А ко беше жив, този септември отец Георги от село Жегларци щеше да навърши достолепните 99 лета. За Бога обаче няма такова разделение живи-мъртви, защото всички съществуват, както тези на земята, така и онези в Отвъдното, където душата продължава своя път. Показателен пример за това е скромният свещеник-считаният за непризнат народен светия В неговото село се разказва, че малко след кочината му през зимата на 2015 г. той се явил на свои родини и поискал гроба му да бъде отворен след 12 лета.
На Небото
Според миряни, праведникът казал, че е добре там горе на Небото. Даже невероятно за грешник като него (попът, въпреки че цял живот, е теглил и страдал, се считал за голям грешник) му била оказана голяма чест. Тя се изразявала в това, че е бил причислен към войнството на Св. Георги. Какво значи това обаче, остава загадка. Някои предполагат, че при милионите молитви към Конника светец някъде от ангелските селения се отзовавал и българинът и помагал на страдалците.
Представилият се пред Господа праведник накрая изрекъл едно завещание от Отвъдното. В него той заръчал да разкопаят гроба му след точно 12 години, т.е. през 2027 г. Тогава всички щели да станат свидетели на поредното Божие чудо. Негови земляци предполагат, че мощите на отец Георги ще са нетленни - което ще бъде сигурен белег за обявяването му за нов български светец. “А може и нещо друго да се случи, да вземе да възкръсне“, кръстят се жители на Добруджанския край.
Там още се разказва как за погребението му в тервелско пристигнали стотици хора от цял свят, много владици - невиждано опело по нашите земи за един обикновен селски свещеник. Всяка дума, изречена по време на службата, обаче сякаш се отнасяла за отец Георги, посветил живота си на хората, на вярата и на борбата с греха и атеизма.
Воин
Отец Георги, досущ своя светец закрилник, се превърна във воин на Христовата вяра. Той се бори в най-тъмните времена на атеизма у нас. Много пъти селският поп е заплашван да спре с проповедите си от комунистите. Вместо това през 1962 г. с брат си Атанас даряват бащината си къща за молитвен дом.
Мириянката Роксана Иванова споделя, че през годините на режима отец Георги е имал редица сблъсъци с властта - бил е заплашван с убийство три пъти, със затваряне в лагер, имало е заплаха, насочена към шестте му деца. Но той се е уповавал на вярата и не е отстъпил от своето призвание.
Северна Добруджа
Георги Пейчев е роден на 22 септември през 1923 г. Знае се, че семейството му се преселва от Северна Добруджа (днес на територията на Румъния) и се установява в Жегларци. Тогава там нямало храм. През 1962 г. с брат си решават да дарят бащината си къща за молитвен дом и през 1965 г. църквата е осветена. Междувременно Георги завършва паралелния курс на Софийската духовна семинария на гара Черепиш и скоро става свещеник. При комунистическия атеистичен режим отец Георги е притесняван, притискан, всячески му е въздействано да не насочва по пътя си своите синове и родственици, както и много други от региона. Местни и висши партийци били бесни заради изпращането на момчета в Семинарията от отеца, както и заради неговите въздействащи проповеди. В тях той ясно показвал, че Бог има и той стои над всяка земна власт (комунистическа или капиталистическа).
Приживе пред къщата му и малкия домашен храм постоянно имало хора от цяла България, чули за неговата силна вяра и подвизи.
Опитвал се да бъде свещеник, но заради това често оставали без пари, та ходел да копае въглища. През живота си пренесъл хиляди тонове кюмюр. Въпреки крехкото си телосложение имал невероятна сила, сякаш от Св. Дух.
С риск за живота си той създава т. нар. Жегларска школа. Сам започва да подготвя за семинарията 21 момчета, от които 18 стават свещеници из всички епархии, включително и в Страсбург. Тримата синове на отец Георги също са свещеници, както и седем от племенниците му, а също и трима негови братя.
До последните години от земния си път о. Георги служил в селото и обикалял другите села наоколо. В последните седмици, когато се разчува, че е тежко болен, за 2-3 дни през дома му минават по 500 човека, искащи да зърнат стареца за сетен път.
Искали да метат с брадата му
В своите беседи и служби отец Георги винаги разказвал случаи от своя живот, за да докаже, че от личния пример по-важен няма. Ето какво си спомня пред мирянин за времето преди 1989 г.: „Борбата беше сериозна, Йордане. Идвам си в три часа и половина сутринта и слизам в Шумен, а пък имам рейс за пет часа. Един час и половина трябва да стоя на жп гарата… пък там на гарата имаше двама безбожници, началници със значки. Аз си лежах така на пейката - пък бях млад. А те се кискат и се смеят: „Ей, че става за метене.“ „Че става за метене“ казват.
Аз ги слушам, слушам, а те минават, заминават, пък все се кискат. за метене става - брадата - на чакалнята.
Ставам лекичко, лекичко ставам така и отивам към тях лекичко, пък те се бая стъписаха, рекох им:
- Прощавайте - казвам им, - нещо искам да ви запитам.
- Да, кажи, кажи, отче.
Рекох:
- Искам да зная българи ли сте?
- Българи сме.
- Ето брадата, метете!
Ако не беше църквата - казвам, - ако не бяха свещениците, всички щяхте да носите фесове. А сега носите тези значки, тези пагони въз основа на църквата. Светите братя дадоха вярата, писмеността…
