М ного, много ви се пътува, но бюджетът ви не го позволява. Както миналата, както по-миналата година. Е, мечтите си остават все същите. И могат да се задоволят с минимални усилия. Ако търсите вдъхновение за интересни локации, направете го в света на киното.
В следващите редове сме подбрали няколко любими филма за пътувания, с които ще се пренесем на най-различни точки по света, ще се срещнем с множество култури и може би поне малко ще утолим копнежа си да достигнем до друга дестинация, без дори да е нужно да ставаме от дивана.
Париж
И тук просто няма как да не започнем с Уди Алън – вечния нюйоркчанин, който парадоксално неведнъж се е обяснявал в любов на многобройни други градове по света. “Ясно е, че съм пристрастен към Ню Йорк, защото съм роден и съм израснал там, но ако не живеех тук, щях да живея в Париж. Някой друг може да дойде и да заснеме Париж по съвсем различен начин. Аз искам да го представя по свой начин, като проектирам своите чувства към него”, споделял е сам режисьорът.
Най-добре изразени тези негови трепети срещаме в романтична комедия с фантастични нотки „Полунощ в Париж“ (2011). Тя ни отвежда не просто на пътуване из пространството, но и през времето, предоставяйки ни шанс да опознаем Париж по времето на Хемингуей, Фицджералд, Пикасо и дори Дали и Бунюел.
Полунощ в Париж (2011)
Обичайният черен хумор отстъпва място на малко по-екзистенциални проблеми като невъзможността да се адаптираш към настоящето, вечната носталгия по митичния „златен век“, рухването на мечтателските илюзии и, разбира се – любовта.
Но предложенията от „туристическия“ репертоар на „най-европейския“ американски режисьор, както мнозина определят Алън, не спират дотук. Ако все пак ви се ходи до Голямата ябълка, може да си изберете „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ (2019), а ако ви се иска да се отбиете до Испания, но същевременно да се впуснете в заплетен любовен шестоъгълник, няма да сбъркате с „Вики, Кристина, Барселона“ (2008). Задължителна за любителите на красивите градове е и валентинката „На Рим с любов“ (2012).
Ваканция
В случай че последното предложение не ви е достатъчно и искате да опознаете Вечния град, спретнете си една „Римска ваканция“ (1953). Във филма, където с участие се разписват Одри Хепбърн и Грегъри Пек, един от „златните“ режисьори на Холивуд – Уилям Уайлър, ни запознава с красивата принцеса Ан.
Римска ваканция (1953)
Тя е на екскурзионна обиколка през няколко европейски столици, но една вечер решава да избяга от кралския протокол и да се втурне в приключение из улиците на красивата италианската столица. Така обстоятелствата съвсем случайно я срещат с американския журналист Джо Брадли, който търси сензация и се преструва, че не знае истинската самоличност на новата си позната. Планът му обаче се проваля, а между тях пламва любов…
И докато любовта и пътуването, изглежда, никога не съществуват поотделно в света на седмото изкуство, трилогията на режисьора Ричард Линклейтър – Before, e може би един от най-добрите примери в това отношение. Проследявайки пътя, който две човешки същества изминават, за да достигнат едно до друго, филмите „Преди изгрев“ (1995), „Преди залез“ (2004) и „Преди полунощ“ (2013) ни пренасят последователно през Виена, Париж и Гърция и през историята на Джеси (Итън Хоук) и Селин (Джули Делпи) в три различни времена от живота им.
Преди изгрев (1995)
Филмите са уникални с това, че са заснети в продължение на 18 години и всеки от тях успява да улови отделни аспекти от сложния процес на влюбването, човешките взаимоотношения и техните перипетии. Любопитно е, че в една от култовите сцени на първия филм, докато двамата минават през Нотр Дам и се възхищават на катедралата, Джеси отбелязва „че и тя ще изчезне някой ден“.
Мегаполис
Ако обаче ви е писнало от Европа и Америка и искате да излекувате безсънието си с качествени разговори и доза японски забележителности, нека се насочим към „Изгубени в превода“ (2003).
Изгубени в превода (2003)
Лентата на София Копола среща двама непознати американци в бара на луксозен хотел в Токио. Изгубили вяра в живота, те ще я намерят отново в изненадващо зародилото се между тях приятелство и в приключението из необятния мегаполис. Като любовно писмо към японската столица филмът ще ни разведе из някои от неговите най-романтични кътчета и онези редки и ценни моменти в живота, когато неподправената духовна взаимност с някого може да преобърне целия ни мироглед независимо колко кратка е била тя.
Когато говорим за приключения, няма как „Плажът“ (2000) с Леонардо ди Каприо да не попадне в списъка. Базиран на едноименната книга на Алекс Гарланд, филмът проследява историята на млад американец, който грабва само една раница и тръгва на пътешествие из Тайланд.
Плажът (2000)
Там той среща двама французи и заедно откриват тайнствен остров с най-прекрасния плаж на света. Пленяваща ни с красиви кадри на екзотични природни кътчета, лентата „говори“ за нашите вечни копнежи да открием своя романтичен рай, за очакванията от пътуването, за мечтите и за реалността. Всъщност райските кадри, увековечени в холивудската филмова продукция, са привлекли толкова много туристи след излизането на филма, че преди 2 години се наложи да бъде затворен плажът Мая Бей, където е снимано заглавието.
Пътуванията невинаги поемат в посоката, която очакваме. Такъв пример срещаме в „Животът на Пи“ (2012), където семейството на индийско момче, чийто баща управлява зоопарк, решава да се премести от Индия в Канада.
Животът на Пи (2012)
Прави го с огромен товарен кораб, но претърпява корабокрушение. Тогава Пи намира себе си в спасителна лодка насред безкрайния Тих океан заедно със зебра, хиена, орангутан и огромен гладен бенгалски тигър на име Ричард Паркър. Заедно те се изправят срещу могъществото на майката природа, за да преминат през едно смайващо приключение. Необикновената визуална история е създадена по продадения в рекорден тираж роман на Ян Мартел.
Тибет
Не по-малко вдъхновяващо е и пътуването на австрийския алпинист Хайнрих Харер, който прекарва „Седем години в Тибет“ (1997) с младия далай лама. Лентата, която е по действителен случай, разказва за решението му да прослави страната си, като покори връх Нанга Парбат в Британска Индия, след като оставя бременната си жена в Австрия.
"Седем години в Тибет" (1997)
Той обаче не подозира, че няма да се върне в родината си за повече от десетилетие, когато избухването на Втората световна война го застига и той е изпратен в британски концентрационен лагер. Тогава той се опитва да избяга неуспешно няколко пъти, но в крайна сметка се справя и заедно с неговия приятел Питър Ауфшнайтер намира убежище в „Забранения град“ – Лхаса. Именно там алпинистът, който в началото е с нацистки убеждения, се сприятелява с младия далай лама, който го посвещава във висшите будистки добродетели и променя светогледа му. Лентата е незабравим портрет на тибетската религия, култура и обичаи, който ще ни остави замечтани за пътешествие дълго време.
През подобно, но в същото време много различно себеоткриване преминава и разведената писателка Елизабет Гилбърт, която изправена на кръстопът, тръгва на пътешествие именно в търсене на нови хоризонти. Така, смело оставяйки се в ръцете на съдбата, тя започва да обикаля едни от най-красивите кътчета под мотото „Яж, моли се и обичай“ (2010). От красивия Рим и хората, които знаят какво е dolce vitа и хубава храна, през Индия и просветлението от молитвата, чак до Бали, където отново ще открием вътрешния мир и любовта, филмът ни потапя в истинско околосветско пътешествие, на което с всеки следващ кадър ни се иска да я придружим…
Яж, моли се и обичай (2010)
* Автор: Цвета Дилова
