Т я е най-властната жена в света в продължение на десет години, като се започне от 80-те на миналото столетие. В този период е принудена да лавира между Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Маргарет Тачър е силна и честна, способна да прояви твърдоглавост, но и да влезе в положението на противника, честолюбива е, но невъзмутима и хладнокръвна. Желязната лейди достига най-големия връх във властово отношение и постига това само благодарение на целеустремеността си.
Нейните бавни, малки стъпки по стълбата на властта започват от бедняшка среда. Това начало изглежда немислимо за постигане на толкова висока цел. Но тя прави невъзможното: дъщерята на собственик на две бакалници, възпитана в дом без вътрешен водопровод, има безразсъдството да се втурне в надеждно защитената крепост на мъжката власт и да стане министър-председател в Обединеното кралство. И всичко това – благодарение на нейните амбиции и вродения й ораторски дар.
Проницателността и съсредоточаването в дадена цел помагат на Тачър да се възвиси до лидерството в английската партия на торите (консерватори), а нейната целеустременост и честолюбие позволяват да остане във властта по-дълго от всеки друг британски лидер в XX век.
Ставайки първата жена министър-председател на Великобритания, Тачър, както и е очаквала, среща на пътя си много прегради – обичайния набор за съпротива срещу всеки женски лидер, проникнал в бастиона на традиционно мъжката власт. Но както се оказва скоро, Тачър творчески използва законодателството, за да постигне повече, отколкото трима нейни предшественици, взети заедно. Тя върти щурвала на потъващия кораб на държавната икономика по-умело и ефективно, отколкото биха могли да си представят нейните противници, че и поддръжници. Тя е способна на това, защото се опира върху нерушимата вяра в себе си, в своето умение да вижда и прогнозира нещата.
Философия
Лейди Тачър, която е произведена в титлата „Орден на жартиера”, оставя неизличими следи в историята на страната и влияе на начина на мислене на цялото британско общество, но може би най-голямо наследство тя оставя за амбициозните млади жени лидери, които искат да следват нейните стъпки.
Маргарет Тачър идва във властта с философия, основана на осъждане на правителството, и с ясно и прагматично отношение към произхождащите събития. Тези уникални качества тя взема на въоръжение, за да раздвижи мудната и ограничена машина на политическата система. Болшинството отдавна назначени бюрократи я ненавиждат, но и се плашат от нея. И има защо. Желязната лейди показва, че няма да стои със скръстени ръце. Още в самото начало тя се осмелява да бъде различна, защото нейният баща й е насаждал всеки ден капка по капка убеждението, че всичко ще бъде идеално, ако тя не е „като всички”. Тачър обича да цитира Софокъл: „Стига един път жената да бъде поставена наравно с мъжа, за да започне да го превъзхожда”. По мнението на много политически дейци по света тя е живото доказателство за истинността на този афоризъм. Тачър оглавява правителството, когато страната е в тежко положение, на границата на катастрофа. „Тачеризмът” е нейното наследство.
То характеризира нейните принципи и философски подход към „народния капитализъм”. Тя претворява в живота своята философия „тачеризъм”, благодарение на настойчивата си, но практически осъществима стратегия. Тя продава за 30 млрд. долара акции на Британските телесъобщения, Британските авиолинии, „Ролс-Ройс” и други национализирани предприятия на частни лица. След това отделя голяма енергия за откъсването на правителството с бизнес занимания и връща на много трудещи се собствените им домове. Нейното правителство взема решение да продаде над един милион единици обществени сгради на жителите в средата на 80-те, като по този начин общото количество на домовладелците в Англия се увеличава от 52 до 66 процента (само 63,9 процента американци за пример са имали собствени жилища през 1988 г.). Тачър поставя инфлацията под твърд контрол, рязко ограничава властта на профсъюзите и ускорява темповете на икономическия ръст.
Алфред Робъртс – бащата на Маргарет, който й е дал тези толкова ценни насоки в живота, довели до това тя да се превърне в един незабравим лидер, имал твърдото схващане, че „неподходящите” ръководят хората, а „паразитите” ги следват във всичко. Въпреки това я учи „никога да не следва тълпата, а да я води след себе си”. Семейство Робъртс водили суров живот – не само защото набожният татко проповядвал идеите на аскетизма, но и защото парите никога не достигали. В квартирата на бъдещата баронеса, както вече споменахме, нямало нито гореща вода, нито тоалетна. По-късно нашата героиня ще бъде наричана с различни имена: Умницата, Зубрачката и т.н. По-късно към тези прякори ще бъде добавен още един, с който ще я познава целият свят: Желязната лейди.
Маргарет завинаги съхранява симпатия към средата, от която е произлязла. С това се обяснява фактът, че важен елемент от концепцията на тачеризма става провъзгласеното от нея „връщане към викторианските морални ценности”: уважение към семейството и религията, закон и порядки, пестеливост, акуратност, трудолюбие.
Епитети
Маргарет Тачър е жена прилагателно. Какви ли не епитети е имало около нейното име! Наричали са я „Желязната лейди“, „най-силната жена на Европа”, „велик министър-председател и велика жена”, „тормоз за Европа”, „най-силният мъж в НАТО”, „най-добрият и единствен мъж в британския кабинет”, „железният мъж”, „вещица, която може да преобърне всичко за един ден”. А през 80-те прозвучава даже една такава фраза: „Великобритания притежава две съкровища, едното е нефтът, другото – Маргарет Тачър”.
Силните жени привличат мъжете като магнит и едновременно с това ги плашат. За Денис Тачър – съпруга на Маргарет, това не се отнася. Приятелите му завиждат, че е намерил жена, която не прави опити да го разори с безкрайни обиколки по магазините. Тя не е забравила беднотията, в която е израснала. Прави сама ремонта вкъщи, докато си почива от учебниците по право. Старите завеси със замах се превръщат в подплата за новото зимно палто, което си шие.
И без никакви угризения домакинята предлага на семейството си вчерашната храна – така де, няма да се изхвърля. „Пестеливост и още веднъж – пестеливост”, обича да повтаря Маргарет. Под този девиз тя става министър-председател на Англия и връща страната в групата на световните лидери. Това, което е добро за семейството, се оказва добро и за Великобритания. Ще роди и един афоризъм: „Всяка жена, разбираща проблемите, които възникват при управлението на дома, може да разбере проблемите, които възникват при управлението на страната.”
Темперамент
Маргарет Тачър е интуитивен екстраверт, склонен към внимателно обмисляне на всичко. За разлика от болшинството други жени по света, които взимат решения въз основа по-скоро на чувствата си или на емоционални състояния, тя залага на мисленето и рационалните методи за решаването на всеки проблем. Преминавайки пълен курс на образование като учен, Тачър използва получените знания в по-нататъшния ръст на своята кариера. Тя винаги е систематична и избягва двусмислените обсъждания, независимо за какво иде реч. Предпочита да взима самостоятелно решения и да рискува, вместо традиционния политически подход „ще почакаме и ще видим”. С други думи Тачър предпочита да завършва това, което е започнала, вместо да го отлага във времето. Тя е много уверена в способността си да анализира проблема и самостоятелно да решава как да го преодолее и никога не се притеснява, че на някой този начин на мислене и поведение не му изнася.
Повечето женски лидери имат проблем с имиджа – няма как, мъжете по презумпция винаги подценяват жените. Те са длъжни да се доказват непрекъснато пред силната опозиция. По традиция не се предполага, че жените ще встъпят в борба с активен противник. Само че всичко това не се отнася до Тачър. Тя обича да се сражава и е толкова честолюбива, че я дразнят мъжете, които разсъждават първосигнално и не могат да си представят такава мощна решителност в жените. Тя смущава и плаши останалите мъже (освен Денис) с непоколебимата си твърдост по въпроси, за които е убедена, че е права. Ето какво казва за себе си: „Аз не съм твърда, аз съм ужасно мека. Но никога не се давам. Не мога да понеса чувството, че някой иска да ме накара да направя нещо против волята си. Аз съм лидер на група. Що за лидер ще съм, ако не водя хората зад себе си? Разбира се, те са зад мен. Ако бяха пред мен, то те щяха да бъдат лидери”.
Приоритети
По време на брака им Денис, който вече има опит в семейния живот и е с десет години по-възрастен от Маргарет, й позволява да посвети необходимото време, за да получи диплома на юрист, след което да се концентрира върху живота в политиката. Тачър забременява и през август 1953 г. ражда близнаците Карол и Марк, както й приляга на една традиционна английска домакиня и майка. Но не е съдено това да продължи дълго. Четири месеца след раждането на децата Тачър решава да се занимава с адвокатура. Близнаците са на 6 години, когато решава да вземе участие в предизборната надпревара за парламента.
Тачър печели изборите и получава място в правителството, когато навършва 34 години, и оттогава потъва в работа, която ангажира почти цялото й време. Близнаците са хвърлени на детегледачки. Близък на семейството казва: „Маргарет Тачър е невероятно успешен политически деец, но е несполучлива майка и го знае добре”. Но дори и това не е нещо, което Тачър ще си признае публично. Пред Cosmopolitan през 1983 г. тя казва: „Надявам се, че в бъдеще ще виждаме все повече и повече жени, които съвместяват брака и кариерата. Предубеждението към такава двойна роля идва не само от страна на мъжете. Много често, за съжаление, идва от представителки на нашия пол”.
Обрати
Дори и една Желязна лейди не може да спечели надпреварата с времето. Всички, които са свикнали да гледат тази решителна жена с гордо вирната глава и са се впечатлявали от нейната логична мисъл и ерудиция, са шокирани от новината за нейното здраве, произведена от собствената й дъщеря. В книгата A Swim-on Part in the Goldfish Bowl: A Memoir Карол Тачър описва незавидния край на една емблематична личност. 83-годишната по това време дама (доживява до 88) страда от старческо слабоумие. В това състояние тя тръгва да изпада от 2000 г., когато започва да бърка войната за Фолклендските острови с това, което се е случило в Босна и Херцеговина.
Дъщеря й признава, че обърканото съзнание на майка й я хвърля в шок, тъй като госпожа Тачър винаги се е отличавала с ясен ум и великолепна памет. „Не мога да повярвам в това. Винаги съм си я представяла безсмъртна, желязна на 100 процента и непробиваема. Контрастът е поразителен, тъй като тя имаше компютърна памет – пише Карол Тачър. - Слабоумието е ужасно с това, че непрекъснато е с теб. Болните изглеждат абсолютно нормално, но зад познатата фасада се скрива нещо съвършено друго. Те живеят в свой свят - свят, където няма пътека за теб”. Понякога Тачър завършва изречението, което е започнала изненадващо, защото е забравила началото му. Става от масата и вече не помни какво е закусила. Състоянието й се влошава. Разговаря със съпруга си, търси го, без да си спомня, че той е починал през 2003 г.
Това е тъжната истина - времето не щади никого. На 8 април 2013 г. настъпва физическият край на Маргарет Тачър. Но Желязната лейди е символ, който ще е вечно жив.
99,5% съвършенство
Тачър никога не се отклонява и не се предава в разнообразни дискусии. Тази черта на характера я прави неукротима фигура, която се откроява със силата и решителността си, толкова забележителни и необходими качества на характера за всеки велик лидер. Подобно поведение предизвиква различни емоции у нейните избиратели и и силна ненавист у нейните врагове. Р.С. Лонгуърт (Chicago Tribune, 1989) описва Тачър по следния начин: „Вероятно това е най-възхитителният, ненавистният, очарователният, досадният, радикалният и консервативен лидер в Западния свят”.
Английската кралица майка прави на тази пряма жена един от най-оригиналните комплименти: „Маргарет Тачър ви гледа право в очите. Не са много тези, които правят това, особено при разговор с особа от кралския род”. Даже нейният баща казва: „Маргарет е 99,5 процента съвършенство. Останалите 0,5 процента са това, което тя би могла да има, ако беше малко по-топла”. Освен всичко друго Тачър е и невероятен работохолик. Самата тя признава в интервю за Sunday Daily Mail: „Някои хора работят, за да живеят. Аз живея, за да работя”.
Крилати фрази
- Жените умеят да казват по-добре от мъжете „не”.
- Петелът може да кукурига добре, но яйцата си ги снася кокошката.
- Изобщо не е задължително да се съгласяваш със събеседника си, за да намериш общ език с него.
- Аз съм изключително търпелива, при условие че в крайна сметка се дойде на моето.
- Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.
- Не порицавам министрите си, че говорят твърде много, при условие че правят това, което казват.
Анекдоти
1. Горбачов и Маргарет Тачър правят любов.
Горбачов: - Маргарет, не можете да си представите колко приятно е да чувстваш под себе си твърда икономическа платформа.
Тачър: - О, ако знаехте, Михаил, колко приятно е да усещаш в себе си края на Съветския съюз.
2. Срещат се двама приятели, които са сключили наскоро брак и споделят впечатленията си.
- Голям кеф е, ще знаеш, с жена ми всяка нощ играем на Голямата американска политика. Аз изпълнявам ролята на Клинтън, тя е Моника Люински.
- Провървяло ти е. Ние всеки ден играем на Голямата политика, но за съжаление – на Британската. Тя е в ролята на Маргарет Тачър, а аз съм в ролята на английския народ.
Кристи Петрова
