- Д-р Илиева, какви пациенти ви търсят най-често и с какви проблеми?
- Търсят ни хора от най-различни възрастови групи. Ние работим твърде ограничено с малки деца. С тийнейджъри работим в областта на гръбначните изкривявания и при всякакви видове травми, разбира се. Иначе пациентите ни са от 18- до 95-годишна възраст. Не мога да кажа коя група е по-голяма. От гледна точка на проблемите, които имат, преобладават тези с опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Травми също имаме доста, като те са различни според отделните сезони, но действително наблюдаваме сериозен травматизъм. Основно той е свързан с велосипеди, тротинетки, ски и след претърпени катастрофи. При нас идват пациенти за профилактика или в много начален стадий на някакво заболяване, но идват и много тежки пациенти и ние обслужваме пациенти в инвалидни колички, които изобщо нямат възможност за движение.
- Как решавате при кого каква терапия ще има най-добър ефект и влияят ли технологиите във вашата работа?
- Във физиотерапията има много широк кръг физикални фактори, които трябва да се комбинират творчески. Апаратите се развиват, стават високотехнологични. При нас за момента не стои въпросът за някакво приложение на изкуствен интелект например. Тази област се развива на места, където има роботизирана рехабилитация. Апаратурата обаче се развива, както във всяка сфера. В областта на супериндуктивната магнитотерапия и лазертерапията нещата наистина се развиха сериозно и апаратите дават много добри резултати.
- Доста хора правят физиотерапия заради шипове, какво може да разкажете по тази тема?
- Специално в тази област в последните 15-20 години се развива терапията по отношение на остеофитозата на калканеуса или по-популярно казано шипове в петата. След като други методи са изчерпани, използваме апарат за ударно-вълнова терапия. В основата на този апарат стои механична енергия, която ние прилагаме с определена честота и с накрайници, които дават различна дълбочина на приложение. Общо взето при нас попадат пациенти, които са опитали други неща и те не са сработили. Тогава прилагаме тази терапия, която мога да кажа, че дава доста добри резултати. Ударно-вълновата терапия е предназначена за лечение на остра и хронична болка. Този апарат е от ново поколение и работи на принципа на високочестотни ударни вълни, смята се, че може да замести някои инвазивни процедури.
- Има ли някакви противопоказания?
- Зависи от пациента. Някои не могат да понесат самата терапия. За тях тя е твърде драстична, изпитват болка и чувстват дискомфорт. Освен това има пациенти, които приемат антикоагуланти – лекарства за разреждане на кръвта – и при тях има опасност да се получи кръвоизлив. Особено при по-възрастни пациенти. Невинаги се случва, но предварително преценяваме пациентите. Невинаги това е най-доброто за всеки.
- Какви други методи използвате, за да сте полезни при проблеми на опорно-двигателния апарат?
- Кинезитерапията е задължителна част, която съпътства нашата дейност. Особено при възстановяване след фрактури. Механотерапията работи с набор от апарати, които се наричат артромоти. Те се използват за пасивно раздвижване на крайници. Когато пациентът не може сам волево заради болка и ограничение, апаратът е този, който движи засегнатия крайник под определен ъгъл, с определена посока и интензитет. Имаме пациенти и след претърпени инсулти. Разполагаме с апарати за раздвижване на раменна става, лакътна става, гривнена става, пръсти, тазобедренна, колянна и глезенна става.
- Как отчитате резултатите от вашата работа, особено при някои по-тежки случаи, при които не може да се говори за пълно излекуване?
- За нас оценката за подобрението е свързана с това какво качество на живот осигуряваме на пациента след терапията. Дали той може да се самообслужва; дали повишаваме нивото на самообслужване; какво разстояние може да извърви с помощно средство или без помощно средство; каква е силата на мускулатурата, която сме успели да постигнем с кинезитерапията; колко стъпала може да изкачи сам или с помощ... Това са критериите, по които оценяваме нашата успеваемост. Ние сме силни в подобряването качеството на живота.
- А с кои други области от медицината най-успешно сътрудничите?
- Имаме допирни точки с абсолютно всички специалности. Много пациенти ни изпращат колегите уши, нос и гърло. Те са с хронифицирали синузити, продължителни хреми, алергии. Намират ни и мъже със заболяване на простатата – простатит. При тях също се прилага ударно-вълновата терапия и в последните години работя много активно в тази област. Има гинеколози, които ни изпращат жени след или преди раждане, когато подготвяме мускулатурата за раждането. Старата генерация акушер-гинеколози обаче определено имаха много по-голям афинитет към физиотерапията. В „Майчин дом“ дори единият етаж е бил само физиотерапия. Между другото проф. Щерев в своята клиника си направи физиотерапия. Най-тясно обаче си сътрудничим с ортопедите и невролозите.
- Как конкретно помага механичната сила при простатит?
- В зависимост от параметрите, които настройваме на апарата, действието е противовъзпалително. Освен това при простатите много често се получават калцификации, каквито има и на петите. Това е заболяване, което засяга млади мъже между 25 и 45 години. Простатитът е хронично възпаление на простатната жлеза, което може да влоши качеството на живот и представлява голям терапевтичен проблем. Трудно се лекува, защото простатата е жлеза, която е лошо кръвоснабдена. Антибиотиците трудно проникват в тъканта на простатната жлеза поради това лошо кръвоснабдяване. И всъщност едно от нещата, които се опитваме да направим с ударно-вълновата терапия, е да повлияем локално с механичното действие върху кръвообращението и да може, човек като пие антибиотик, той да стигне до точно определеното място. Моите пациенти всъщност правят точно това и идват, когато имат назначено от уролог антибиотично лечение и съвместно с него правим и терапията.
- Казахте, че този апарат се използва от около 20 години, има ли нещо по-ново, което дава още по-добри резултати?
- Има. Този, с който в момента работим в отделението към 14 ДКЦ в София, се нарича апарат за радиална ударно-вълнова терапия. По-новите апарати работят с фокусирана ударна вълна. Те са по-добри в смисъл, че действието им е по-локално и на по-голяма дълбочина, но са по-скъпи. От порядъка на 50 000 лева и нагоре.
- Кога може да се говори за профилактично използване на физиотерапията?
- Не бих казала, че въобще може. Профилактично може да се правят процедури при хора, които вече имат хронични заболявания на носоглътката – синузити, ринити т.н. Някои от нашите пациенти си идват рано есента, за да може да направим някаква терапия. Профилактично се работи и с гръбначните изкривявания при деца. Когато има начална фаза на сколиоза и някакво изкривяване това, което правим като кинезитерапия е своеобразна профилактика, за да не прогресира увредата. А знаете, че от доста време се коментира, че с промените в начина на живот, от обездвижването, все по-често се срещат такива проблеми. Говорено е доста и за тежките раници на учениците и т.н. В областта на кинезитерапията като профилактика е двигателната активност на всеки човек. Тоест, ако се направи програма за конкретния човек, с която той да поддържа здрава и добре балансирана мускулатура на гърба и на корема, това ще му спести болки в гърба, врата и т.н. Но няма апарат, за който да кажа, че е хубаво с него от време на време да се прави курс, който да предпазва от нещо. При шиповете също профилактиката е свързана с движение и лечебна гимнастика, но апаратните процедури работят, когато има някакъв проблем – болка и възпаление.
- Вие лично как си избрахте тази специалност?
- Прагматично. Честно казано аз не очаквах да има толкова много пациенти. Преди това съм работила обща медицина и спешна медицина. Казвам прагматично в смисъл, че търсех по-малко натоварване, след като се родиха децата ми, които са близнаци. Търсех специалност, в която да няма дежурства и да имам свободни уикенди. От такава гледна точка. Освен това физиотерапията е специалност, в която натоварването не е като в хирургията и кардиологията. Честно казано обаче се надявах да няма толкова пациенти, а се оказа, че имаме страшно много пациенти.
- А как стои въпросът с оборудването и финансирането на отделенията по физиотерапия към различните лечебни заведения и достатъчно ли са те?
- Мисля, че да. Има много места, на които хората могат да потърсят помощ със средствата на физиотерапията. Мисля, че България е напреднала по отношение да достъпността до този вид здравна помощ. Дори нашата здравна каса покрива пакет за физиотерапия, а доколкото ми е известно, без да съм напълно сто процента сигурна, на повечето места в Европа и в Щатите само допълнително здравно осигуряване покрива това нещо.
- Колко е важно движението за възрастните хора?
- За възрастния човек движението е спасение. След 50-годишна възраст мускулатурата ни отслабва след всяка следваща година от живота ни. Това е естествен процес. И единственият начин да се поддържа мускулатурата е чрез гимнастика и упражнения, които наистина са спасение. Знаете, че има много случаи, при които пациентът е преживял някаква операция, която може да не е чак толкова сложна – някаква коремна операция от херния или жлъчка например. Той след това не може да стане и в крайна смета загива не заради операцията, не заради проблема, довел до нея, а заради това, че се залежава и не може да продължи живота си. Причината за това е, че преди самата операция той не се е погрижил достатъчно за мускулите си. Хората си мислят, че като се разхождат в парка, това им е абсолютно достатъчно. Това не е вярно. Мускулатурата на човека работи по такъв начин, че ако не се тренира аналитично, тоест отделните мускулни групи по съответния начин, тогава тя е слаба и не може да поеме своите функции. Затова и по-горе казах, че това всъщност е много важна профилактика.
- Може ли да споделите конкретни упражнения?
- Упражненията не се разказват. Гимнастиката се показва. Много е важно хората да ги видят от специалист. И не просто да видят, а да опитат. Защото всеки пациент е различен, мускулатурата му е различна, движението на ставите му е различно... Дори умственият му статус е различен. Важно е за нас да преценим съответния човек дали ще може умствено да се справи с определената последователност на упражненията, броя на повторенията, ъгъла, под който се правят. Така че индивидуалните занимания с възрастните пациенти са изключително важни.
Това е тя:
Завършила е Медицинския университет в София
Има две специалности – обща медицина и физиотерапия
Работила е 4 години като асистент в отделението по физиотерапия на Александровска болница
В момента е началник на едно от най-добрите общински отделения по физиотерапия и рехабилитация в 14 ДКЦ в кв. „Иван Вазов“ в София
Людмил Христов
