- Здравейте, съвсем скоро бе премиерата на новия спектакъл с ваше участие „Малки красиви неща“, разкажете ни за постановката и как приехте да участвате в нея?
Маргита: Бойко Кръстанов (продуцент) и Радослав Петкашев (преводач) ме поканиха да участвам в проекта. Приех с радост, защото текстът ми се стори предизвикателен за театър, а и не бях работила досега с Каталин Старейшинска, Владо Михайлов и Кристина Беломорска. За първи път се срещнах и с Михаела Добрева (сценография и костюми) и Давид Кокончев (композитор). Оказа се доста симпатичен и талантлив екип, а сработването, особено в подобен тип проекти, е ключово за крайния резултат.
Влади: Бойко Кръстанов, когото много харесвам като актьор, ми се обади и каза, че ще продуцира постановка по пиесата (и книгата) „Малки красиви неща“ с режисьор Криси Беломорска. Тогава още не знаех, че Кати Старейшинска ще участва, както и че и той самият ще се включи, но ми каза, че Маргита е потвърдила и това беше достатъчно за мен още преди да съм прочел текста.
- След премиерата какви бяха отзивите на публиката?
В.: На премиерата, както винаги, имаше много адреналин, публиката го усети и в положителен аспект, но също и долови, че сме леко стегнати донякъде. Помня, че на много моменти сърцето ми просто щеше да изхвръкне. На следващите представления вече успявахме да сме по-релефни и да разпределяме по-добре енергията и акцентите. Това представление кара публиката да се замисли, поражда въпроси, надявам се преживяното още дълго да продължава да работи във всеки, както е и с нас.
М.: Спектакълът е построен върху 14 документални истории, които включват въпрос от анонимен подател и отговор на Шугар, базиран на личен опит. Всички тези въпроси и отговори са реални, взети са от реално съществуващата рубрика за съвети Dear Sugar в сайта The Rumpus, Шерил Стрейд ги обединява в книга, а Ния Вардалос избира 14 от тях и пише пиеса. Някои от тях са забавни, необичайни, дори странни, но всички са свързани с реален проблем. Затова публиката по дефолт няма как да очаква да гледа комедия. Потрудихме се доста, за да открием театрален изказ на иначе твърде личните истории. В края на едно от представленията видях едно момиче да казва майка си до нея: “Обичам те”. „Малки красиви неща“ е текст, който цели да отключи именно такива емоции у зрителя. Стига зрителят да е готов да се отпусне и да ни се довери. Но ето че е възможно.
- Да си поговорим малко за персонажите. Освен вас на сцената ще видим още Бойко Кръстанов и Каталин Старейшинска. Лесно ли се сработихте и има ли някоя забавна случка по време на репетициите, която да споделите с нас...
В.: По време на репетициите доста се смяхме, всички идвахме заредени и с желание да откриваме и да се забавляваме, но понякога Бойко просто превземаше пространството с енергията си. Той има много симпатично хапливо чувство за хумор и като изпадне във фаза, е неотразим.
- Пиесата е по книга, която показва съвършено различни истории. Коя от тях ви докосна най-много?
М.: Един подател задава кратък, конкретен въпрос: Шугар, ще ни дадеш ли пример за нещо, което си си мислела, че е едно, а то се е оказало друго? Изглежда безобиден въпрос, но носи философия в себе си. Шугар разказва как на една разпродажба по необясним импулс майката купува детска рокличка за внучката, която никога няма да види, защото умира три години по-късно. И как тази рокличка се оказва с невероятно значение за целия по-нататъшен път в живота на дъщеря й. Едно нещо, което се оказва съвсем друго. В житейски смисъл.
В.: Това са истински истории на истински хора, протегнали ръка за помощ, и са наистина докосващи, но това, което успява дори да надгради това усещане, е начинът, по който този автор успява да отговори на всеки един, черпейки от личния си опит и съкровени истории. Не скрива нищо от себе си и в откровеността си успява да открие лек и за тези хора, а и за себе си.
- Кога могат да гледат нашите читатели спектакъла в София?
М.: Следващото представление е на 19 декември. През януари датите са 10-и и 24-ти. Февруари и март има представления в София, после Стара Загора, Казанлък, Габрово и т.н.
- В пиесата става въпрос за хора, които анонимно споделят проблемите си в онлайн рубрика. Вие с кого споделяте вашите проблеми и от кого най-често искате съвет?
В.: Най-често споделям с жена ми, Миша, а тя винаги ми дава и най-добрите съвети.
М.: В България все още няма практика лични проблеми открито да се обсъждат в интернет пространството. Макар че аз лично се махнах от една известна платформа именно защото под коментарите на повечето обсъждащи виждах прикрити личностни проблеми, завоалирани или не чак толкова завоалирани под формата на мнения. Мисля, че разбирате какво имам предвид. Струва ми се очевидно. Анализирам в себе си проблемите, докато не стигна до самата им същност, често разочароваща в своята тривиалност, и след това действам. Веднъж наясно ли си срещу какво точно се изправяш става по-лесно и има надежда. А! Много често разнищвам проблемите си с моята най-добра приятелка Надежда. Ето, всичко се връзва (смее се)!
- В най-трудните ви житейски ситуации откъде черпите сили и какво ви мотивира да продължите напред с усмивка?
М.: Вярвам, че няма случайни неща. Че тежките ситуации са тежки уроци. Опитвам се да се изправям челно срещу собствения си страх и лимити и да запазвам хладнокръвие и вяра, че всичко в крайна сметка се случва за добро. Казвам “благодаря” и “извинявай ”. Казвам често “обичам те”.
В.: Черпя сили от мисълта за близките ми хора и от себе си. Разбира се, имам силна вяра и това ми помага. Вярвам също, че и лошото е ценен и важен урок.
- В края на 2024 година от хората, които си правят равносметки ли сте и ако да, каква е вашата за изминалите 365 дни?
В.: Още не мога да стигна до някаква по-пълна равносметка, но както винаги и тази година потвърждава великата мисъл на Джон Ленън за плановете, които си правим. Иначе отново най-важното в живота ни се оказват близките ни хора.
- Какво ви предстои в работен план? Маргита, знаем, че през пролетта ще имате премиера на нов филм.
М.: Освен че работя на щат в най-любимия си театър в Пловдив и ми предстоят нови проекти там, през март ще се случи и дългоочакваната премиера на „Триумф“ - третия филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева от трилогията, вдъхновена от вестникарски заглавия. „Урок“ и „Слава“ са първите два. „Триумф“ разказва историята на военния екип, който стои зад търсенето на извънземен интелект в Царичина. Черна комедия с участието на Мария Бакалова, Юлиан Вергов, Юлиан Костов, Иван Савов, Иван Бърнев, Станислав Ганчев. В Пловдив пък можете да гледате трилогията за Пътуващия човек, три спектакъла на Диана Добрева и Александър Секулов - „Одисей“, „Коприна“ и „Едип“, както и най-новата постановка, в която играя главната женска роля - “Без кръв”.
В.: Надявам се да се случат 2-3 филмови проекта с мое участие, които са в подготовка; че един вече завършен филм ще излезе със световна премиера; предстои ми много сериозно предизвикателство в следващо представление на Веселка Кунчева; планът е да се върна към Жан Валжан и „Клетниците“ през лятото. С REWIND! подготвяме и нови авторски песни, нямам търпение да влезем в студиото.
- Как ще посрещнете празниците? Разкажете ни някой мил спомен от детството по Коледа.
В.: Винаги се сещам как баща ми се предреши като Дядо Коледа (тогава беше Дядо Мраз), получи му се, хо-хо-хо.
М.: За празниците отиваме на гости в Хановер на нашите любими приятели проф. Венелин Герганов и Люба, която ми е състудентка, и ще се разходим най-вероятно до Берлин, където най-вероятно ще учи Матей Бърнев от следващата година.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели за новата 2025 г.?
М.: Вътрешната светлина и спокойствие са лукс в днешно време. Пожелавам да се смеем от сърце и да плачем от сърце. Балансът е в здравословното преживяване и на двете противоположни емоции. Пътешествия, повече слънце за витамин Д и празници. Весели празници!
В.: Мили хора, бъдете здрави, нека сме по-търпеливи и благодарни и да е мирна и успешна 2025-а
Елизабет Методиева
