И дващата неделя започва битката за Сливенската митрополия. За това колко се бърза за избора на нов владика там, който да наследи починалия на 9 януари дядо Йоаникий, личи от експресно организираната процедура, чийто срок иначе е 3 месеца. Буквално на следващия ден след 17 февруари, когато ще бъде отслужена панихидата за 40-те дни от кончината на владиката, започват изборите за неговия наследник.
Временният наместник дядо Йоан (в средата) води и опелото на Сливенския митрополит Йоаникий.,
Процедурата ще премине в два тура. Според устава на Българската православна църква (БПЦ) в първия тур на 18 февруари в Сливен ще бъдат определени двамата епископи, събрали най-много гласове. Те ще се класират за финалния втори тур – на 25 февруари в сградата на Светия синод в София. Тогава ще бъде утвърден канонично и новият сливенски архиерей.
Сблъсъци
Следящите църковния живот са единодушни, че това нетипично за висшия клир на БПЦ бързане е свързано с влошеното здраве на Негово светейшество патриарх Неофит. В момента митрополитите са разделени в два лагера, като за всеки от тях спечелването на овакантеното място е стратегически въпрос. Защото то може да наклони везните и за патриаршеския престол в близкото или по-далечното бъдеще, каквото Господ отреди.
Разделението сред владиците на две-три лобита върви отдавна, но то пролича особено след избухването на войната в Украйна. Тогава лагерите станаха два. Една част от висшия клир осъди Путин и Русия за агресията, докато друга държи ярка промосковска линия. Всичко това надолу по стълбицата се отразява и в проповедите на свещениците в съответните епархии.
Настроенията в БПЦ изкристализираха и на 10 януари. Тогава мина гласуването за това кой да стане временен Сливенски митрополит (наместник на епархията) до избора на новия. За такъв бе определен Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Но при гласуването отново донякъде си пролича разделението сред епископите на русофили и русофоби, като надделяха първите.
Списъкът
За същинския избор на 18 февруари Светият синод утвърди общо 10 епископи, които са достоизбираеми, тоест отговарящи на изискванията на устава на БПЦ. Неговият член 83 постановява те да са дали монашески обети, да са живели в манастир поне три години, да са с висше православно богословско образование и да са прослужили в клира най-малко 10 години. Съществува и възрастово ограничение – кандидатът за митрополит трябва да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 лета, както и да не е осъждан от църковен съд.
Вотът
Сега съдбата на десетте епископи е в ръцете на епархийския избирателен събор. Епархията излъчва по 6 избиратели от духовна околия. Трима от тях са клирици и трима – миряни. Сливенската епархия се състои от 7 духовни околии – Сливен, Бургас, Ямбол, Карнобат, Тополовград, Котел и Малко Търново. Което означава, че идната неделя 42 епархийски избиратели ще трябва да излъчат двамата епископи, от които Светият синод ще утвърди канонично новия Сливенски митрополит. Свещеник може да бъде избран за епархийски избирател, ако служи в епархията, навършил е 30 години и не е лишен по решение на църковен съд от църковни права. Мирянинът избирател също трябва да има навършени 30 лазарника, средно образование и чисто съдебно минало (както светско, така и църковно).
Гласуването ще е тайно с бюлетина, на която са имената на епископите. Изборът се извършва чрез заграждане на две от имената. За избрани се обявяват двамата кандидати, получили гласовете на повече от половината от присъстващите избиратели. Ако никой от кандидатите не получи мнозинството, или мнозинство е получил само един от кандидатите, гласуването се повтаря до получаването на изискуемото мнозинство и за двамата.
Настроения
Засега за основен претендент се счита Йеротей Агатополски, доскорошен викарий (помощник) на Сливенската митрополия. За това има поне две причини. Първата е, че изборът се прави от местните, а те по правило биха дали гласа си за човек от тяхната епархия. Втората причина е свързана с църковната традиция. Според нея при кончината на митрополит наследникът му обикновено се избира измежду неговите викарии.
Само ден след панихидата за 40 дни на дядо Йоаникий започват изборите за неговия наследник.
След кончината на дядо Йоаникий, съгласно изискванията, Йеротей прекрати изпълняването на задълженията си, за да не влияе на избора, и се оттегли на послушание в Рилския манастир. Миряни споделят, че Йеротей в последните три години реално е ръководил епархията и е успял да потуши старите конфликти по места, както и да предотврати някои неизгодни сделки с църковни имоти.
Последната дума
Разбира се, не може да се твърди, че Светият синод накрая ще се спре над неговата кандидатура, ако прескочи първия тур, т.е. стане един от двамата епископи на финала. Другите спрягани за фаворити са дядо Сионий, доказал административните си способности като игумен на Троянския и Бачковския манастир, на патриаршеския викарий епископ Поликарп, както и на амбициозния и доста начетен епископ Арсений, който в последно време е дясна ръка на Пловдивския митрополит Николай. Но както гласи старата католическа мъдрост, който влиза в конклава като папа, си излиза като кардинал. Така че нищо не се знае. Според каноните на БПЦ последната дума ще има Светият синод.
