В прочутия някога винарски град Мелник има хилядолетна традиция – тук виното е на почит. Макар че от някогашните 7000-8000 жители днес в най-малкия български град са останали 280, наближи ли 14 февруари – Трифон Зарезан, къщите за гости и избите под тях се изпълват с туристи от близо и далеч.
Тайната на винения еликсир се крие в широката мелнишка лоза, специфичната почва на лозята около Мелник, но най-вече на лозарите и винарите, чийто майсторлък се предава от поколение на поколение.
Заслуга
Някогашните дубровнишки търговци от древния град Рагуза на Адриатика (днес Дубровник) имат главна заслуга мелнишкото вино да се прочуе по света. Лично цар Иван Асен II през 13-и век дава право на тамошните търговци свободно да въртят търговия с България. По-късно правата им са скрепени с договор от цар Михаил Асен. Така дубровнишките търговци откриват свои представителства в Мелник и оттук тръгват кервани с вино по суша и по море.
Старият Мелник
Последват ги търговци от Венеция, Солун и Банско. Виното е разменната монета, с която местните жители търгуват с Франция, Великобритания, Испания, Италия. Два пъти седмично керваните с вино тръгват от Мелник в мехове, натоварвани на камили, мулета, катъри и коне. Този своеобразен празник на града се оглася от гайди и кавали, тамбури и тарамбуки. Момите закичват калпаците на керванджиите със здравец, индрише и зокуми.
Виното прославя името на града из цяла Европа, присъства на трапезите не само на българските ханове, боляри и боили, но и на английски лордове, венециански дожове, френски херцози.
Фамилия
Най-голямата възрожденска къща в България е Кордопуловата в Мелник. Построена е през 1754 г. от богатия мелнишки род Кордопулос (Кордопулов), чийто произход остава неясен и до днес – гръцки или български е?! Последният представител на фамилията е Манолис Кордопулос или Манол Кордопулов. Изключително начетен човек с отличен търговски нюх, той завършва винопроизводство във Франция, получавайки най-доброто за времето си образование. Манол бърза да се върне в Мелник, за да модернизира технологията за производство на вино, както и целия винен отрасъл.
Кордопуловата къща
Кордопуловата къща е на 4 етажа, като първите два са градени само от камък. Размерът на гостната е цели 90 квадратни метра, съчетание на 3 стила - български, венециански и ориенталски. Таванът е дърворезба с голям квадрат, богато украсен с цветя и с геометрични елементи, като в самия му център е слънцето. Пресъздадено чрез 12 елемента, символизиращи 12-те месеца и 12-те апостоли. Красивите сводове над гардеробите са рисунки на гроздове от различни сортове.
Старият Мелник
В кьошката, т.е. на кьоше, се посрещат също гости, но когато са по-малко. Тук в миналото се провеждали търговските преговори. На лятната тераса има засадено дърво, което показва местоположението на Мелник на картата. Любопитното е, че Виенската филхармония е свирела не един път в Кордопуловата къща.
Лабиринт
И тогава, и сега гъстото мелнишко вино се поставя в огромни бъчви, които се нареждат за съхранение в избата под къщата. А тя представлява лабиринт от тунели, прокопани на ръка в скалата. Те са и естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса. Малки отвори, пробити в тунелите, осигуряват необходимата вентилация на помещенията.
Най дългият тунел е 150-метров (според друг източник 80-метров). В избите могат да се поберат 300 тона вино, като най-голямата бъчва побира 12,5 тона. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона.
При откриването на Айфеловата кула през 1889 г. Манол Кордопулов е на Световното търговско изложение в Париж. Нашите винари закъсняват и за тях е отреден краен павилион. Интересът към мелнишкото вино е нулев, докато един ден край щанда минава варненският гайдар Коста Раданов, който е в Париж на път за Америка. Писва гайдата на варненеца, облечен в българска носия, стъпил върху бъчва с вино. Привлечени от музиката, край шатрата се струпва много народ, а в паузите между две мелодии Коста Раданов налива вино от привързания към гайдата си мях, подканяйки хората да опитат от еликсира. По цялото парижко изложение се разчува за мелнишкото вино. Кордопулов е затрупан с безброй поръчки и като ги сметнал, разбрал, че за да ги изпълни, ще са му нужни 184 години!
Тайник
Манол Кордопулов неведнъж приютява Яне Сандански, за него и четниците той прави тайник, маскиран зад долап, през който Яне Сандански и хората му бягат от турците през тунела между бурета с вино. Излизайки на просторна тераса, комитите потъват в гората. Терасата е и огромен слънчев часовник. От нея се виждат и останките на църквата Света Варвара – личен храм на Кордопуловия род.
Старият Мелник
Когато през Балканската война отряд от Македоно-одринското опълчение освобождава Мелник, бягащите османци обесват Манол Кордопулов. След смъртта му къщата е наследена от жена на име Агнеса – вероятно негова сестра или прислужница. Агнеса се омъжва за Георги Цинцара, но двамата остават бездетни. Те осиновяват племенника си Гавраил, който е бащата на Никола Паспалев, сегашния стопанин на къщата.
Случка
Прочутият писател Артър Конан Дойл участва във Втората англо-бургска война в края на XIX век. По-късно той описва любопитна случка: „...На 15 октомври 1899 г. брониран влак с британски войници се придвижва в района на град Коленсо. Един от отрядите бурски командоси доброволци е съставен от над 50 български комити „нишанджии” (снайперисти) от Македония. Те заемат позиции, маскирани по трасето на брониран влак. Когато той преминава край тях, няколко души изпълзяват на пътя и за броени минути разглобяват релсите, отрязвайки пътя на влака към отстъпление.
Мелнишко вино
Във вагоните са около 900 дъблински военни фузилери и други военни части. Между тях е и младият лейтенант военен кореспондент Уинстън Чърчил. Композицията е пресрещната и нападната от друг бурски отряд. Машинистът дава заден ход на локомотива, но бронираният влак дерайлира в участъка с разглобените релси. Чърчил попада в плен на комитите. Вечерта е нахранен и нагостен с мелнишко вино от мехове. На сутринта Чърчил е освободен да си ходи по живо, по здраво. На изпроводяк комитите му казват: „Ние не сме убийци. Прав ти път и повече да не си стъпил тук“.
Чърчил през 1895 г.
Вече като премиер на Великобритания Уинстън Чърчил редовно поръчва по половин тон отлежало мелнишко вино, което му е доставяно в Лондон. На сватбата на сина си червеният еликсир уважително присъства на трапезата пред знатните гости.
Румен Жерев
