П рез 16-и век в Западна Европа Ренесансът е в своя разцвет. Носталгията и преклонението пред класическата Античност – древногръцка и римска, с нейните обществени ценности, предизвикват разцвет на науката, философията и изкуството. Но в известна степен и в нравите, и в социалния живот. Обществен идеал станали радостите от живота, особено за висшето общество и богатата буржоазия. По аналогия и пример на гръцките и римските хетери се появила и професията на куртизанките.
Те били най-красивите и известни дами, но независими и интелигентни, най-свободните жени в преобладаващо мъжки свят. Разбира се, и сред тях имало кастово разделение. Най-ниско били тези, които обслужвали войниците и бедните квартали, средни – за търговците, и висши – т. нар. честни куртизанки – за висшите кръгове, уважавани, единствените, които са играли роля в обществото. Най-търсени са били флорентинските и венецианските куртизанки, а най-известната е венецианката Вероника Франко. По нейно време общината на Венеция е регистрирала 3000 жрици, така че конкуренцията била голяма.
Вероника е родена през 1546 г. Майка й Паола Фракаса също е била известна куртизанка, но успява да се омъжи за Франческо Франки – гражданин и почетен търговец от средната класа. Родила трима синове и дъщеря. Ранната смърт на съпруга й и издръжката на семейството накарали все още запазената Паола да се върне към предишната си професия. Дъщеря й растяла с изключителна красота и Паола искала да й даде по-добра и различна перспектива, като я уреди с подходящ брак и богат съпруг.
Пердах
На 16 години Вероника се омъжва за проспериращия и с добра клиентела лекар Паоло Паница. Оказва се обаче, че съпругът не оправдава надеждите им. Той е алкохолик и хазартен тип, който профуква парите. И периодично поступва младата си съпруга. Когато той й нанася побой, докато тя е бременна с първото си дете, Вероника скандално го напуска и се връща при майка си. Причинените й неописуеми страдания я отказват от идеята за официален друг брак. Майка й Паола, която вече имала статут на „честна куртизанка“, започнала усилено обучение на дъщеря си за висша проститутка. Обучението било сериозно – музика, танци, езици, познания в изкуството, реторика (разговор – приятен и интелигентен), философия и, естествено, изкуството да съблазнява силния пол.
Каталог
От хилядите жрици във Венеция само 200 са били „честни“. Но нито обикновените гражданки, нито дъщерите и жените на буржоазните и аристократичните фамилии имали тяхната свобода. Като гръцките хетери „честните“ били приемани без ограничения в средите на висшето общество и се ползвали с вниманието на най-известните и богати мъже.
Отначало Вероника и майка й работели заедно. През 1572 г. имената им се появяват в документа за отчитане в общинската хазна, наречен „Тарифа на курвите“, каталог с 215 престижни куртизанки. Двете са оценили услугите си на 2 скуди на вечер. Но Вероника е млада, красива, интелигентна и надарена жена, с деликатни маниери, изискана. Тя бързо си проправя път в елитните венециански салони на висшата класа и има привилегията да избира клиентите си въз основа на социалното положение, богатството и културата им. Славата на прекрасната Вероника расте бързо и става толкова голяма, че вече само целувка струва 15 скуди, а вечер в нейната компания се оценява на 50 скуди и повече според клиента.
Крал
През 1574 г. Анри Валоа в навечерието на коронясването му за крал на Франция посещава Венеция. Посрещнат е с фойерверки, триумфални арки, банкети... Сред прекрасните венециански дами той съзира възхитителната Вероника и я пожелава. Те прекарват незабравима нощ, после и още. Може да се каже, че именно една куртизанка – дамата Франко, осигурява на Венеция дълъг съюз с Франция, на който да се разчита. Което пък отрежда на Вероника прозвището Венецианската кралица на куртизанките.
Професията и положението й осигуряват връзки и приятелства с много високопоставени граждани и благородници в града на гондолите – аристократи, духовници, адвокати и съдии, учени, хора на изкуството – поети, артисти, художници... Всички се надпреварвали да спечелят вниманието й, да говорят с нея. Тя можела да отговори на всякакви интереси, да споделя идеи във философски, естетски или дори политически диспути. Нейно оръжие били не само изкусителното тяло, но и безпогрешният инстинкт и разум на жена.
Утроба
Междувременно Вероника родила 6 деца от различни мъже. Един от тях бил Андреа Трон, пълномощник на крал Анри III Валоа. Той поднесъл на краля два сонета, посветени му от самата дама и поетеса по повод посещението му. Те били впрочем доста еротични. Вече доста забогатяла, Кралицата на Венеция се мести на Кампо Санта Мария Формоса – в най-богатия квартал. След 1570 г. тя е приета в литературния салон на Доменико Вениер. Там се събират хора на поезията, музиката, философията, мъже и жени. Вероника пише стихове и сонети, които представя в салона пред гостите. Също свири на лютня, пее прекрасно. Благодарение на Вениер тя е приета в литературното общество, става активен участник в различни дискусии с известни мислители, творци, политици и поети. Става близка с Бернардо Тасо, Сперон Сперони, мислител и философ, кореспондира с Монтен. Поезията й е еротична и чувствена. Издава и епистоларен роман - „Познати писма“, твърде популярен литературен жанр през Ренесанса. В него има 50 писма с истории и разсъждения върху живота и любовта, адресирани до крал Анри III, Монтен, художника Тинторето, който рисувал няколко нейни портрета. Но покрай интелектуалните й увлечения тя се влюбва в ментора си Марко Вениер. Той става любовта на живота й и тя ражда две деца от него, синове Ахил и Еней, починали рано. Те имат бурна връзка, но се намесва и ревност. Марко има брат Мафео. Марко и Мафео са племенници на Доменико Вениер. Мафео също е влюбен във Вероника и става конкурент за сърцето и леглото й. Но тя го отблъсква и вбесен и наранен, той пише обидни памфлети и ги разпространява из Венеция. Но като изкусна поетеса тя го предизвиква на поетичен двубой, който убедително печели.
Чума
През 1577-1580 г. в Италия и Венеция върлува чумна епидемия. Вероника напуснала града и изоставила цялото си имущество. След две години изолация тя се завърнала и заварила дома си ограбен. Трябвало да търси начин за препитание на семейството си, като взела и осиротелите си племенници. Повечето нейни близки и приятели били отнесени от чумата, включително и майка й. През 1580 г. я застигнало и друго нещастие. Рудолфо Ванители, учител на сина й, пожелал тя да му стане метреса. Тя му отказала и той, вбесен, решил да й отмъсти. Наклеветил я пред Светия трибунал на Инквизицията, че практикува дяволски ритуали, има еретични мисли, не посещава редовно църква, яде месо, приема мъже в петък и пр. Тя е изправена на съд и заплашена от смъртно наказание. От запазени архивни протоколи става ясно, че тя сама се защитава, и то блестящо, със страст и увереност в своята правота. За неин късмет всички участници в трибунала, а и голяма част от официалните гости били нейни клиенти. Никой от тях не пожелал да бъде свидетел на обвинението от страх, че ще бъдат изложени. Сред клиентите й бил дори самият отец главен инквизитор. Със застъпничеството на Доменико Вениер и, разбира се, финикийските знаци обвиненията били снети. Тази съдебна сага обаче слага край на кариерата й на куртизанка, тя вече била компрометирана и избягвана. Вероника се оттеглила в своето палацио и поела дейност за създаване на благотворителен дом за болни и възрастни жрици на любовта. Такова учреждение било създадено и към 1580 г. в него приемали и самотни или изгонени и малтретирани жени от всякакви възрасти. Самата Вероника посещавала дома и обучавала онези от тях, които имали желание.
За последните години от живота на тази удивителна ренесансова дама има оскъдни данни. Тя се оттегля от светския живот и се отдава на семейството – деца и племенници.
Бедствие
1591 г. е лоша за Венеция, морето нахлува през каналите, влагата обхваща града, комари и инсекти донасят малария. Вероника се разболява, 20 дни има силна треска и сърцето й не издържа. Умира само на 45 години.
Историята на Вероника Франко е пресътворена в романтичната драма от 1998 г. „Съдба на куртизанка“ на режисьора Маршъл Херсковиц, излъчвана и по Нова тв. Тя е адаптация на книгата „Честната куртизанка“ на Маргарет Розънтал.
Жени Викторова
