М итовете на нашата планета, също и сатирата за света на Диска на Тери Пратчет може и да се окажат наистина верни, изчислиха астрофизици и математици.
Според изчислението Земята наистина някога е била плоска, а после постепенно взела, че надебеляла и се превърнала в една скалиста топка.
Отдавна
„Направихме модел на планетите и тяхното формиране. Бяхме много изненадани, че се оказаха сплескани сфероиди, доста подобни на онези плодови бонбонки със захарно покритие“, отсичат учените от Университета на Централен Ланкашър (UCLan). А техен предводител в това изследване е докторът по астрофизика Димитрис Стамателос. Той допълва пред списание Astronomy & Astrophysics Letters journal, че Земята е била плоска много, много отдавна – първите милиони години от своето съществуване, а после е натрупала звездна материя и се е раздула до съвременните си размери. Това се случило преди повече от 4 милиарда години.
Земята първоначално била диск, а после напълняла до сфера, твърдят астрофизици.
Екип, предвождан от математика Джеремая Хорок, използва компютърни симулации, за да моделира образуването на планети според теорията за дисковата нестабилност, която предполага, че т.нар. протопланети се образуват за космически кратко време от разпадането на големи въртящи се дискове от плътен газ. Те обикалят около млади звезди. Така излиза, че в началото на формирането на Слънцето е имало няколко милиона години, през които Земята, Марс, Венера и Меркурий са били дискове (а отдалечените от светилото Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун си останали газови сфери). После много бързо тези дискове влизат в нестабилна фаза и постепенно започват да се раздуват. А това води до мащабни катаклизми при формирането на планетите. Логично е Меркурий първо да се е надул, а Марс да е последен. Но засега това са само теории, които тепърва ще бъдат потвърждавани или отхвърляни.
Форма
Доктор Стамателос даже се чуди как досега на никого не му било хрумнало да провери как точно се формират планетите по отношение на пространствената форма. Той отбелязва: „Изучаваме формирането на планетите от дълго време, но никога досега не ни е хрумвало чрез симулации да тестваме формата на планетите, когато тя се образува в началото. Винаги сме приемали, че планетите са сферични през цялото време. Бяхме много изненадани, когато се оказаха сплескани сфероиди. И това се потвърждаваше всеки следващ път, независимо от параметрите, които залагахме“.
Така се видяло, че повечето материя се събира в полюсите на новите планети, а най-малко на екваторите. Докато младите планети растат, те се раздуват, ядрото става все по-силно и накрая придобиват познатата ни кълбовидна форма.
Засега това е само симулация, но новата цел е да се провери чрез телескопите дали наистина младите планети при формирането си са дискове. Вече се поръчват подобни наблюдения на космическия телескоп „Джеймс Уеб“.
Питагор
Идеята, че Земята е плоска като диск, е от незапомнени праисторически времена. Но (поне от познатите ни учени и стигналите до нас твърдения) Питагор пръв изказва тезата, че Земята е топка. Великият математик и философ в VI в. пр.н.е. издига обоснованата теория, че не става въпрос за диск. Той прави това изчисление само с просто наблюдение и една пръчка, която вдига към хоризонта.
В последните години вярването, че Земята е плоска, набира все повече скорост. Много религии все още го твърдят. В социалните мрежи има стотици хиляди привърженици на теорията. Даже по едно време американци издигнаха предложения за референдум и народът да гласува дали Земята е плоска или е сфера.
Земята от Космоса изглежда една сфера.
Идеята бе, че всеки има правото да вярва в дисковидната форма на планетата ни, а не в топковидната. Това предложение обаче не бе прието и засега поне официалната наука смята сферичния глобус за най-приемливото обяснение. Но пък обществото се развива и не се знае накъде мисълта ще полети колективно и правоверно.
Георги П. Димитров
