След бума в цяла Европа случаите на коклюш се увеличават и у нас. По данните на Националния център по заразни и паразитни болести заразените у нас са вече 114. Какви мерки могат да се вземат срещу опасната инфекция, която може да е фатална за най-малките бебета, пред „Здраве с Телеграф“ разказва проф. Тодор Кантарджиев. Топлото време носи и риск от тропически инфекции, които до преди години не са били характерни за нашите географски ширини. Не бива да забравяме за маларията, но също трябва да знаем, че комарите, които се срещат у нас, носят риск от нови болести - Денга и Чикунгуня. Как да минимилизираме рисковете от разпространението на новите зарази разказва един от топ експертите на България.
- Проф. Кантарджиев, коклюшът набира скорост у нас. Само за миналата седмица случите са 48. За сравнение за цялата минала година сме имали само 20 заболели. Очаквате ли да има повече и повече болни?
- Разбира се, ако не се вземат необходимите мерки, инфектираните през топлите месеци ще се увеличават. Виждате, че със затопляне на времето, както предупредих преди месеци, болните от коклюш се увеличават. Тази болест, за разлика от грипа например, е лятна инфекция. Броят на болните ще се случва и през следващите месеци. Случаите вече общо са 114.
- Какви мерки могат да се вземат сега, за да се спре разрастването на случаите?
- Не знам точно какво се прави, мога да ви кажа какво трябва да се направи. Когато в детски колектив при деца, които са регистрирани като ваксинирани, възникне случай на коклюш, първо трябва да се провери имунизационният статус на заболелите деца. На децата с доказан коклюш, които по документи са ваксинирани, трябва да им се вземе кръв и да се докаже дали имат антитела за дифтерия, защото знаете, че ваксината срещу коклюш е комбинирана. Ако липсват антитела за дифтерия, това значи, че има пропуск във ваксинацията и трябва да се вземат мерки, да се говори с общопрактикуващите лекари, защото практиката да се записват, а да не се слагат ваксини е много опасна. Още по-опасна е практиката да започнем да говорим за качествата на ваксината. Ако са слагани ваксини, а те не действат, много сериозно трябва да се замислят чиновниците от министерството. Най-важното, което трябва да се каже, е, че има ли проява на коклюш и пропуски в имунизационната политика, това значи, че тези деца не са ваксинирани и за детски паралич, и за дифтерия, което е наистина плашещо.
- Т.е. може да е много по-масово поставянето на ваксините само на документи, отколкото си го представяме?
- В България вече има доста случаи. Както каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кучев, има огнища в отделни училища. Това мен лично много ме притеснява и се учудвам, че не се проучват случаите на боледуващите деца, които се водят ваксинирани - дали наистина са ваксинирани, дали няма някакви пропуски при правенето на ваксините и при реваксинациите. Не знам дали се правят епидемични проучвания на тези взривове. Когато едно дете е болно, трябва да се види на каква възраст е, да се види лекарят, при който се води, да се проучи дали са му направени ваксините и кога са му направени те, да се види има ли антитела, няма ли антитела.
- Какво трябва да се направи още, за да се спре разпространението на инфекцията?
- Това, което може да се направи, е вътре в семействата. Всички семейства, в които има бременна жена и се очаква бебе, което ще дойде от родилния дому трябва да направят консултации с лекар, който да ваксинира възрастните хора около бебето. Това е необходимо да се направи, защото носителството сред обществото е сред възрастните баби и дядовци, които могат да предадат инфекцията на новороденото. Първите няколко месеца новороденото не е защитено от коклюш, а инфекцията при такива деца преминава най-трудно със заплаха за живота. Първо, съветвам всички майки, които планират бременност, да се ваксинират преди забременяването. По този начин през първите шест месеца бебето е защитено. Второ, да се направи тази ваксинация в семейството, която цели да предпази новороденото. Всички деца, които имат пропусната ваксинация, трябва да се реваксинират. Един болен може да зарази 17 души без ваксинация.
- Какво трябва да насочи родителите на едно дете, което кашля, че може да става въпрос именно за коклюш?
- Има няколко много важни насочващи симптома. Кашлица при дете повече от 10 дни с елементи на пристъпност, която при кашляне се получава характерният звук като магарешки рев. Болното дете може да повръща по време на пристъп или да получава кръвоизлив от носа. Един или повече от тези три симптома, както и продължителната кашлица говори за необходимост от тестване за коклюш. Важно е да се знае диагнозата, защото, ако се вземе правилният макролиден антибиотик, детето престава да заразява другите и пристъпната кашлица не продължава с месеци.
- Летните месеци носят риск и от друг тип инфекции. Глобалното затопляне води до разпространение на болести, които са типични за тропическия климат. Например западнонилската треска, от която нямаме регистрирани случаи от няколко години, след като през 2018 година бяха регистрирани 15 случая на заболяването. За сметка на това в съседните ни страни дори има смъртни случаи от заболяването.
- Много е странно, че в Румъния има смъртни случаи, в Гърция, особено в северната част на страната, боледуват и някои хора умират, в Сърбия също, а ние отново сме един остров на здравното благополучие.
- Как си го обяснявате?
- Болестта не се търси. Масата от хора със западнонилска треска, както при повечето от предаваните вирусни заболявания от комари, карат инфекцията безсимптомно. Когато се заразят 100 души, ухапани от комар, преносител на тази болест, 80% от хората не разбират, че са заразени. Вирусът се размножава в човешкия организъм и човек получава имунитет към тая инфекция. 19,5% от хората при ухапването от заразен комар получават главоболие, болки по мускулите, неразположение, може да вдигнат слаба температура, която отминава. Те също получават имунитет срещу западнонилската треска. Половин процент от ухапваните обаче получават възпаление на мозъка. А възпалението е тежко и завършва фатално. Няколко десетки миналата година починаха в Гърция. Десетина умряха в Румъния и над 10 души загинаха в Сърбия. Това са данни на Европейския център по контрол на заболяванията. При нас залисани в електронните рецепти и хеликоптерите не обръщаме внимание на тези неща.
- Във връзка с болестите, пренасяни от комари, какви мерки трябва да се вземат срещу крилатите нашественици, за да може да изкараме едно спокойно лято?
- Да ви кажа, че не се взеха никакви мерки срещу комарите. Комарите трябва да се изтребят сега в момента, като се третират водоемите. Във водоемите се хвърля един препарат, който съдържа бактерии. Когато се изхвърли, той запушва дихателната и храносмислателната система на ларвата на комара, докато е във водоема. Загинат ли ларвите, няма да има облаци комари. Не се ли третират водоемите, ще имаме много комари. Обществото отново ще бъде лъгано с пръскане с хеликоптери, по градинките, което има много слаб ефект с максимум 3 дни.
- Може ли българите, които почиват в Гърция, да се завърнат например със западнонилска треска оттам?
- Вече да. Заразяване може да се случи и в нашата страна. Със западнонилска треска могат да ни заразят нашенските комари, не е необходимо да долети някакъв тропически.
- По данни на Националния център по заразни и паразитни болести у нас са регистрирани два случая на тропическия вирус Денга.
- Слава Богу, че е още рано за разпространение на комарите, защото, ако бъде допусната вносна Денга у нас в периода, когато имаме много тигрови комари, ще имаме и така наречените нашенски случаи, т.е. болестта може да започне да се разпространява и у нас. Това може да се случи, ако не се вземат мерки. Всички, които се връщат от чужбина и имат температура и треска, трябва да бъдат изследвани и изолирани. Не бива да намалява бдителността за малария и за другите тропически трески. Не е само Денга. Опасно е да има и внос на Чикунгуня.
- Има ли риск?
- Има, разбира се. Има ли много хора и много комари, риск винаги съществува. Има ли тропически тигрови комари и циркулация на вируса на Денга или Чикунгуня, ще имаме случаи. Това безконтролно ходене на българите по чужбина, където има риск от заразяване, съчетано с ниската култура да се използват репеленти и да се пазят от комарите, неминуемо води до такъв риск.
- Кои са тези дестинации, откъдето може да се хване Денга?
- Средиземноморието.
- Какво трябва да се направи?
- Ако човек се завръща от район, където се разпространява болестта, има силни болки по мускулите и температура, трябва да се изследва, след като се върне у нас и да се изолира, ако е заразен.
Това е той:
Роден е в София през 1955 година
Завършва Медицинска академия-София през 1981 година
От 1988 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести, а до 2021 година е негов шеф
Съветник на Столичната община по здравните въпроси
Водещ специалист, на чиито съвети хората разчитат при различни инфекциозни болести
Професор Кантарджиев беше едно от най-популярните лица в Националния оперативен щаб по време на пандемията от коронавирус
Милена Димитрова
