Р оденият в Кюстендил през 1900 година Тодор Ангелов Дзаков извървява трагичния път от оцелял по чудо в септемврийските бунтове в Горноджумайско през емигрантския живот на скиталец в Австрия, Франция, Испания и Белгия до екзекуцията си на 30 ноември 1943 г. от Гестапо.
Непосредствено след трагичната Първа световна война Тодор с покруса вижда разбунтувалите се окъсани български войници, които завземат Кюстендил и тръгват разгневени към София. Още ученик в Мъжката гимназия се включва в анархистка група, участва в стачка, след която го изключват от гимназията. Все пак се дипломира и е назначен за учител в радомирското село Пчелинци.
По времето на Стамболийски и БЗНС Тодор се увлича по анархизма. На 26 март 1923 година е в първите редици на анархистка демонстрация срещу изземането на оръжието от населението, която прераства в престрелки с жандармеристи с десетки жертви. По-късно се установява в Горна Джумая (дн. Благоевград), където работи като бояджия, но бързо се свързва с местните анархисти. Скоро се запознава и с бъдещата си съпруга Александра Шарланджиева.
Заложник
Рано сутринта на 23 септември 1923 година Тодор Ангелов с около 120 комунисти, анархисти и земеделци от Горна Джумая тръгват към Дупница, за да участват в септемврийските бунтове, организирани от БРП/комунисти/. Така нарушават предварителното споразумение между комунистите и дясното ВМРО за взаимен неутралитет в Пиринска Македония. Бунтът се проваля и групата тръгва обратно в Рила. Разгневени четници на ВМРО заедно с военни започват преследване на бунтарите. Почти всички са избити, но Божаната има късмет - с още няколко оцелели достигат до Предела, където се включват към четата на Алеко Паша от лявото крило на ВМРО.
Научавайки, че любимият й е жив и за да е по-близо до него, Саша учителства в Хърсово край Св. Врач (дн. Сандански). През юни 1924 г. се венчават.
Мъчения
Следват горноджумайските събития и Алеко Паша е застрелян. На 13 септември Божаната е арестуван от дясното ВМРО и смазан от бой в мазето на съда. На 11 януари 1925 година се ражда дъщеря им, бъдещата голяма писателка Свобода Бъчварова, но след атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април той отново е арестуван. Освободен в началото на май и с 10-месечната Свобода успяват с помощта на американския мисионер Рубен Маркъм да получат паспорти с чужди имена. През октомври се качват на кораб в Лом и отплават за Виена.
Емиграция
Тодор опитва да изхранва семейството си с работа на черно, докато се крие от ВМРО, които му издават смъртна присъда. През 1926 г. тримата се установяват в Париж, където Божаната започва работа. Уличен в комунистическа дейност, през 1927 г. е експулсиран и се установява в Брюксел. Тук Божаната става член на Комунистическата партия на Белгия. Семейството се връща в България, след като след сватбата на цар Борис III през 1930 г. е обявена обща амнистия.
Тодор Дзаков с жена си Александра и малката Свобода.
Интербригадист
На 16 декември 1936 година Божаната заминава за Париж, за да се включи като интербригадист в Испанската гражданска война на страната на републиканското правителство. В битка Божаната е ранен в лявата ръка.
Франкистите надвиват над републиканците и през септември 1938 г. е постигнато споразумение за изтегляне на чуждестранните доброволци от Испания. С повечето български интербригадисти Тодор Ангелов преминава във
Франция, където е настанен в лагер. Освободен е в края на юли, след което заминава през Париж за Брюксел.
Подвижният корпус
Започва походът на Хитлеровите войски в Европа. На 27 май 1940 г. Белгия капитулира. В този ден се ражда белгийската антифашистка съпротива. През август Тодор минава окончателно в нелегалност. Включва се в Главния щаб на радикалната част от съпротивата. В Брюксел е създаден „Подвижният корпус“ под командването на Тодор Ангелов. Основна част от корпуса е „Летящият батальон", съставен от чешки, румънски и полски емигранти. Между 1941 и 1943 г. „Летящият батальон“ провежда над 200 дръзки въоръжени акции основно в района на Брюксел. Взривяват петролни складове на Вермахта, жп линии и товарни влакове. На 31 юли 1942 година централата на Гестапо в Брюксел е нападната. Унищожени са списъците с броя, имената, характеристиките и адресите на евреите в цяла Белгия. Така са спасени хиляди семейства, набелязани от нацистите за депортация към концлагерите.
Коситба
В началото на 1943 г. настъпва провал в Главния щаб на съпротивата след залавянето на двама партизани. Гестапо започва мащабна операция „Коситба“. Арестите нарастват главоломно. Тодор става още по-предпазлив, но знае, че не може да предвиди нито внезапната блокада, нито признанията на пребити другари в гестаповските мъчилища. На 19 януари 1943 г. вечерта той тръгва към площад „Рон-Поан дю Суверен“ за среща с Жан Бастиен. Слиза от трамвая и...е повален от петима гестаповци.
Закарват го в крепостта Бреендонк, превърната в концлагер. Първоначално за Гестапо е анонимен. Познават го като Боб, Симон, Гълъба. Седем месеца е държан в единочка, всекидневно го подлагат на разпити. Нормалните побоища не са достатъчни, затова го местят в „бункера" - „светая светих на мъченията”! Тодор мълчи и там. Тогава пристъпват към очните ставки. Съдбовният миг от мъченията му е очната ставка с Жан Бастиен, втория в „Подвижният корпус“, смазан не само физически. Така Гестапо узнават всичко за Тодор Ангелов.
Разгром
През първите три месеца на 1943 година са арестувани 310 партизани и 522 нелегални комунисти. След 2 юли 1943 г. е арестувано цялото ръководство на корпуса. В ръцете на Гестапо попадат и списъци с нелегалните, адреси на квартири, работилници, явки! Пометени са куриери, връзки, ятаци.
На съкратен процес в затвора ръководителите на корпуса са осъдени на смърт. Тодор не храни илюзии, че ще бъде пожален. Запознат е и с тактиката на Гестапо - за всеки убит германец в униформа или високопоставен колаборатор е разстрелван заложник от осъдените. Така идва и неговият ред.
Разстрел
В последния студен ноемврийски ден в двора на крепостта Бреендок влиза военен камион с рота войници. Вратата на килия номер седем се отваря, лейтенант Пруст извиква само един номер - 1000! Тодор спокойно се изправя и кимва мълчаливо на другарите си за сбогом. Есесовците грубо го повличат по коридора.
Вързан на стълба за разстрел Тодор запява! Песента е на непознат никому език. Така Божаната се прощава със семейството си, земята, небето и слънцето.
След десетина минути проехтяват изстрелите...
Признателност
След войната Тодор Ангелов е обявен за Герой на белгийската съпротива и е произведен посмъртно в звание полковник. В началото на 80-те години, с участието на българското посолство в Белгия, е открит негов паметник в кв. „Схарбек“. Паметник на Ангелов има и в родния му град, а през 1998 година той е обявен за почетен гражданин на Кюстендил.
Паметниците на Божаната.
Румен Жерев
