На 26 октомври целият православен свят чества паметта на свети Димитър Солунски. Този ден е един от най-тачените както в България, така и в Гърция. Конникът светец днес се явява небесен ходатай за българи и гърци. По този начин той помирява двата християнски народа след вековната им борба за надмощие на Балканите.
Легендата
От житието на свети Димитър знаем, че той е живял и е загинал мъченически за вярата в родния си град Солун, където е погребан и където и до днес се почитат неговите мощи. Но през 1185 сицилийските нормани превземат града, чиито жители вярват, че се намират под неговата защита. Солуняни отдават поражението на наказание за греховете им. Тогава тръгва и мълвата, че иконата на светеца е напуснала града.
Бунтът
В същото време в българските земи, намиращи се тогава под византийска власт, нараства всеобщото недоволство и готовност за отхвърляне на властта на ромейските василевси. Начело на бунта застават двамата търновски боляри, братята Асен и Петър. Те се възползват умело от падането на Солун и ширещия се вече в целия полуостров слух за изчезналата икона на светеца, като „уточняват“, че тя по чудотворен начин се е появила именно в Търново. Така в неговия ден - 26 октомври през 1185 г. двамата боляри вдигат въстанието, довело до възстановяване на българската държава. Така култът към свети Димитър добива всенародна популярност, а оттогава в България са му посветени стотици храмове.
Трапезица
Безспорно най-старата и знакова църква, носеща името на Солунския чудотворец, е тази на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. В нея са коронясани първите владетели от Асеневата династия, чийто покровител става именно небесният конник. Тя е просъществувала до края на XIII в., когато е разрушена от мощно земетресение. По-късно, през XV век, с материали от падналия храм (южно от него) е въздигнат нов със същото име.
Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в. към църквата е създаден и манастир. През втората половина на XIX в. обаче целият храмов комплекс е силно пострадал заради набезите на кърджалии.
А земетресението през 1913 г. окончателно унищожава католикона. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши. Първите разкопки са правени през 1906-1921 г., но цялостните научни археологически проучвания и реставрация започват през 1971 г. Възстановеният храм „Свети Димитър“ е открит като музеен обект през 1985 г. във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава.
Превратности
Друг храм, свидетелстващ за вековната почит на народа ни към св. Димитър, се намира в Стария Пловдив. „Може да се приеме, че основите на черквата „Свети Димитър“ са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година“, пише историкът краевед Никола Алваджиев.
Иконостасът на храм Свети Димитър в Пловдив.
В началото на XIX век обаче за святото място напомня само една малка постройка, в която се черкуват и българите от Кършияка и Мараша. Строежът на нова църковна сграда начева в 1830 г., както сочи надписът над прозореца на апсидата отвън. През следващите 8 лета средства даряват българи и гърци. Запазената сметка за разходите сочи, че те са възлезли на общо 264 270 гроша. Храмът в онези дни се води гръцки, като след обществени брожения през 1906 г. е предаден на Българската православна църква(БПЦ). От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската задгранична православна църква и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите 4 десетилетия е недействащ и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт през 2004-2007 г. той е наново открит за редовни богослужения. Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици от XVII век са реставрирани и днес безценните реликви са подредени в притвора на храма.
Купелът
Интересна е и историята на сливенския катедрален храм "Свети Димитър". В тази черква се намира най-големият купел в България. Той също има доста любопитна история - изработен е по поръчка за гражданин на Великобритания. Мъжът, който е женен за българка, е пожелал да смени вероизповеданието си, а купелът е направен специално за неговото покръстване. Що касае самия храм, то се предполага, че датира от времето на средновековния манастирски комплекс "Света гора Сливенска".
В Сливенската църква Свети Димитър се намира най-големият кръщелен купел в България.
Старата сграда, ниска и дървена, според историците функционира в началото на XVIII век, което се доказва от съществувалата в близост джамия, която е построена през 1710 година. Следователно църквата е съществувала преди джамията, тъй като по време на османското владичество не е било прието да се строят църкви до джамии. В сегашния си храмът е построен през 1831 година. Това се случва с финансовата помощ на султан Махмуд II, който отпуснал 25 000 гроша чрез облекчен заем. Явно това решение е било взето поради големия изселнически християнски поток, напускащ страната след Руско-турската война от 1828 година, и Османската империя е желаела да върне поданиците данъкоплатци на своя територия чрез подобни жестове.
Базиликата
Най-старият храм, носещ името на свети Димитър, съвсем разбираемо се намира в Солун – пъстър в етническо отношение град, който през дълги периоди в миналото е под българска власт или влияние. В петкорабна базилика там се пазят мощите на великомъченика.
Когато император Константин Велики преустановява преследванията срещу християните, на мястото на затвора на св. Димитър (по друга версия – над гроба му) в 313-323 година е построена първата малка църква. След сто години, в 412-413 г., тя е преустроена в трикорабна базилика. Олтарната част е разположена над предполагаемото място на гроба на светеца. Интересно е, че още при строителството са открити неговите мощи, тайно погребани там, според житието му. Църквата пострадва от пожар между 628 и 634 година, но е бързо възстановена и е разширена до петкорабна. В този пожар пострадва сребърният киворий (балдахин). Окончателно интериорът на базиликата се оформя към средата на IX век.
От това време на източната колонада е открит мозаечен надпис, гласящ следното: „Във времето на Леон разцъфтя храмът на свети Димитър, пострадал по-рано от пожар“.
Базиликата Свети Димитър в Солун.
Споменатият в текста Леон (Лъв) най-вероятно е бащата на равноапостолите Кирил и Методий, който тогава е заместник на военачалника на Солун. През 1185 година, когато Солун е завладян от норманите, базиликата е разграбена, а гробницата на свети Димитър – осквернена. След превземането на залива Терми от османските турци в 1430 година базиликата временно е оставена на християните. Това се случва с тържествена церемония, на която лично султан Мурад II пренася в жертва овен. Но извън този символичен жест на верска толерантност на практика всички украшения на храма са унищожени от турците, а той е напълно разграбен. В крайна сметка през 1493 година църквата е превърната в джамия, като за християните е съхранен достъпът само до гроба на Димитър. Базиликата става отново църква през 1912 г., но мъченичеството й продължава, защото само петилетка по-късно изгаря при пожар. Възстановяването започва през в 1926 г, когато под олтара е открит съд, предполагаемо с кръвта на великомъченик Димитър.
Мощите
В днешно време мощите се съхраняват в северния кораб на базиликата, в мраморен киворий, създаден вместо загубения при пожара в VII век сребърен. Това е вторият мраморен киворий на свети Димитър - първият е унищожен през 1430 г. след завладяването на града от османските турци.
Мощите на св. Димитър в църквата "Св. Димитър Мироточиви" в Солун.,
Предполага се, че в началото на XIII век, вероятно по време на периода на латинското Солунско кралство, мощите са били изнесени в Италия. Те са открити през 1520 г. в абатството на Сан Лоренцо ин Кампо. Върнати са от Ватикана едва миналия век: честната глава – през 1978 г., а през 1980 г. – основната част от мощите, като в Италия остават само 6 частици.
Миро
Мощите са почитани като мироточиви от XI век. Вярващите събирали мирото в стъклени ампули. А то се почитало не само от християните, но и от мюсюлманите. От XIV век заедно с изтичането на миро-елей от мощите започва да се споменава и изтичане на миро-вода от кладенеца на криптата. В този период, след изчезването на мощите от храма, възниква легендата, че са скрити в кладенеца в криптата. Споменаванията за мироточение от кладенеца спират в 1493 година, когато базиликата е превърната в джамия.
Мироточението на мощите в днешно време е спряло, но на вечернята преди деня на светеца раклата се отваря и на вярващите се раздава памук, който наистина е пропит с ароматна течност. Има добре документиран случай от преди години, в който мощите отново са бликнали с целебна течност. Това по свидетелствата на духовници и миряни се случва на 26 октомври през 1987 г.
Бобошево пази стенописи от XV век
Бобошевският манастир е построен през ІХ-Х век. В миналото е бил известен и като Руенски. В него започва своя монашески път и свети Йоан Рилски. Обителта е разрушена след завладяването на България от османските турци. Възстановена е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а над Бобошево.
Бобошевският манастир пази стенописи от XV век.,
От манастира днес е оцеляла само манастирската черква. Стенописите й датират от 1488 г. Тя е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Иконите от иконостаса са от 1729 г. и днес се съхраняват в криптата на катедралата „Свети Александър Невски“.
Юдействащи араби убиват свети Арета
На 24 октомври всички Христови църкви честват паметта на свети Арета. Той е живял по времето на император Юстин (518-527) в град Негран в Саба - днешен Йемен. Жителите там били араби християни, но властта била в ръцете на приелите юдаизма техни сънародници. Царят на омиритските евреи Дху Нувас, разбит от етиопския цар Елезвой, решил да отмъсти за това на християните в своите владения.
Той нападнал Негран, храбро защищаван от жителите си. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама – ако бъде доброволно пуснат, никой нямало да пострада. Но като влязъл в града, той изловил най-първите християни, начело с Арета. Юдействащият цар поискал от тях да се откажат от вярата си и да приемат юдаизма, но никой не се отрекъл. Арета с жена си Рума и още 240 християни бил предаден на страшни изтезания и накрая били обезглавени.
Видинската катедрала втора по-големина у нас
Катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин скоро ще заблести с нова сила. Съвсем наскоро новият митрополит Пахомий направи водосвет и даде повторен старт на ремонтите дейности по скелето, вдигнато около храма. Металната конструкция е наистина внушителна, защото той е вторият по големина храм в България след „Св. Александър Невски“ и третият по височина (33 м).
Построен е на мястото на стара дървена църква, датираща от XVII век, която впоследствие рухнала. Строителството на по-голямата черква станало наложително през XIX-XX век. Майстор от Тревненската школа и италиански архитект са водили строителните дейности. Голяма забележителност днес е часовникът на една от камбанариите, който датира от 1900 г. Фреските вътре също са уникални. Например на един стенопис без аналог в България са изобразени най-големите български национални герои.
