Н а 24 септември Православната църква чества паметта на свети Силуан Атонски.
Свети Силуан сам осъдил душата си на адските мъки.
В Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян Асийски“ ще се проведе на 23 септември от 9,30 часа празнична литургия с благословението на патриарх Даниил. На клира ще пеят ангелогласните хорове на Йоанис Хасанидис от Солун и Давид Павлович от Белград.
В тази обител се намира единственият в България храм в чест на светеца. През 2016 г. атонският манастир „Свети Пантелеймон“ подари на храма частица от от черепа на св. Силуан, която е една от най-ценните реликви на манастира.
Светецът е живял през XIX век. Казвал, че целият свят страда и ще страда в бъдещето още само заради липсата на две малки неща – смирение и любов към ближния. Ако те са налични на Земята, всички войни ще спрат и ще настане рай.
„От любовта към ближния идва любовта към Бога. Хората не се учат на смирение и поради своята гордост не могат да получат благодатта на Светия Дух. Поради това целият свят страда", казвал аскетът.
Неземна сила
Той роден като Семьон Иванович Антонов през 1866 г. в руското село Шовское, Тамбовска губерния. Още като юноша се отличавал с добро здраве и изключителна физика: с голи ръце можел да вземе горещия тиган от печката и да го сложи на масата, а с юмрука си разцепвал дебела дъска. Носел тежки товари и издържал еднакво добре и на студ, и на жега. Хранел се малко, но въпреки това работел много.
През 2016 г. Църногорският манастир получи частица от мощите на светията.
Явление
На 19-годишна възраст му се явила Пресвета Богородица, и той решил да постъпи като послушник в Киево-Печорската лавра, но баща му държал първо да отбие военната си служба, която Семьон изкарва в Санкт-Петербург в инженерен батальон. След като се уволнил от армията, през 1892 г. заминал за Атон и станал послушник в манастира „Свети Пантелеймон”.
Изкушения
Скоро той получил от Божията майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна” (молитва, която без особено усилие на волята сама се извършва вътре в сърцето на
човека, привличайки там и вниманието на ума – б.р). Въпреки това младият послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Семьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават благодат, която обикновено се дава само на съвършените.
Реставрираният роден дом на светеца
Аскет
При монашеското си пострижение през 1896 г. послушникът Семьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исусовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки от по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години. Една нощ въпреки всички старания молитвата не се удавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва. Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество.
Самоосъждане
Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието и чрез съзнанието за своето недостойнство.
Спасение
От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характерът на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”.
След повече от 40 години отшелнически живот преподобният Силуан почива на 24 септември 1938 г. След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” на Атон. Част от неговите мощи са в манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Великобритания.
Наследство
Приживе светецът оставя много свои записки. През 1952 г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний в книгата „Старецът Силуан“. Тя е преведена на повече от 25 езика, включително и на български.
Най-автентичният монах на XX век
Така нарича свети Силуан Атонски католическият богослов Томас Мъртън.
Светецът е популярен в целия християнски свят. Във Франция през 1990 г. е създаден манастирът „Свети Силуан Атонски“ в градчето Сен-Марс-де-Локен, на 200 км югозападно от Париж. В Мюнхен има параклис на негово име, който принадлежи на Румънската православна църква. Естонският композитор Арво Пярт през 1991 г. създава произведение, наречено „Песента на Силуан“. На 26 ноември 1987 г. Светият синод на Вселенската патриаршия решава „старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.
Руската православна църква го вписва в месецослова си през 1992 г. А през 2016 г., по повод 150 години от рождението му, е решено в родното му Шовское да се издигне паметник и е извършена реставрация на родния му дом.
