В столичната галерия „Париж“ бе подредена уникална изложба на художника богослов Юлия Станкова под наслов „Жените в Библията“.
Юлия Станкова е добре познат автор както на българската, така и на чуждестранната публика с нейните творчески интерпретации на библейски текстове, чрез които създава нов тип иконография. Творбите й са били показвани в повече от четиридесет самостоятелни изложби в България, Македония, Гърция, Нидерландия, Норвегия, Франция, Италия, Великобритания и Германия. Експозицията ще бъде открита за посетители до 22 октомври.
- Г-жо Станкова, бихте ли ни въвела в тази ваша поредна библейска изложба?
- Изложбата се състои от тринадесет платна, пет от които са свързани със събития от Стария завет, а останалите осем отразяват събития, описани в Новия завет.
Но това далеч не са всички библейски истории, в които взимат участие жени. Работя повече от 30 години върху текстовете на Библията и бих могла да покажа още много картини на тази тема, но да приемем засега, че тази изложба е първа стъпка от една поредица, в която темата ще продължи да се разгръща.
- Откъде се появи у вас този интерес към библейската тематика в изобразителното изкуство?
- Първо искам да уточня, че не съм зограф, не рисувам икони. Аз изучавам библейския текст, тълкувам го и изобразявам своето виждане за дадено събитие.
- Защо жените?
- Рисувам от три десетилетия картини, свързани с библейски събития. Не искам да бъда обвинявана в някакъв феминизъм, но просто забелязах, че в голяма част от тях взимат участие жени. За мен беше любопитно да проследя техните истории, които понякога се оказват решаващи за хода на библейските събития.
- Кое е различното между жените от Стария завет и тези от Новия?
- Да, има голяма разлика, както има и разлика в самия стил на текстовете от двете части на Библията. Жената е извървяла духовен път от Стария до Новия завет. Старозаветната жена е по-първична, разтърсвана от силни страсти, не винаги последователна в мислите и действията си. Нейната душевна разлюляност често я води към трагична участ.
- Някои от тези жени са описани като патриоти, спасяващи народа на Израил, като Естир и Юдит?
- Да, но има и други, като например Езавел. Тя била омъжена за Ахаав, цар на Израил, който властвал, когато Илия бил пророк. Езавел искала да въведе култа към Ваал и да замени с него вярата в Иехова. Тя убила много от Божиите пророци, опитала се да убие и самия Свети пророк Илия. Но в крайна сметка посреща достойно своята смърт.
Новозаветната жена има привилегията да следва Христос или да бъде изцелена от Него. За разлика от своята бушуваща, силна, неспокойна и често ослепително красива предшественичка, тя е омиротворена, ангелоподобна, обгърната от вътрешно сияние, което надделява над видимите й черти. Никъде в евангелския текст няма да срещнем описание на нейната външност, нито какъвто и да било художествен коментар.
- Сигурно затова и ренесансовите художници са ги изобразявали по най-различен начин?
- Библейският писател просто изрежда фактите и ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет. И ние моделираме, всеки според способностите си, най-нежното лице, за да изразим чрез него възхищението си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.
- Кое обединява жените от Новия завет като тип поведение?
- Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове. За нея е достатъчно да следва своя Господ и да Му служи. Тя бързо схваща смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни пояснения. Така е, защото тя притежава способността да забрави за себе си и да се слее с Христовата проповед, да се превърне тя самата във вяра. Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума, колкото със сърцето си. Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, което я превръща в най-възвишената мяра за женствеността за всички времена.
- А какво е отношението на Христос към жените?
- Известен е изразът, че мъжът прави жената такава, каквато е. Начинът, по който Иисус общува с жените, разкрива необикновеното Му отношение към тях. И към жената, и към мъжа Той се отнася еднакво. За Него всяко човешко същество заслужава уважение, защото носи Божието царство вътре в себе си. Всеки човек е еднакво значим, защото не просто е роден, а е създаден да бъде храм на Бога. В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта. Така че за да разберем Новозаветната жена, трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда прекрасната страна на душевността й, която обикновено се пренебрегва и поради това често остава скрита и за нея самата.
- Ваша любима картина е „Изцелението на кръвоточивата жена“...
- Във всички Новозаветни разкази за изцеления на жени или техните деца разпознаваме онези техни характеристики, които ги превръщат в най-сигурните опори на Христовото учение. Библейските събития, предмет на тези образи, са описани лаконично, без художествени акценти, често само в рамките на един стих. Просто се изреждат фактите. Но фактите са достатъчно въздействащи сами по себе си.
- Т.е. с чудотворните си изцеления Христос ги преобразява и духовно?
- Да, той ги превъплъщава, както гласи евангелският изказ, но по-точната дума е именно преобразява. Защото много негови съвременници не са разбирали правилното тълкуване на думата „превъплъщава“. Дори и неговият таен ученик Никодим, който е образован човек. Когато Христос беседва с него и му говори за превъплъщаване, че човек трябва да се роди отново, Никодим недоумява: „Как, пак ли трябва да се върнем в утробата на майка си?“
- Свето писание настина се тълкува трудно ...
Библейските автори са оставяли на всяко следващо поколение, на всеки следващ читател свободата да разкрие в самия себе си едно съкровище от чувства, събудени от четенето на библейските истории, описани скромно, но без съмнение достоверно. Плодовете от всеки нов прочит на свещените текстове – световната съкровищница от художествени образи, създадени през вековете – доказват това твърдение.
- Актуално ли е всичко това днес?
- Няма причина този творчески процес да спира и в нашето съвремие. Ние също можем да четем, да мислим и чувстваме, с други думи – да сме живи. Плодовете на нашето творчество са начин да оставим следа и да покажем на идващите след нас, че ни е имало. Ето защо нямам никакви съмнения, че такива търсения трябва да се насърчават и вярвам, че тази изложба ще допринесе това да се случва и при нас, тук и сега.
