П орно, музика за хайдути, монети, математически формули и високотехнологичен боклук пращаме в космоса при опити да осъществим близки или далечни срещи от трети вид с извънземни цивилизации.
За пореден път се появи идея да пратим на извънземните копия с посланията от космическите апарати „Вояджър 1 и 2“, където, както добре знаем, е и записът на невероятната Валя Балканска с „Излел е Дельо хайдутин“. В родния фолклор има и вицове по темата, където извънземните чуват посланието и пристигат на нашата планета да питат къде е този Дельо и защо е излязъл. Този път копията със златните плочи от „Вояджър“ трябва да заминат в различни посоки, като се спори точно накъде.
Човечеството е много изобретателно какво точно праща на предполагаемите братя, сестри и всякакви други по разум. А от НАСА понякога проявяват и чувство за хумор по въпроса и правят подборки на това какво и как са пратили да лети из пространството на вселената. Казват, че апарати в далечния за нас космос се пращат доста рядко, за разлика от спътниците, които се изстрелват всекидневно и буквално задръстват орбитата на нашата все още синя планета.
Фактите сочат, че да се изведе обект в околоземна орбита, където вече се разхождат насам-натам хиляди сателити с всякакви размери, е достатъчно да се ускори до първата космическа скорост. Това е приблизително 8 км/сек. или 28 800 километра в час. За стигане до втора космическа трябват 11 км/сек. Тя е достатъчна да се преодолее притеглянето на Земята и да се стигне до други планети от Слънчевата система или до Луната. А самата Слънчева система се напуска при третата космическа скорост – това са 16,6 км/сек., или 59 760 км/ч.
За постигане на трета космическа се използват допълнителни трикове за ускорение, най-вече гравитацията на големите планети и спътниците им. Юпитер е най-използван в случая. Апаратът приближава до него и завива, а гравитацията на най-голямата планета го ускорява.
Пионер
Всичко започна с „Пионер 10“ (Pioneer 10) на 2 март 1972 г., когато корабът бе изстрелян от Кейп Канаверъл и усвояването на космоса отвъд астероидния пояс между Марс и Юпитер бе положено. „Пионер 10“ доказа, че земните апарати лесно могат да преодолеят смятания дотогава за особено опасен район с астероиди. Достигна до първата от т.нар. външни планети от Слънчевата система – Юпитер. Там получи нужното ускорение, за да достигне трета космическа и да може след това да преодолее и пределите на самата Слънчева система. В момента „Пионер 10“ се намира над 80 пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Лети в посока към съзвездието Бик. Той е първият апарат, напуснал пределите на Слънчевата система на 13 юни 1983 г. Една от задачите на апарата е да изследва докъде достига слънчевият вятър и къде точно започва междузвездното пространство. При добър късмет „Пионер 10“ може да пътува през галактиката милиарди години. Той се движи спрямо Слънцето с постоянна скорост от 12 км/сек. Изчислено е, че най-вероятно нашата звезда ще му влияе на разстояние 1,5 парсека за 126 000 г.
Ако извънземни пресрещнат „Пионер 10“, те ще открият алуминиева плоча 220 на 152 см със зашифрована информация. Там е двоичният код, където вертикалната чертичка е единица, а хоризонтално – нула. Идеята за тази плоча е на легендарния астроном Карл Сейгън (както по-късно и за апаратите „Вояджър“) и съпругата му Линда. Те убеждават НАСА, че трябва да се изпрати тази плоча като част от апарата. Там на първо място е и уравнението на Франсис Дрейк за определяне числото на планетите с цивилизации в галактиката. НАСА дават три седмици на Сейгън да измисли пластината. И той го прави, но с това си спечелва завинаги врагове. На плочата има схематично нарисувани голи мъж и жена.
В пресата гръмва чутовен скандал, че пращаме порнография на извънземните и не сме успели да измислим нищо по-смислено. А в НАСА са принудени буквално минути преди изстрелването на „Пионер 10“ да направят промени по жената и да премахнат намеците за първичните полови органи. Феминистките обаче обвиняват Линда Сейгън, която рисува фигурите по плочата, в дискриминация, защото само мъжът е с вдигната ръка за поздрав, а жената стои „неестествено тъпо“. После тя е обвинена и в расизъм, защото мъжът и жената са от бялата раса. Линда отговаря, че се е старала да вложи в изображенията черти от всички раси. Въпреки опитите за забрана, апаратът с т.нар. порно излетява, а след него и още един.
Обявеното за порно изображение от Пионер 10.
Учени обвиняват Сейгън, че се показва пътят на апарата през планетите от Слънчевата система. Но при среща с друга цивилизация това най-вероятно ще бъде необяснимо. После се разбира, че маршрутът на станцията е друг и не минава директно между Юпитер и Сатурн и линията не показва как корабът лети между планетите.
„Пионер 10“ лети към звездата Алдебаран, където се предполага, че може да има развита цивилизация и дори според някои версии нейни представители са идвали на Земята в древни времена. След около 2 млн. години „Пионер 10“ ще стигне в пределите на влияние на Алдебаран.
Изстреляният повече от година по-късно „Пионер 11“ носи същата плоча като предшественика си и лети към съзвездие Орел, за което ще му трябват 4 млн. години. „Пионер 11“ обаче мина през Юпитер и Сатурн и там показаният маршрут е верен, макар и явно неразбираем за извънземните след няколко милиона години.
Злато
През есента на 1977 г. настъпва много по-добро положение на планетите в Слънчевата система, покрай които може да премине кораб и да се ускори. НАСА се възползва и изстрелва двата апарата „Вояджър“, които до ден днешен се оказват най-продуктивните космически изследователи за човечеството с предълъг списък от научни открития. Най-популярното откритие обаче е какво точно е прочутото червено петно на Юпитер, което е там поне от четири века. За пръв път то е описано през 1665 г. от Джовани Касини, като се смята, че и други преди него са го виждали. Та „Вояджър 1“ установява, че всъщност това петно е гигантска буря на площ, която е два пъти по-голяма от нашата планета и която продължава толкова много векове.
Направата на златна плоча за Вояджър през 1977 г.
През 2013 г. „Вояджър 1“ излиза от пределите на Слънчевата система, а „Вояджър 2“ го прави през 2018 г.
Интересни са посланията, носени от двата космически апарата. Този път Сейгън има доста повече време (при „Пионер 10“ бе почти три седмици) и той се допитва до огромна група антрополози, културолози, хуманисти и математици. Решават да запишат посланията върху позлатени плочи. Слагат и фонографска капсула с игла за възпроизвеждане. А кутиите, където са поместени плочите, са пак от алуминий.
Записите могат да се чуят и от хора от Земята на официалната страница на НАСА в Soundcloud.
Една от страните на позлатената плоча от Вояджър 1.
Има записани и изображения, като всеки кадър е сниман от специална телевизионна камера, а след това изображението допълнително е преобразувано в аудиовълни. Любопитно е, че е правен експеримент през 2018 г. и много учени не успели да разшифроват посланията на „Вояджър 1 и 2“ въпреки наличието на инструкция. Но надеждата е извънземните да се справят с това, ако стигнат до някоя от златните плочи. Иначе в доста холивудски филми пришълците попадат на въпросните послания, не ги разбират или пък ги разшифроват и виждаме, че сме доста слаби и идват да завладеят Земята. Надеждата на човечеството е да има поне някой смелчага като Уил Смит, който да спаси света от нашествието.
Плутон
През 2006 г. бе изстрелян апаратът „Нови хоризонти“ (Ню хърайзънс - New Horizons), който направи най-пълните засега изследвания на някогашната планета и настояща полупланета Плутон и спътниците й. Преди това изследва Нептун. Апаратът носи със себе си 9 символични предмета с „мемориален характер“. Там има две американски знамена. Има и две възпоменателни монети, посветени на щатите Мериленд и Флорида. Поместена е американска пощенска марка от 1990 г. с надпис „Плутон: Все още неизследван“.
Изстрелването на Нови хоризонти - New Horizons.
Има малък фрагмент от първия пилотиран частен суборбитален космически кораб SpaceShipOne. Прибавени са два компактдиска - единият съдържа имената на 434 738 души, които са участвали в кампанията на НАСА „Изпрати името си на Плутон“, а другият съдържа снимки на кораба и неговите разработчици. Освен това има капсула, в която е поместен прахът на откривателя на Плутон Клайд Томбо, починал през 1997 г. „Нови хоризонти“ лети с най-голяма скорост и най-бързо напуска Слънчевата система. Учените обаче не се надяват точно този апарат да се среща с извънземни. Поне посланията му не са такива.
Иначе из Слънчевата система, а и вече извън нея, летят останки от различни пилотирани и най-вече непилотирани космически апарати. Те не се проследяват от учените от Земята, но едни извънземни при среща с тях могат да си съставят много по-представително мнение за нашата цивилизация, отколкото при намирането на някоя алуминиева или друга плоча. Само космическият боклук с големина до 10 см се изчислява на повече от 1,250 милиарда фрагмента.
Георги П. Димитров
