- Деси, много ни е приятно да бъдеш в нашето студио. Обиколила си 77 от 197 държави, т.е. обратният брояч е включен. Поставила ли си си тайминг – кога ще обиколиш всичките?
-Здравейте, благодаря ви за поканата. Целта ми е да обиколя всички държави, това е сигурно. Нямам времева цел. Когато – тогава. Но имам една цел – тази година преди рождения ми ден, който е в средата на октомври, да стигна до 100.
- Остават ти 23 държави. Как ще успееш за половин година да го направиш?
- Имала съм много години, в които съм пътувала по над 25 държави, така че не мисля, че е проблем. Лошото е, че вече съм обиколила почти всички държави в Европа. Само три са останали
– Исландия, Русия и Беларус. Планирала съм Исландия за лятото.
- Кой ходи в Исландия през лятото
-Аз, защото съм ходила в Лапландия и Финландия на много голям студ и не е моето. Предпочитам топли дестинации.
- Защо едно момиче реши да захвърли корпоративния свят и да обиколи света?
- Аз отдавна тръгнах по света, много преди да стана момичето от корпоративния свят. С времето се разви много страстта ми към пътуването. Пътувайки толкова много, срещах всякакви хора, всеки от които живее по различен начин, има различна професия, по-гъвкави са. Корпоративната работа, от една страна, е по-сигурна от финансова гледна точка, но, от друга страна, за мен беше като живот в клетка. Не се чувствах добре. Дълги години пътувах и работех, защото си мислех, че няма как иначе да имаш добър живот финансово. Но дойде момент, в който просто стресът натежа и един хубав ден просто приключих с това нещо. На следващия ден заминах за Индия с еднопосочен билет. Това се случи преди година и половина.
- Коя беше първата държава, която посети и която отключи твоята любов към пътешествията?
- Първата държава, в която пътувах, беше Италия. Заминах на 20 г. там по програма „Еразъм“. Учих една година в университет в Италия и всъщност там започнах да пътувам. Там се роди тази любов. Преди това бях коренно различен човек, преди тази Италия дори не исках да пътувам. Отвори ми много кръгозора. Запознах се с много хора, имах приятели от цяла Европа. Там бяха и първите ми пътувания сама. Отначало бяха еднодневни просто защото с хората около мен не ни съвпадаха графиците. И след това един ден се превърна в уикенд и т.н. И си казах, че след като в Италия мога да пътувам сама, значи мога навсякъде.
- Италия е страхотен избор за първа дестинация. Но разкажи ни за Индия и уличната храна, която си опитала.
- Това е вкусна храна. Нещата в социалните медии често могат да бъдат изопачени. Под моите видеа има постоянни коментари от сорта: „Хората готвят с краката си, ти как го ядеш?“. И аз ги питам – а, вие, кога бяхте там и кога видяхте как готвят хората? Била съм два пъти в Индия и не съм имала никакви проблеми с храната. Ям си навън от улицата. Другите хора си ядат. Виждам хората как приготвят храната пред мен. Никой не ми е готвил с крака досега (смее се). Моят начин на пътуване е свързан най-много с местните и винаги съм искала да опознавам културата. Не отивам накрая на света, за да видя същия западен свят, какъвто си го имам тук. Да очаквам, че всичко ще ми е подредено и чисто.
- Имало ли е случай да завъртиш глобуса и където ти спре пръстът, там да отидеш?
- Чак така – не. Пробвала съм веднъж с една книга за пътувания, която имам, но ми се падна Бутан (смее се). Тогава не бях добре финансово, а в Бутан е сложно да се влезе. Плаща се една виза 200 долара на ден. Отделно полетите са само от Непал, Индия и Тайланд и трябва да е организирано. Но много пъти съм тръгвала буквално следващата седмица, намирайки най-добрите цени на билети донякъде. Без да имам дестинация, без нищо специфично.
- Как може да пътуваме евтино?
- Има много начини. Според мен е най-добре човек да не търси полети за специфични дати, и то в най-високия период за дадената държава. По-добре е и да отидеш до друго голямо летище в Европа, откъдето летят доста нискотарифни компании. Пътуваш малко по-дълго и сменяш полети, да, но пък на по-добра цена. Има много трикове, когато човек тръгне да пътува повече, ги намира. Хората само си мислят, че да пътуваш е скъпо. Не е така. Много по-скъпо е една събота и неделя да излизаш – да отидеш на ресторант, на бар и т.н.
- Видяхме твои клипчета от Ирак. Не те ли беше страх да отидеш сама в размирни региони?
- В Ирак бях сама миналата година през ноември и това беше едно от най-любимите ми пътувания като цяло. Съвсем случайно стана. Отново не беше планирано. Аз много харесвам Близкия изток. В Сирия винаги съм искала да отида, но там е по-сложно, отново трябва да е с организирана екскурзия. До Ирак ми излязоха доста евтини полети. Визата там е на пристигане. Дали ме е било страх? Не! Преди да отида, имаше лека доза притеснение от неизвестното, бих го нарекла. Но веднага след като кацнах, то се изпари. Хората там бяха много любезни, гостоприемни. Според мен е много безопасно.
- Имало ли е места, на които те е било страх и на които си се губила?
- В Европа има големи и опасни градове като Марсилия във Франция. Там пред Централната им гара не ти се иска да бъдеш, няма нищо общо с Ирак. Много по-опасно е според мен. В Бразилия бях нападната преди доста години от улична банда. В повечето държави рядко ме е страх. Понякога знаеш, че трябва да си имаш едно наум. Аз пътувам доста и от дълго време и обикновено предварително знам или виждам на място как трябва да се държа.
- Губиш ли се?
- Губя се постоянно. Аз харесвам да се губя. Скучно ми е, когато всичко е лесно за организация. Обичам да не знам какво ще се случи, да ми е малко по-трудно и интересно. Затова и региони като Централна Азия бяха много привлекателни за мен. Там е супер хаос. Не можеш да намериш почти никаква информация онлайн. Почти никой не говори английски и трябва да се оправяш сам. Но не е трудно. Хората преди 20 г. как са пътували без навигация и без език? Миналата година бях в Южна Корея и там постоянно се губех. Направо не знаех какво се случва в тази държава. В началото като пристигнах, не знаех как да изтегля пари от банкомата, как да платя в магазина... Такива неща не ми се бяха случвали в друга държава.
- Всички пътешествия са свързани с много ходене. Колко най-много си ходила пеш и къде?
- Един път в Париж ходих пеша 32 км. Бях тръгнала за Карибите и имах 2 дни престой в Париж. Накрая седнах пред Айфеловата кула и казах „Аз съм дотук!“. Иначе в Централна Азия съм правила походи на дълги разстояния с раница от 10-12 кг. Свиква се.
- Мислила ли си да напишеш книга с твоите преживявания?
- Имам вече в процес една книга. Тя е завършена и работим по хартиеното издание. Тя е микс от пътеписи и моята история. Има част с наръчник за бюджетни пътувания.
Цялото интервю с Деси можете да гледате в каналите на „МачКаст“ и „Телеграф“ във Vbox7 и Youtube.
*Автори: Екатерина Томова, Богомил Русев
