П ървият частен детектив у нас Марин Маринов си отиде от този свят преди дни, без да дочака сбъдването на една своя мечта и цел – да бъде създаден закон за частната детективска дейност.
ПОЧИНА ЕМБЛЕМАТИЧЕН ГАРД на Карамански, първият БГ частен детектив! (СНИМКА)
Бившият полицай, създател и председател на Асоциацията на частните детективи, се надяваше на подкрепа от ръководството на МВР и през годините е получавал протегнати ръце оттам в някаква степен. На него обаче му беше ясно, че въпросът за такъв закон не е на дневен ред и смутните политически времена в страната все отлагат обсъждането на подобно законодателство. Маринов явно не се отказваше от идеята си и се опитваше да прави крачки към утвърждаването на частната детективска дейност.
Сътрудничество
„Ние сме почетни членове на Европейската полицейска асоциация“, каза пред „Телеграф“ през август 2024 г. Маринов. На 7 септември в София беше проведена международна детективска среща с участието на Европейската полицейска асоциация. За първи път такъв форум бе направен с участието на българската полиция и на Европейската полицейска асоциация. На нея присъстваха и частни детективи от Австрия и от Швейцария, чиято организация е най-старата в Европа.
„Идеята ни е да имаме подкрепа най-после и у нас да бъде създаден Закон за частната детективска дейност. Това е един от акцентите на тази среща“, разказа Маринов.
Регламент
У нас юридически дейността на частните детективи се осъществява чрез регистрация на фирма по Търговския закон – дружеството заявява частна проучвателна дейност, защита на интереси. Това не е забранено. По този начин може да се направи частна детективска агенция.
„Асоциацията на частните детективи е на 14 г. – имаме устав, правилник за вътрешния ред, етичен кодекс. Тези колеги, които виждаме да работят честно, сме ги привлекли в асоциацията. След като държавата не ни дава правила, ние ги изработваме. Правилникът и вътрешният ред и организацията се явяват един вид проектозакон за детективска дейност. Вътре сме заложили дългогодишния ни опит, грешките, срещаме се с колеги в Англия, в Германия, в Австрия. Проучваме какво е тяхното законодателство, как там се става частен детектив, какво е взаимодействието на частните детективи с държавните органи, когато има интерес и от двете страни в конкретни случаи. Надяваме се у нас от ръководството на МВР да получим подкрепа за такъв закон“, каза още Маринов.
Клиенти
Той сподели и за клиентите му като частен детектив. „Имаше един период, в който се занимавахме с личните проблеми на хората – например изневери. Това беше началният период, в който набирахме опит. След това навлезе т.нар. фирмено разузнаване. Събирахме информация за определени юридически лица, включително и от чужбина ни търсеха за техни представители у нас. Когато имаха съмнения за корупционни практики, ни търсеха. Събирахме информация със специфични методи и способи – те са комплекс от дейности, сред които външно наблюдение, разузнавателни беседи и др. Все още е много силно издирването на лица“, разказа Маринов.
Издирването на хора остава актуално през годините, а при бракоразводни истории хората вече сами използват средства от изобилието от техника на пазара да си съберат нужната информация. При частните детективи отиват само при сложни случаи, когато става въпрос за доказване на вина при бракоразводно дело.
„За фирмено разузнаване ни търсят, когато става въпрос за делба на фирми. Напоследък се занимаваме с проучване на хора, които ще бъдат назначавани на някакви постове, на които евентуално може да има корупционни практики или присвояване. От нас се иска да дадем експертно заключение за тяхната пригодност, говорим за морални и човешки качества, професионалните качества фирмите си ги решават“, разказа Маринов.
Инструменти
Инструментариумът на частните детективи е различни устройства за записване и снимане. Всички в асоциацията са бивши служители на МВР и имат достатъчно опит. Казват, че често използват разузнавателните беседи – някой път дори не казват на човека за какво става въпрос и въпреки това успяват да съберат нужната информация, която после подават на клиента. Детективите преценяват достоверността на информацията, която събират. Използват и информация от социалните мрежи. Стремят се да събират данни от три независими източника и когато тя се потвърди, се смята с висока степен на достоверност.
„Всеки случай е различен, но ние считаме, че за да се установи нещо, трябват минимум 3 дни сериозна работа. Не казвам поредни дни, а добре подбрани дни. Три дни, в които да придобиеш някаква яснота по даден казус. И после да се прецени още колко време трябва за събиране на необходимата информация. По някои случаи работим години наред“, сподели Маринов.
Напоследък по-големият процент в работата на частните детективи е по случаи, свързани едновременно с България и чужбина. От години си сътрудничат с колегите на Балканския полуостров.
Подкрепа
„Аз съм частен детектив от 1990 г. За всички години сме срещали само добро отношение от полицията – и при издирването на хора, които и ние търсим, сме си съдействали, кога успешно, кога неуспешно. Не сме срещали полицейски служител, който да е бил против нас. Всички в асоциацията сме бивши служители на МВР – имаме своите приятели и своя авторитет в системата”, заяви Марин Маринов.
В България всеки може да си регистрира фирма, няма никакви изисквания за подготовката и квалификацията на частния детектив. „Затова и има „колеги“, които вземат парите на хората по техни наболели въпроси и проблеми и нищо не могат да направят“, каза Маринов.
Пазеше Кръстника
Соченият за кръстник на българската мафия Иво Карамански бе разстрелян на 20 декември 1998 г. във вила в столичния кв. „Симеоново“. В двора й в паркирана кола бе намерен убит шофьорът му Драгомир Драгнев. Ранени бяха двама от гардовете на Карамански – Марин Маринов и Георги Чочов-Лестъра. Маринов дълго време се възстановяваше от нараняванията. За престъпленията бе задържан дупничанинът Стефан Въжарски, който получи доживотна присъда.
Мария Кадийска
