- Г-жо Димитрова, каква е ролята на логопеда и какво представлява всъщност логопедичната терапия?
- Логопедията е интердисциплинарна наука, която обединява знания от медицината, педагогиката, лингвистиката и психологията. Логопедите са специалисти, които извършват диагностика, превенция и терапия на редица нарушения, сред които артикулационни нарушения при деца и възрастни, езикови нарушения, нарушения на плавността на речта (запъване, заекване, тахилалия, брадилалия), дислексия, речеви-моторни нарушения, гласови нарушения, комуникативни нарушения при детска церебрална парализа, слухова патология или емоционално-поведенчески разтройства, комуникативни нарушения при цепнатини на устната и небцето и др. Логопедичната терапия включва развитие на артикулационен праксис, дихателни упражнения, логопедичен масаж, фонационни упражнения, развитие на фина и обща моторика, развитие на когнитивни процеси, обогатяване на пасивен и активен речник, развитие на фонемно осъзнаване, усвояване на умения за разказване, ограмотяване и подготовка за училище.
- Увеличават ли се или намаляват проблемите с артикулационните способности и проблемите с общуването при децата?
- Всяко дете се развива строго индивидуално, но за съжаление броят на децата с артикулационни нарушения и изобщо с всички говорни и езикови нарушения расте. Причините са много, като основни според мен са липсата на жива комуникация между връстници и между деца и родители, прекаленото екранно време в ежедневието на децата, което започва твърде рано, още в ранното детство, когато детският мозък се развива с изключителни темпове и неглижирането от страна на родителите на очевиден дефицит, тоест ненавременна консултация с логопед.
- Какви са конкретните причини, за да бъде потърсено компетентното мнение на логопед и да се окаже необходимата логопедична подкрепа?
- Причините да бъде потърсена консултация с логопед са много, но най-често това се случва при нарушена артикулация (звукопроизношение), заекване, липса на реч, езиков дефицит вследствие на медицинска патология, обучителни трудности и други.
- Кога един родител трябва да потърси съдействие от логопед?
- Преди години беше прието, че консултация с логопед се осъществява след навършени три години, но това вече отпадна и все по-малко колеги поставят такова условие. Предучилищната възраст, тоест от 0 до 6 години, е най-подходяща за диагностика и последваща терапия. Понякога консултация с логопед е необходима и в кърмаческа възраст, ако детето не може да засмуква и съответно да се храни.
- Какви са спецификите при работата с децата в отделните възрасти? Повече деца с говорни или с други проблеми срещате в практиката си?
- Аз работя с деца със специални образователни потребности (СОП) вече петнадесет години. В практиката си се срещам с деца с различни диагнози и потребности, но все по-често говорните проблеми се оказват вторични при тях. Те са следствие от по-сериозна медицинска диагноза. Всяка възраст се характеризира с различни потребности, които се различават много при децата със СОП и останалите деца. Всяко дете изисква индивидуален подход и адаптиране на материала според нивото и възможностите му. Точно това адаптиране е ключът за постигане на добри резултати в детското развитие.
- Какво е най-важно да се промени в предучилищното образование, за да се диагностицират навреме децата със специални образователни потребности и с тях да се работи ефективно?
- Благодаря ви за този въпрос! Концепцията за приобщаващото образование се разви значително през годините. Идеята е добра, но на този етап не е ефективна. Смятам, че специалистите в предучилищното образование, а и в училищното са твърде малко и това води до сериозни пропуски и невъзможност да се осъществи смисълът на приобщаването. Най-напред трябва да се провежда ранен скрининг на всички деца, които постъпват в детска градина и това би довело до навременно диагностициране и съответно терапия на децата, които имат нужда. Това е невъзможно без достатъчно квалифицирани специалисти във всяка детска градина.
- В системата на българското образование очевидно има доста проблемни зони. Какъв дял от тях заемат въпросите за децата със специални образователни потребности (СОП) и колко според вас е минимумът от време, в което те трябва да работят със специалисти в различните етапи от своето развитие?
- Въпросите за децата със специални образователни потребности заемат сериозен дял от проблемите в българското образование. Както вече казах, няма необходимият ресурс за осъществяване на приобщаващото образование. Липсата на достатъчно специалисти води до трудности на всички нива - деца, учители и родители. Децата страдат, родителите се чувстват в безизходица, а учителите не успяват да взаимодействат ефективно с класа или групата поради липса на специална подготовка (образование), при наличие на деца със СОП. Но ако до началния учител или до учителя с предучилищна педагогика има нужната подкрепа в лицето на ресурсен учител, логопед, психолог, тогава взаимодействието би било ефективно. Децата със специални образователни потребности се нуждаят от различно време за работа със специалист, както и от различни специалисти. Едно има нужда от логопед, друго от психолог, трето от ерготерапевт, четвърто от подкрепа в учебния процес (ресурсен учител), а някои от всички тях. Има деца и то немалък процент, които се нуждаят от ежедневна терапия и строго индивидуален и адаптиран подход.
- Има ли възрастни, които се нуждаят от логопедична терапия и защо?
- Разбира се, че и възрастни хора се нуждаят от логопедична терапия. Причините могат да бъдат различни, но най-често са при пълна или частична загуба на реч, вследствие на мозъчни увреди (вродени или придобити), като например след инсулт или травми, при заекване или просто за работа над диалект, в случаите, когато професията на индивида го налага.
- На какво се дължи липсата на точно и правилно изразяване дори при очевидно интелигентни и образовани хора, включително и от политическия елит?
- Тенденциите са към увеличаване на случаите на образовани хора, които не могат да се изразяват точно и правилно. Това може да се дължи на редица фактори, но най-често срещаните са физиологични (вродена или придобита малформация), функционални (неефективна дейност на даден орган, отговорен за говорната продукция), както и психологически - ниска самооценка и самочувствие. От последното идва прекомерното притеснение и изказът страда. Всички тези фактори нямат нищо общо с интелекта и образованието на даден индивид.
- Какви са най-новите тенденции във вашата работа?
- Най-новите тенденции в моята работа са комбинирането на редица методи и подходи, съобразени с индивидуалните особености на всяко дете. За да бъда ефективна, залагам на комплексното въздействие над децата с елементи от Монтесори терапията, Валфдорската педагогика и адаптирани логопедични и психологични техники. Всичко това провокира детския интерес и при постоянство дава видими резултати.
- Може ли да дадете примери с упражнения, които хората с говорни нарушения да могат сами да практикуват, за да подобрят своята реч?
- На първо място всеки човек, който е с говорни нарушения, трябва да се консултира с логопед. Невинаги е подходящо и ефикасно хората сами да практикуват упражнения у дома. Ако логопедът прецени, той трябва първо да ги демонстрира и обясни и след това да се провеждат регулярни консултации, за да се оцени напредъкът. В домашни условия могат да се правят артикулационна гимнастика, дихателни упражнения, четене на глас и др.
- За един логопед по-лесно ли е да открие таланти и специални заложби в децата и как те трябва да се стимулират и развиват?
- Определено за един логопед е по-лесно да открие и развие таланти и заложби у децата. Тяхното развитие трябва да става плавно, без натоварване, под формата на игра и съчетаващо различни педагогически подходи, които да правят дейността интересна и забавна. Детето трябва да бъде водещо, тоест чрез задълбочено наблюдение, да не се изпускат така наречените сензитивни периоди на развитие (етапи, в които детето проявява интерес към дадена тема). Точно в тези периоди обучението е най-лесно, бързо и продуктивно.
Това е тя
Мария Димитрова е магистър логопед
Има магистърска степен и по детско-юношеска психология
Монтесори учител и терапевт
Работи като логопед в ДГ 134 „Любопитко“ в София, в която има четири специални групи за деца със СОП
Людмил Христов
