К иноманите от целия свят трескаво очакват церемонията за връчване на наградите „Оскар“ на американската Академия за филмово изкуство. За първи път събитието се е провело на 16 май 1929 г. на частна вечеря в хотел „Холивуд Рузвелт“ пред публика от около 270 души. Цената на билетите за гостите била 5 долара, които, преизчислени към днешна дата, се равняват на около 80 долара. Партито след награждаването било на друго място - в хотел „Мейфеър“.
Началото
Петнадесет статуетки били присъдени на художници, режисьори и други участници във филмовата индустрия от онова време за техните творби, направени в периода 1927-1928 г. Церемонията продължила едва 15 минути, а победителите били обявени пред медиите три месеца по-рано.
На втората церемония през 1930 г. и през останалата част от първите 10 години резултатите били предоставяни на вестниците за публикуване точно в 23,00 ч. в нощта на награждаването. Но през 1940 г. „Лос Анджелис таймс” обявява победителите преди началото на церемонията. В резултат на следващата година академията започва да използва запечатан плик, за да не разкрива предварително имената на победителите.
Самата награда за победителите не е променяла своя дизайн през годините. Тя е изработена от позлатен бронз върху черна метална основа и изобразява рицар в стил арт деко, държащ меч и стоящ върху макара за филм с пет спици. Петте спици представляват първоначалните клонове на академията: актьори, сценаристи, режисьори, продуценти и техници. Статуетката е с височина 13,5 инча (34,3 см) и тежи 8,5 фунта (3,856 кг).
Скулпторът Джордж Стенли (който е направил и фонтана на Музата в Холивуд боул) я извайва по дизайн на Седрик Гибънс.
Материал
Наградите на първите церемонии били позлатени и изработени от масивен бронз. В рамките на няколко години обаче бронзът бил изоставен в полза на метал от сплав на калая, покрита с мед, никелово сребро и накрая 24-каратово злато.
Поради недостиг на метал по време на Втората световна война оскарите са изработвани от боядисан гипс в продължение на три години. След войната академията кани наградените да заменят гипсовите си фигури с позлатени метални.
Единственото допълнение към оскарите, откакто са създадени, е незначително подобряване на основата. Оригиналната форма е била отлята през 1928 г. в леярната CW Shumway & Sons в Батавия, Илинойс. Същата леярна е допринесла и за отливането на статуетките на трофея “Винс Ломбарди“ на Националната футболна лига на САЩ, както и наградите ЕМИ.
От 1983 г. до 2015 г. всяка година в Чикаго се изработват около 50 оскара от калаена сплав със златно покритие от производителя от Илинойс. Изработването на 50 статуетки отнемало между три и четири седмици.
А през 2016 г. академията се връща към бронза като основен метал на статуетките, като прехвърля задължението за производството им на базираната в Ню Йорк леярна - Polich Tallix Fine Art Foundry. Интересно е, че статуетките регулярно се проверяват за повреди. Ако бъдат установени такива, единствено производителят има право да ги отстранява.
Кръстник
Името „Оскар”, като обобщаващо наградите, започнало да се използва за първи път през 1939 г. Има няколко легенди за това откъде се е появило. И до ден-днешен няма една общоприета версия.
Биография на Бет Дейвис, която е била президент на академията през 1941 г., твърди, че тя е кръстила наградата на първия си съпруг, лидер на групата „Хармън” Оскар Нелсън.
Често споменаван кръстник на фигурката е Маргарет Херик, изпълнителен директор на академията, която, когато за първи път видяла наградата през 1931 г., казала, че статуетката й напомня за „чичо Оскар“ - нейния братовчед Оскар Пиърс.
Сидни Сколски, който присъствал, когато Херик за първи път казала името през 1931 г., пише: „Служителите нежно са нарекли своята прочута статуетка „Оскар“.
Така академията приписва на Сколски „първата потвърдена вестникарска препратка“ към „Оскар“ в статията му от март 1934 г. за шестите награди на академията.
По време на церемониите през онази година Уолт Дисни бил първият човек, който използвал термина „Оскар“, докато изнася реч за приемане на наградата.
Брус Дейвис пък, който пише книга за наградите, твърди, че терминът „Оскар“ идва от Елинор Лилеберг, секретарка в академията. Той открива в автобиографията й информация за неин брат, ветеран от норвежката армия на име Оскар, който Ейнар описва като винаги „стоящ изправен и висок.“
Ритуал
За да се предотврати изтичането на информация за носителите на оскарите преди церемонията до 2010 г. победителите връщаха своите статуетки на академията и трябваше да чакат няколко седмици, за да бъдат имената им написани на основите им. От 2010 г. насам победителите имат възможността да получат гравирани табелки с имената им, апликирани върху техните статуетки, в станция за обработка на надписи на губернаторския бал - парти, организирано веднага след церемонията по връчването на „Оскар”.
Фирмата Owens има гравирани табелки, изработени преди церемонията, носещи името на всеки потенциален победител. Табелките с имената на номинираните, но не спечелили наградата, по-късно се рециклират.
Преди 1950 г. статуетките „Оскар” бяха (и остават) собственост на получателя. Оттогава те със закон трябва първо да бъде предложени за продажба обратно на академията за 1 щатски долар. Ако победител откаже да се съобрази, академията има право да изиска обратно статуетката.
Съд
През 1989 г. внукът на Майкъл Тод се опита да продаде „Оскар” за най-добър филм на дядо си за неговата продукция от 1956 г. „Около света за 80 дни“ на колекционер. Академията спечели дело за принудително изпълнение и статуетката й бе върната.
През декември 2011 г. наградата на Орсън Уелс от 1941 г. за „Гражданинът Кейн” беше пусната на търг, след като неговите наследници спечелиха съдебно решение от 2004 г., което твърди, че Уелс не е подписал никакво споразумение за връщане на статуетката. На 20 декември 2011 г. Оскарът беше продаден на онлайн търг за 861 542 щатски долара.
