоустойчиво. Поради незначителната загуба на влага чрез листата мъховото цвете понася засушаването. Затова може да го поливате оскъдно и по веднъж в седмицата.
Декоративният ефект се постига при засаждане в добре отцеждащи се, песъчливи или глинести почви. При отглеждане в съдове на дъното им задължително се поставя дренажен слой. За целта се използва перлит или друг подходящ инертен материал.
Подхранване
За стимулиране на цъфтежа се подхранва с универсален течен тор за цъфтящи растения. Наторяването се извършва веднъж на три седмици. Калдъръмчето може да се отглежда и в малки съдове. При използване на по-големи саксии или сандъчета се комбинират по няколко растения. Най-впечатляващите цветни композиции се получават при съчетание на кичести и двойнокичести сортове, с контрастно обагрени цветове.
За да запази своя чар от ранна пролет до късна есен, се препоръчва своевременно отстраняване на прецъфтелите цветове, образувалите се плодници и повредените филизи.
Растението рядко боледува, но може да бъде нападнато от листни въшки. В този случай използването на препарати срещу пълзящи насекоми е изключително ефективно.
Размножаване
Най-лесно е размножаването чрез резници. От здрави и добре оформени филизи с остър цветарски нож или ножица се отрязват резници, които се поставят в съд с вода до пускане на корени или се засяват директно в почвата, без необходимост от осигуряване на специални условия. В края на лятото от изсъхналите семенници се събират семената за разсада. Те запазват своята кълняемост в продължение на три години. Семената са двусемеделни и се засяват през януари. Наръсват се в съд с обогатена почвена смеска за млади растения. Поради малкия си размер не се покриват с почва. Леко се притискат към субстрата и се оросяват с пулверизатор. Съдът се покрива с полиетилен и се оставя на топло и светло място. Първите поници, обагрени в червен цвят, се появяват след 2-3 седмици. Младите растения не се пикират.
На постоянно място могат да бъдат засаждани от края на март до началото на юли. При групово засаждане отстоянието между отделните растения трябва да е около 20 см. Добре е да използвате плитки керамични саксии, дървени сандъчета или кашпи, или ратанови кошници.
Факти
Калдъръмчето произлиза от семейство "Тученицови" (Portulacaceae), към него принадлежат около 20 рода с 500 вида растения - с големина от нискостеблени растения до малки храстчета. Латинското име на рода на калдъръмчето е Portulaca. Най-разпространено е именно калдъръмчето. Често този вид е наричан и тученица, име, с което е познат друг негов роднина от същия род. Именно обикновената тученица, а не калдъръмчето се използва в кулинарията за салата, задушена като листен зеленчук, или супа. Затова двата вида не бива да се бъркат.
