В българската историография в продължение на век и половина съществува спор за това кой създава първото българско знаме. Съществуват няколко версии за произхода му и за символиката на цветовете. Безспорно се знае обаче кой, кога и къде създава първото знаме с трите цвята, подредени в днешната им последователност: бяло, зелено, червено.
Това се случва в Браила през есента на 1876 г. В основата на създаването на родния трибагреник е търговецът Иван Параскевов. Той е роден в Ямбол през 1817 г. За участието в създаденото Бунтовно братство той е взет на мушка от местните османски власти. В началото на 60-те години на XIX век Иван и брат му Панайот правят опит за убийство на местен големец. Опитът им не успява, а двамата са принудени да напуснат родния си град и през Дунава се установяват в Браила, в съседна Румъния. Там Иван започва да работи като пристанищен хамалин. След това, спестявайки малко пари, започва да се занимава с търговия и само за няколко години благодарение на находчивостта и на предприемчивостта си успява да се замогне. През годините Параскевов се изявява като един от благодетелите на българската емиграция в Браила. Приема в дома си и изхранва бедните хъшове, посреща и идеолога на революционната борба Георги Раковски. Редовно дава пари за купуване на оръжие всичко необходимо за предстоящото всенародно въстание, което ще донесе освобождението на родината му. В Браила той подпомага местното българско читалище и дава средства за издаването на вестник „Българска пчела“. Сред основателите е на Българското книжовно книжовно дружество, което след Освобождението поставя основите на БАН.
Ангажимент
В навечерието на поредната османо-руска война през 1876 г., сред българската емиграция в Браила назрява идеята да се ушие знаме, под което българите да се бият на страната на братушките. Търговецът Параскевов поема ангажимента да осигури необходимото знаме.
Изцяло със свои средства той купува скъп копринен атлазен плат в три цвята: бял, зелен и червен, сърмени конци, бисери, както и дървена дръжка с метален връх. Извезването на знамето той поверява на голямата си дъщеря Стилияна. Изработката се извършва в една от закътаните одаи на дома на търговеца, в която 14-годишното момиче работи под ключ, за да бъде запазена революционната тайна и да не бъде изненадана и разкрита поставената и отговорна задача. Работата е дълга и трудна и знамето е готово през пролетта на 1877 г.
Знамето е с внушителните размери: 198 см. дължина и 173 см. ширина. Цветовете върху него са поставени хоризонтално в последователността на днешното ни национално знаме. Любопитното обаче е едно нестандартно решение – в зелената си част откъм развяващата се страна то е срязано под формата на лястовича опашка. Това е направено по подобие на руското знаме тип вимпел. В средата на зеления цвят, е разположен изправен на задните си крака разярен златен лъв със зинала паст, разперени напред предни лапи с отворени нокти и с монархическа корона на главата. От цялата осанка на лъва се излъчва увереност и готовност за битка. За модел на царственото животно девойката използва златното лъвче от един четнически калпак. Над главата на животното в полукръг е избродиран надписът „БЪЛГАРИЯ“, а под него, върху червения цвят на три реда е извезан текста: „Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра II-го Напред.“ В долния край на трибагреника е поставено името на неговата създателка, дата и мястото на извезването му: „Стилияна Ив. Параскевова Браила, 1877, априлий.“ Отстрани по протежение на трите цвята на знамето са поставени памучни ресни с бежов, зелен и червен цвят. Върху горния край на дръжката на знамето една над друга са поставени две дървени сфери, върху които е закован бронзов осмоъгълен кръст, под който е поставен полумесец.
На 8 май 1877 г. в Плоещ Стилияна и баща и Иван поднасят вече готовия трибагреник на главнокомандващия руската армия, Великия княз Николай Николаевич, който трябва да го връчи на командващия българската IV опълченска дружина. Признателният княз предлага Стилияна да бъде изпратена като стипендиантка в руски девически пансион. Баща и обаче любезно отказва с думите, че волята и желанието му е тя да учи в българско училище след като родината им се освободи. Случката е отразена във вестник „Стара планина“, където бяло-зелено-червеният трибагреник за пръв път е назован „българско национално знаме“.
След Освобождението заедно с баща си и сестрите си Стилияна се мести да живее в София. Влюбва се в учителя революционер и член на Етрополския комитет Илия Вълчев, който участва като доброволец в Руско-османската война от 1877-78 г. След Освобождението той работи като адвокат. В продължение на 37 години, между 1881 и 1918 г. той е депутат от Либералната партия. Стилияна и Илия имат 4 деца: 3 дъщери и 1 син. През целия си живот в освободена България, Стилияна активно се занимава с благотворителност и развива обществена дейност. През Първата световна война, като член на благотворителното дружество „Майка“, тя неуморно обикаля из цяла София за да издири бедни войнишки семейства, вдовици и деца сираци, на които помага с храна, дрехи и всичко от което имат нужда. За тази си дейност след войната и е връчен медал. В началото на 30-те години на ХХ век вече болната Стилияна Параскевова изпраща писмо до царя, в което го моли да и позволи да се докосне още веднъж до знамето, което е извезала преди половин век. Монархът, разбира се, и разрешава. Срещата е много тежка и емоционална. По думите на очевидци Стилияна целува и облива със сълзи атлазения плат.
На 7 май 1932 г. Стилияна Параскевова – Вълчева умира в София. Деветдесет години по-късно, през 1922 г. в Деня на националния празник 3 март, в Ямбол е открит неин барелеф.
Паметникът е изработен от бронз и гранит, а негов автор е скулпторът Петко Йорданов.
Развяват го в Пловдив на военен парад
Според традицията при предаването му на IV-та опълченска дружина, то е трябвало да бъде осветено и да участва в бойните действия. Но това не се случва. Руското военно командване отказва това и още две български знамена да бъдат осветени и не допуска те да се развяват над главите на българските опълченци по време на бойните действия.
Браилското знаме е развято за пръв път в Пловдив на 30 август 1878 г. на военен парад на именния ден на руския император Александър II. След парада то е отнесено за съхранение в София, в двореца на първия български монарх, княз Александър Батенберг. Извадено е оттам и присъства на откриването на Учредителното Велико народно събрание в Търново. На това събрание българските народни представители приемат цветовете на националния трибагреник на новата българска държава. Които повтарят тези от Браилското знаме.
Днес знамето, извезано от ръцете на търговската дъщеря се пази в специално хранилище на Националния военноисторически музей в София. Изнася се само на Националния празник 3 март и Гергьовден – Денят на българската армия.
Автор: Иван Георгиев
