Скандалите около руската църква „Свети Николай Чудотворец“ извадиха на бял свят много проблеми относно отношенията между БПЦ и Московската патриаршия, заложени преди повече от век. За тях разказва преподавателят от Богословския факултет на СУ „Св Климент Охридски“ доцент д-р Костадин Нушев. Той е известен наш богослов, ръководител катедра „Практическо богословие (2018-2021), преподавател в Катедра теология на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (2017-2020). Член е на ръководството на Центъра за проучване на нови религиозни движения (2005-2011), на секция „Богословски науки“ към Съюза на учените в България (от 2008 г.) и на академичното сдружение „Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество“. Автор на уроците по християнска етика в учебниците по религия за 6,7 и 10 клас. От 2021 г. е член на комисията за журналистическа етика на СБЖ. Сценарист е на документалната поредица „Домът на вярата“ на БНТ.
- Доцент Нушев, шпионският скандал около тримата изгонени руски свещеници прерасна в бурна дискусия не само около статута на столичната църква „Свети Николай Чудотворец“, но и от този на т.нар. руско подворие. Откъде тръгва проблемът?
-Настина, този скандал предизвика много оживени дискусии, коментари и спорове в медиите и проверки от страна на българските институции. Засега според констативен нотариален акт от 1997 г. собствеността на храма е на руското посолство. И посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова побърза да заключи храма. Така руското посолство започна да се разпорежда с него като с недвижим имот и да го държи затворен, докато не се получи разпореждане от Московския патриарх, включително и за посещението на криптата в този храм, където много вярващи отправят молитви към новия светец Свети. Серафим Софийски Чудотворец.
- Много коментатори и официални лица посочиха, че храмът е незаконно и неканонично затворен и в нарушение на църковната юрисдикция на БПЦ?
- Собствеността върху православен храм и действията, предприети от руското посолство, са в нарушение на решението на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит той да бъде отворен за църковно богослужение, за което са определени и четирима свещенослужители. На призивите за прекратяване на това неканонично самоуправство от страна на светско лице и отваряне на храма за Света Божествена литургия, каквото е решението на Софийския митрополит и Български патриарх, подкрепено от Светия синод, не се обръща внимание. Достъпът до криптата на Свети Серафим Софийски също трябва да бъде отворен за вярващите християни.
- Каква е историята на този храм и каква е ролята на руските свещеници белоемигранти за Българска църква и богословие?
.За този храм Столичната община е дарила имот в близост до сградата и двора на тогавашната дипломатическа легация на царска Русия за построяване на подобен храм в руски стил. През 1914 година храмът е построен и осветен от български архиереи и свещеници, назначени са руски клирици да обслужват дипломатите от легацията. Но започва Първата световна война и през 1915 г. те напускат България, защото сме във война с Русия. Но тя губи войната и империята се разпада след болшевишката революция и последвалата я Гражданска война
-А след нея идват и белоемигранатите..
С тях прибежище в България намират и много духовници. Църквата приемат тези руски емигранти и ги настаняват в Руската църква да служат там. Посолският храм става енорийски храм и там служи архиепископ Серафим Соболев - духовен глава на руските църковни общини в България. Сред руските емигранти има много изтъкнати духовници и богослови, сред които отец Георгий Шавелски, проф. Николай Глубоковски, проф. Михаил Поснов и други, които стават преподаватели в Богословския факултет към Софийския университет, който е открит през 1923 година. Те са известни със своите научни постижения в руските духовни академии и стават основатели на много от научните дисциплини и направления в модерната българска богословска наука..
-Сегашните проблеми не започват ли след 1934 г.?
Тогава правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношение със СССР. В хода на преговорите от страна на Москва се поставят условия да бъдат изгонени белоемигрантите и архиепископ Серафим Соболев от бившия посолски храм, а той да бъде превърнат в „музей на атеизма“, както е станало с други православни храмове в Съветска Русия и зад граница. На тези кощунствени намерения на болшевишките власти защитник на руските емигранти става БПЦ начело със Софийският митрополит и бъдещ екзарх Стефан, който е бил начело на комитета за подпомагане на руските бежанци. Той намира начин да спаси Руската църква от оскверняване и затваряне чрез размяна на енориите на руския храм с тази на българския храм „Свети Николай“ на улица „Калоян“. След премахване на схизмата през 1945 г. и избора на митрополит Стефан за Българска екзарх са подновени и църковните контакти с Московската патриаршия, а руският храм е осветен отново през 1946 година по време на посещение за честванията на 1000-годишния юбилей от Успението на Свети Йоан Рилски на руския патриарх Алексий I. Именно тогава е предложено този храм да стане подворие - представителство на руския патриарх за връзка с БПЦ, а в Москва съответно да бъде предоставен руски храм за българско подворие. Тези планове се реализират през 1948 година по време на Московското всеправославно съвещание. Тогава е открито в присъствието на екзарх Стефан българското подворие в Москва и е назначен първият наш представител архимандрит Методий (Жерев). На това съвещание подлъгват екзарх Стефан, че ще го подкрепят да стане патриарх и тези подвория ще бъдат важното свързващо звено между Московския патриархат и бъдещата Българска патриаршия.
-Защо е била тази инициатива на Московската патриаршия?
-Това е част от стратегията на Сталин да превърне православните църкви в Източна Европа в подопечни на Московската патриаршия. По време на Студената война се прокарват тези идеологически бариери между поместните православни църкви и се налага един държавен монопол върху църковния живот, а цялата тази политика се прокарва у нас чрез руските служители от подворието.
- Чия е църквата в крайна сметка и как трябва да се реши въпросът?
Проблемът с руското подворие има две страни - светска и църковна. Собствеността върху сградата на храма, която сега се уточнява от проверката, назначена от прокуратурата относно редовността на издадения през 1997 г. нотариален акт, е единият аспект на проблема. Но по-важният въпрос е за църковната юрисдикция върху този храм като религиозен обект и молитвен дом, който функционира според църковните канони, устава на БПЦ, Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията. Той посочва изрично, че Българската православна църква е религиозната институция на традиционното вероизповедание в България, която има изключителни права върху православните храмове и манастири в страната и тези права се упражняват според нейните вътрешни канонични и църковни разпоредби, но се гарантират и охраняват и от държавното законодателство.
-Това не е ли решено всъщност още през 1953 г.?
-Да, при възстановяването на Българската патриаршия е било установено, че в двете подвория се изпраща по един представител, който играе ролята на църковен представител на единия патриарх за връзка с другия патриарх. Постепенно обаче руското подворие в София започва да си изгражда някаква своя доктрина за това, че там е „посолски храм“ или „руска енория“, която е под директното управление и изключителна юрисдикция на Руския патриарх. И БПЦ няма канонични и юридически права на територията на подворието. Тази доктрина се прокарва поетапно още от преди 50 години. Интресно е, че през 1973 година като представител на Московската патриаршия е изпратен протойерей Аркадий Тишчук - баща на сегашния отец Владимир Тишчук, който ще замести изгонения Васиан (Змеев). Тогава патриарх Максим прави някои отстъпки на руската страна при определянето и назначаването на руски свещеници от Москва. Всичко това доведе през последните 5 години до множество деформации и канонични аномалии в руското подворие, което започна да се възприема като някаква екстериториална институция, учреждение на руското посолство или специална територия на руската държава, от които бяха изгонени българските свещеници и вярващи християни, за да бъде превърната тя в руска енория.
-Как се случи това?
-През 2011 г., когато е изпратен нов устав на подворието от Московския патриарх на тогавашния представител и този устав е направен опит да бъде прокаран и приет от българските власти. Този устав обаче не е приет нито от Дирекцията по вероизповеданията тогава като несъвместим с действащите закони у нас, нито от патриарх Максим и Светия синод. Сега по този повод има назначена канонично-юридическа комисия от Синода, която да провери характера и статута на този устав и да прецени дали той съответства на Устава на БПЦ и на законовите разпоредби за вероизповеданията в България.
-Означава ли това, че в Русия държавата продължава да контролира Църквата?
-Всички видяхме докъде може да се стигне с тези злоупотреби с църковна власт и църковни учреждения, когато се използва Православието за държавни външнополитически цели и особено след началото на войната в Украйна и когато има злоупотреба с православни символи и проповеди от страна на една агресивна идеология. Недопустимо е руското православие да се използва за политически цели, за пропаганда на войната, за дезинформация и манипулация на съзнанието на вярващите християни. Цялата тази пропаганда, оправдаваща войната в Украйна от руския патриарх и други клирици, доведе до разделения и спорове, до разрушаване на храмове и манастири и доведе до отделяне на Украинската православна църква от властта на Московския патриарх. Тази агресивна църковна политика въвлече много клирици на Московската патриаршия в пропагандни акции, забрани за молитви за мир, наказания на свещеници, които са против войната, хибридни операции и дезинформации, които обслужват външнополитическата доктрина и идеология на режима в днешна Руския.
- И дори създадоха доктрина, наречена „Руски свят“...
-Кремъл използва теорията за „Руския свят“ като претенция за влияние върху Православния свят, за отделяне от Европа, борба със Запада и прекрояване на църковните юрисдикции на междуправославно ниво чрез грубо вмешателство в църковния живот на други поместни православни църкви.
-За такава дейност ли бяха изгонени руските свещеници?
-Те, разбира се, не са някакви топшпиони като Щирлиц или Джемс Бонд. Но са уличени именно за участие в тази агресивна идеология на Московската патриаршия. А кризата около руския храм „Свети Николай“ продължава въпреки назначаването на новия представител, който да поднови богослуженията. Защото докато стане това, този храм остава затворен от служителите на руското посолство.
Константин Събчев
