Т ой променя политиката, правото, дипломацията и отношението към държавното управление. Николо Макиавели сервира истината без никакви подправки и с неповторим цинизъм. Той казва, че експлоатацията е нещо съвсем нормално, а лъжите, предателствата и измамите са напълно приемливи и дори необходими. Макиавели показва политиката, каквато всички познават, но предпочитат да не забелязват и да не коментират. Неговото простичко правило е, че целта абсолютно винаги оправдава всички средства за постигането й.
Флоренция
Николо е роден в благородническо семейство в сърцето на италианския Ренесанс – Флоренция, през 1469 г. Смята се, че от XIII век семейството на Макиавели пряко или косвено управлява Флоренция, която е със статут на автономно владение. Бащата бил адвокат, но не се радвал на особено уважение и често бил пренебрегван от всички, включително от собствения му син. Причината била изключително прозаична - Бернардо Макиавели бил беден. Цялото състояние на фамилията идва по майчина линия. Бернардо обаче притежава огромна библиотека и поставя задача на Николо да прочете всички книги там. Но младежът пренебрегва задачата. Предпочита да учи избирателно.
Влияние
Огромно влияние върху Макиавели имат проповедите на доминиканския монах Джироламо Савонарола. Той има магнетично излъчване и тълпата го обожава. Печели почитатели с речи за любовта, справедливостта и равенството. Николо е впечатлен, но в съвсем друг аспект. В неговия труд „Владетелят” Джироламо присъства като „безопасния пророк, който трябва да загуби”. Савонарола е осъден като еретик и обесен. След това тялото му е изгорено. Само няколко дни по-късно от морето на предателства и интриги изплува името на Макиавели. Той е назначен за секретар в правителството на града-държава на длъжност, която в днешно време е аналогична на министър на външните работи. Николо е само на 29 г. и няма абсолютно никакъв опит или образование, свързани с дипломацията.
Задкулисие
За обществото това е необяснимо, тъй като интригите на Макиавели остават скрити, но крайният резултат е безспорен и е изцяло в негова полза. За един ден той се превръща във втория най-влиятелен човек във Флоренция. Впоследствие Николо убеждава Пиеро Содерини, който управлява полиса, да изгони всички чуждестранни наемници и да организира местна полиция, която да налага властта. Ръководството й е поверено изцяло на Николо и така той получава фактическата власт.
Следва изключително динамичен и интересен период от живота му. Макиавели кръстосва цяла Италия. Той е чест гост на папата във Ватикана и се превръща в любимец на Чезаре, най-влиятелния от династията на Борджиите.
От този период е един от най-известните трактати на Макиавели. В „Как да се справим с бунтовниците“ той е силно повлиян от кървавото управление на Чезаре Борджия. Николо няма нищо против огромния брой жертви, но успява да формулира теоретични философски постулати. Според него няма голямо значение дали ще избиеш бунтовниците, докато потушаваш бунта. Единственото нещо, което има значение, е печалбата за владетеля или казано с други думи – бунтовниците трябва да бъдат пощадени единствено и само ако това носи печалба на владетеля, но и безогледните убийства също били вредни, ако не носят пари. Смъртта по симпатии или за отмъщение било най-безсмисленото нещо на света.
Папата
През 1503 г. Макиавели пристига в Рим, за да участва в конклава, който избира новия папа. Свидетелствата за действията на Николо са откъслечни. Неговото влияние остава скрито, но е факт, че избраникът на Макиавели става папа Юлий Втори. Събитията се превръщат във връх на задкулисното интригантство на Николо. Ключовата подкрепа идва от Чезаре Борджия, а същият той малко по-късно е заклеймен като най-голям враг на Светия престол. Ужасяваща буря се стоварва върху Борджиите. Те са смазани под влиянието на доскорошния им любимец Николо Макиавели. След предателството на друг техен приятел - папата, Чезаре Борджия е арестуван и хвърлен в тъмница. Най-щастлив от събитията се оказва Макиавели, който пише радостна поема за необходимото изгнание на „бунтовника срещу Христос”.
За своя престой на поста Макиавели успява да осъществи цели 40 дипломатически мисии. Периодът, за който се случва това, е само 14 години.
През 1512 г. Флоренция се разпада под натиска на испанската армия. Папа Юлий Втори дава своята благословия за нашествието. Макиавели е арестуван и измъчван. Обвиняват го в конспирации и интригантство. Той е пратен на заточение. Борджиите са окончателно пометени.
Медичите
На власт се връщат Медичите. През 1513 г. начело е кардинал Джулио де Медичи. Той се обгражда с богати и влиятелни хора, които единодушно му дават съвет да реабилитира един умен и находчив философ – Николо Макиавели. Първоначално той е използван, за да помага в разрешаването на проблемни заеми и банкрути, но ролята му бързо става решаваща. През 1520 г. става официален историк на Флоренция. Той решава задкулисно кой какъв пост да получи. По-късно през същата година папа Лъв Х решава да даде цялата власт на Макиавели. Той получава задача да изработи устройството и правилата за функциониране на Флоренция. След смъртта на Лъв Х Николо отново се развихря. След серия от мисии и интриги на Светия престол се възкачва кардиналът на Николо – Джулио де Медичи, който приема името Климент VII.
Николо триумфира. Той пише, че денят му започва с разходка в парка и продължава с пиене и хазарт до зори. Но този път той се подхлъзва. Услугите, които прави за Медичите, се оказват напразни. Отстраняват го от властта. Макиавели се разболява и на 21 юни 1527 г. най-великият комбинатор за всички времена умира. Гробът му е в църквата „Санта Кроче“ във Флоренция, където са положени най-великите й граждани и всички от клана Медичи.
