80 години от смъртта на последния реално управлявал български монарх цар Борис III се навършиха на 28 август. Оценките за неговото царуване продължават да вълнуват съвременниците и да предизвикват бурни дискусии в социалните мрежи. Дистанцията на времето обаче дава възможност за все по-спокойна и обективна оценка на неговата държавническа дейност.
Обред
Съгласно конституцията той трябва да бъде кръстен в православие. Но майката на княз Фердинанд - Клементина Орлеанска, и съпругата му Мария-Луиза са ревностни католички и се налагат над княза. След падането на Стамболов Фердинанд желае да възстанови отношенията си с Русия. Едно от условията на Петербург е българският престолонаследник да премине в православната вяра. Това става през 1896 г., като кръстник е император Николай Втори въпреки заплахите на папа Лъв XIII, че ще отлъчи княз Фердинанд от католическата църква.
Премеждия
На 3 октомври 1918 г. Борис е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща му. Царуването му е белязано с несигурност в първите години. Той е принуден да се съобразява с правителството на Александър Стамболийски, а после и с превратаджиите от 9 юни 1923 г., които го заплашват с абдикация, ако не санкционира извършеното. Той е мишена на анархистите, които на 14 април 1925 г. извършват атентат в Арабаконашкия проход срещу него. Цар Борис успява да се спаси и дори прогонва нападателите с револвера си, но загиват пътуващият с него в колата ентомолог проф. Делчо Илчев и главният ловджия на двореца Петър Котев.
Амнистия
Дълго време официалната идеология налагаше понятието монархо-фашизъм, визирайки именно цар Борис. Фактите говорят нещо съвсем друго. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана от парламента с мажоритарно избирани депутати, част от които са в легална опозиция на правителството. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България, преди това да стане във Франция и Италия. А през 1937 г .по повод раждането на престолонаследника Симеон е дадена амнистия, която обхваща и политическите затворници. И дори двойкаджиите в училищата преминават в горния клас. Защото със специален указ всички бележки са повишени с една единица.
Войната
След началото на Втората световна война Борис III прави всичко възможно, за да опази страната от световния конфликт, и обявява неутралитет. С помощта на Берлин и Москва София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа през 1940 г. Но в крайна сметка царят е принуден да се съгласи България да се присъедини към Тристранния пакт. През април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до 1944 г. Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието. Затова цар Борис III е наречен Цар Обединител. Но макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения с СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци, което изтръгва след тежки разговори с Хитлер.
Спасителят
Дълго време се отричаше или се омаловажаваше и ролята на цар Борис за спасяването на българските евреи. В самия Израел обаче не смятат така. „Борис е бил герой. Той е блокирал напълно Айхман и е защитавал българските евреи“. Тези думи са произнесени още през 1961 година от главния израелски обвинител Яков Бар-Ор на процеса срещу Адолф Айхман, един от главните организатори на холокоста. По време на процеса е събран огромен доказателствен материал за ролята на цар Борис Трети в спасяването на българските евреи. На 18 май 1994 година еврейските организации в САЩ посмъртно удостояват Борис Трети с наградата „Морален държавник".
Мистерия
Цар Борис III умира неочаквано на 28 август 1943 г. Веднага тръгват слухове, че царят е отровен по нареждане на Хитлер заради отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Берлин веднага излиза с версията, че това е дело на англичаните, а за изпълнител набеждават балдъзата на царя, италианската принцеса Мафалда. Симеон Сакскобургготски не отрича никакви версии, но предпочита да възприема официалното заключение за естествена смърт. Сестра му Мария Луиза обаче нееднократно е изказвала своята убеденост, че баща й е отровен „от Изток“.
Погребват царя в Рилския манастир. През 1946 г. по нареждане на Георги Димитров е препогребан в двора на резиденция „Врана“. През 1949 г. гробът му е разкопан и тленните му останки са изгубени, с изключение на сърцето.
Монархът: Ако нямам трон, ще стана автомеханик в Америка
Политическият ни фолклор прелива от фрази, изречени от цар Борис. Много от тях са плод на народната фантазия. Но и много са документирани черно на бяло, защото са изказани по време на официални срещи.
- Винаги с Германия, никога срещу Русия. (Отговор на въпроса на външния министър на райха Фон Рибентроп при срещата му с него в Берлин през лятото на 1942 г. какъв е девизът на външната му политика.)
- По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки. (При среща със селяни в Софийско, 1942 г.)
- Министрите ми са англофили, генералите - германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил. (В интервюто му като личност на месеца за сп. „Тайм“, 20 януари 1941 г.)
- Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан. (След присъединяването на България към Тристранния пакт)
- Не се страхувам да загубя престола си. Ако това се случи, ще отида в Америка и ще стана автомобилен механик.
Константин Събчев
