С 11-те медала, които завоюваха на европейското в Загреб, борците счупиха рекорда по отличия през XXI век. В класирането по нации българите завършиха на пето място от 36 държави, подобрявайки постижението си от преди година, когато се върнаха с 10 медала. В хърватската столица първите отличия завоюваха Микяй Наим на 65 кг и Рамазан Рамазанов (70), които останаха със сребро. Олимпиецът Георги Вангелов заслужи бронз на 57 кг, а Али Умарпашаев получи контузия, въпреки че се класира на полуфинал на 74 кг.
Традиции
Всъщност за последно този спорт е носил толкова медали през 80-те години на миналия век. Важно е да се отбележи, че първенствата на Стария континент в свободния и класическия стил се провеждат едновременно по финансови съображения едва в последните 18 г. Най-много титли страната ни печели преди точно 40 години, когато в Будапеща завършва като №1 в класирането с 14 отличия (10 златни и 4 сребърни). Сред шампионите тогава е и Братан Ценов, който сега води националния отбор по класическа борба.
Момчетата му взеха 4 от отличията – за втори път след 2020-а с титла си тръгна Едмонд Назарян, Кирил Милов не успя да защити златото си и остана със сребро, а Абу-Муслим Алаев (63) и Семен Новиков (87) с бронз. За последните двама медалите са първи, откакто се състезават за страната ни. Чеченецът Амаев (24) се състезаваше за Русия, а 25-годишният Новиков представяше Украйна до 2021-а и си пожела следващият му медал за България да е златен.
Страх
Eдмонд постигна реванш за сребърния медал от Евро 2022, след като през 2021-а бе измъчван от сериозна контузия - дискова херния на врата, заради която не може да вдигне дори чаша с дясната си ръка.
Попитан коя титла му е по-сладка – сегашната в олимпийската категория до 60 кг или дебютната при най-леките до 55 кг от Рим 2020, Назарян отговори: „Първата може би ми достави по-голямо удоволствие, защото бях по-малък и тепърва излизах при мъжете. Това мое представяне беше по-сензационно. Сега вече очаквах победата, а и съперниците се страхуват от мен. Травмата ми даде урок да не бързам. Исках бързо да вляза при мъжете и това даде обратен ефект. Разбрах, че не трябва да се бърза, а трябва спокойно да се работи. Пак да си максималист, но да имаш вътрешното спокойствие. Да знаеш, че някой ден ще дойде и твоето време и ще вземеш това, което искаш от живота“.
Часът на 21-годишния Еди, който е син на двукратния олимпийски шампион Армен Назарян (за Армения от Атланта'96 и за България от Сидни 2000), удари на финала в Загреб. Там той срази за 2 минути с технически туш европейския и световен шампион Виктор Чобану (Мол). Преди това Назарян-младши се наложи над Кеворк Гарибян. „Беше трудно да изляза срещу него, защото сме приятели, в Армения излизахме постоянно, докато бях на лагер. Но на тепиха приятели няма, това е война. След това отново си помагаме“.
На въпроса какви съвети получава от именития си баща, Едмонд отговори: "Никога да не се отказвам, да сложа всичко на тепиха и да го напусна със спокойна душа, че съм дал всичко от себе си. Баща ми е велик човек и е голяма мотивация за мен. Бих направил всичко, за да го направя щастлив“.
Юлияна Янева се пребори за първото си злато от голям шампионат.
Завръщане
След поредната травма в голямата борба се завърна шампионката при 65-килограмовите Мими Христова. Опитната състезателка от Враца, която също като Едмонд грабна първата си евротитла през 2020-а, беше 8 месеца извън строя, след като извади рамо на световното през 2021 г. Тогава в Осло Мими се контузи в полуфинала и отстъпи с туш на Ирина Рингачи. В Загреб нашето момиче победи молдовката в инфарктен финал със 7:4, като до последната минута резултатът бе равен 4:4.
„И двете европейски титли са ми сладки, защото и при двете трябваше да преодолея лични и здравословни проблеми – призна Мими. - В мача за титлата бях една идея по-предпазлива, защото молдовката е доста гъвкава. Когато си извадих рамото именно срещу нея, водех с 8:2. Сега трябваше да се боря чисто и в последните секунди направих финалната атака, която беше решаваща“.
А Юлияна Янева (68 кг), която за първи път покори европейския връх, сподели, че от доста време работи върху психическото си състояние при излизане на големи състезания и важни срещи. „Най-трудна ми бе срещата с украинката Белинска за златото, с което взех реванш от нея за загубения финал преди година, но в категория до 72 кг. Определено вече се чувствам много по-близо до олимпийските квоти“, увери 24-годишната Янева, която е възпитаничка на сребърния медалист от Сидни 2000 Серафим Бързаков.
"Надявам се в бъдеще да показва още по-хубави неща, аз съм максималист, надявам се да го предам и на нея", коментира Бързаков.
Другите ни звезди в отбора – световната шампионка Биляна Дудова и бронзовата медалистка от Токио 2020 Евелина Николова стигнаха до третото място. Ева, която също беше измъчвана от травми в раменете, призна: „Донякъде съм щастлива, че отново съм с медал от голямо първенство, но това е далеч от целите, които съм си поставила. Следващата е квота за олимпиадата, златния медал ще го преследвам дотогава“.
Жените донесоха 4 медала от Загреб.
90 от визите за Париж 2024 ще се раздават на световното, което за втора поредна година ще се проведе през септември в Белград. Кирил Милов обобщи така ситуацията в борбата: „Радвам се, че целият национален отбор показа, че можем да бъдем сред най-добрите и сме едни от най-добрите. Надявам се да го покажем на световното, да вземем квоти и на следващата олимпиада да бъдем много по-добри от предишната“.
Микяй отпразнува среброто на погачата на сина си
На най-щастливата пролет в живота си се наслаждава Микяй Наим.
В края на март 26-годишният борец от Димитровград стана татко за първи път, а седмици по-късно дойде и първият му медал при мъжете - при дебюта му в кат. до 65 кг. Празненствата за среброто съвпаднаха с погачата на сина му Артур. Годеницата на Наим – Ясмин Кирилова, го дари с наследник в София. Сега тя споделя всичко за отглеждането на малкия в Инстаграм, където има 59 000 последователи. 25-годишната красавица и Микяй са заедно от деца, като тя е бивша състезателка по модерни и спортни танци, а сега вече тренира деца.
„Артур е моята мотивация и с мисълта за него преодолявах срещите. На финала бях изцяло освободен срещу арменеца Вазген Теванян. Той е доста години в тази категория, медалист от големи първенства. Въпреки че от предния ден имах малко неразположение във врата и не бях напълно на 100%, излязох да се сборя, нямаше какво да губя“, разказа Наим, а относно това дали иска да види и момченцето си на тепиха, добави: „То покрай него са само борци, така че май-май няма много друг път. Но ще видим, да е жив и здрав, времето ще покаже”.
Моята сила, написа Микяй Наим, позирайки с новородения си син Артур, половинката си Ясмин и с първия си голям медал при мъжете.
Младостта му донесе и проблеми
Чудото Насар по стъпките на Наим
Феноменът в световните щанги Карлос Насар ще навърши 19 години на 12 май, а вече е спечелил всичко без олимпийски медал. Заради ранния си пробив в големия спорт младежът неизбежно предизвика сравнения с Наим Сюлейманоглу. Само на 16 г. Карлос, който е син на ливанец и българка, дебютира със сребро при мъжете – на европейското в Москва. На същата възраст Наим за пръв път чупи световния рекорд при мъжете, като печели сребърни медали от шампионатите на Европа и света, провели се също в руската столица през 1983 г.
“Сравненията със Сюлейманоглу доста ми тежаха, защото хората имаха големи очаквания към мен. И ако има такъв момент, в който ти не можеш да ги оправдаеш, започват нападки и не е приятно. На мен подобрените рекорди ми дават самочувствие, дават ми надежди", казва Насар, който направи големия си удар на световното през 2021-а в Ташкент. Тогава той стана вторият ни най-млад световен шампион за всички времена - на 17 години и 214 дни. Пред него остана само Севдалин Маринов, който през 1985 г. триумфира на 17 г. и 47 дни.
Уникално
На завършилото миналата седмица европейско в Ереван Карлос дочака и европейската си титла, буквално размазвайки конкуренцията. Въпреки че беше най-младият в категория до 89 кг, асът на домакините Андраник Карапетян имаше нужда от европейски рекорд, за да го изпревари с 4 кг в изхвърлянето. В изхвърлянето обаче нашият показа класата на българската школа, като счупи рекорда на планетата със 174 кг и завърши с двубой 395 кг. За невероятния талант на здравеняка от Червен бряг е красноречива статистиката. С този резултат той щеше да стане шампион и в горните три категории!
При 96-килограмовите Давид Ованисян завърши с общ сбор от 377 кг, в кат. до 102 кг над всички бе също арменец - Гарик Карапетян, с 395 кг. Техният сънародник Самвел Гаспарян (109) пък триумфира с 395 кг. На фона на всичко това Насар логично беше избран за състезател №1 в Ереван. Само трима от всички участници на първенството успяха да направят по-голям двубой от този на Карлос – и тримата в кат. над 109 кг.
Щурчо
Всъщност първият спорт на Насар не са щангите, а леката атлетика. По-късно той преминава през спортната гимнастика и футбола, но когато влиза в залата 9-годишен, веднага се влюбва във вдигането на тежести и забравя за всичко останало. Родителите му се запознават в Париж, където учат, но след това се разделят и Карлос е отгледан от майка си. С татко си няма връзка 10 г.
Като негов втори баща е треньорът Илиан Илиев, който винаги е казвал, че възпитаникът му има буен нрав и неслучайно в Инстаграм Насар се представя като „Щури“. С Илиев работят заедно 10 г., докато през декември наставникът почина внезапно 57-годишен на път за „Белмекен“. Оттам младежът му се е обадил с молба да дойде да го тренира, защото няма с кого да се готви за световното в Колумбия. Илиев обаче обърква пътя и Насар го намира паднал до колата.
И месеците, предшестващи тази трагедия, са кошмарни за Карлос. През лятото той въобще не пипа щанга заради травма на крака, а на 28 юли е арестуван в Поморие, след като е хванат да кара под въздействието на амфетамини и метамфетамини. По-късно Насар уверява, че употребата на наркотици била инцидентна, а допинг никога не е взимал. Осъден е на 7 месеца затвор и в крайна сметка успява да се върне за световното в Колумбия и дори да постави планетарен рекорд в изтласкването с 220 кг. Така той си осигури златото в движението, но не успя да запише двубой, след като направи три неуспешни опита в изхвърлянето.
Сега Насар иска да сбъдне голямата мечта на покойния си треньор – да донесе в Париж 2024 първа олимпийска титла за България след тази на Милен Добрев в Атина 2004.
От Насар чакаме първа олимпийска титла след 20 г.
Арестът на Карлос дойде след негова дълга почивка на морето.
